Докога, Господи? преди: 3 години, 17 дни, прочетена 1529 пъти
Историята ми е като сценарий за сапунка, само да не беше Истина!!!
На 31 съм, завършвам прекрасна специалност в престижен ВУЗ изглеждам повече от добре и мога да накарам статуя да се смее с часове, а в петък вечерта стоя пред лап топа и пиша анонимно-оценявате ли иронията???
Как се стигна до тук-имах чудесна връзка с момиче доста по малко от мен, лошото е че за 2г. не спрях да се друсам-Хероин на вена-адски грозна картинка- и точно когато всичко се промени и сякаш смисъла на живота ми си отиде заедно с моето момиче, нямаше друг, и до сега не мога да си обясня защо... А има ли смисъл изобщо??? Работя и това донякаде ми помага да не мисля за състоянието, но когато се прибера в нас плача като малко дете с часове, наистина!!!
Година и нещо се опитвах да си я върна, но така и не успях и се чудя на себе си от какво съм направен-не злобея или нещо от рода-само дето така ме боли...
Най-лошото е че вече нищо не ме радва, нито взет изпит, нито срещнат по улицата поглед от красиво момиче.
Какъв е смисъла да живееш ако няма на кой да кажеш 'обичам те'???
По лошото е че забравих и как се общува, а за приятелите-отдавна не се заблуждавам, че имам!!!
1. В почти същото положение съм. Трябва да ти кажа че няма да мине от самосебеси ;) Отиди с някой някъде... намери си гадже (поне за малко), така по-лесно ще забравиш поне до някаква степен предната, а също така... трябват ти малко приятели, ако не приятели... опитай се са се правиш че са ти приятели и ти на тях..., излизай по-често и така ще мине до някъде ;)
За приятелите... разбирам те напълно, самоче при мен е по-лесно, защото знам как мислят хората и мога да се оправя с всеки изпречил ми се на пътя ;) Намери си гадже и приятели за известно време и скоро ще ти мине поне на половина... след това мисленето ти за живота ще се промени, живота ти ще се промени и отново ще има смисъл ;) Надявам се да съм помогнал ;) Ако искаш помощ за нещо друго или искаш да говорим по тази тема можеш да ми пишеш в скайп или на имейла ;)
skype: vulka3 e-mail: charly_x32@abv.bg Успех ! ;)
2. Ами разбирам много добре момичето, което те е напуснало. И аз да съм, и аз ще те зарежа. Никой не иска да ходи с наркоман или пияница.
Но от друга страна разбирам и теб, защото си личи, че адски много я обичаш и съжаляваш за грешката си. Да, глупаво е било да започваш с хероина, сам си видял какви са последствията, но не съм аз тази, която трябва да те съди.
Моят съвет е да опиташ отново с това момиче, поговори с нея, кажи й всичко това, което си споделил тук, и ако тя също те обича толкова силно, би ти дала втори шанс. Вярвам, че няма да го пропилееш.
Но ако не иска и да чуе за теб, може би просто не те обича истински и не те заслужава.
3. Болката е най страшното нещо, но наркотиците още по страшно, трябва ти човек до теб, за да се справиш, но и ти трябва да се стегнеш... не е лесно, но можеш... ако имаш нужда от приятел, имеила ми е sil_zan@abv.bg...успех! (слънчевото момиче)
