Кучета vs. Котки преди: 27 дни, 5 часа, прочетена 577 пъти
... и понеже наспамихме темата за обичта към малките деца, реших да отворя нова история за кученцата и котките.
Аз лично обожавам котките. „Котатарка“ съм и не го крия. Имала съм женска котка, тя ми беше най-добрата приятелка в трудните пуберитетски години и никога няма да забравя мекият ѝ характер, погледа ѝ и това, че беше просто до мен, когато се чувствах най-самотна.
Не, не беше привързана към къщата (само), а и към жените у дома. След като отидох да уча, за съжаление тя залиня, спря да се храни и почина. Беше на 10 години.
Обичам и кучетата (спокойно, не сготвени), но котките са моята страст, заради свободолюбивата си природа и характера си. Иначе, ако живеех в голяма къща с двор, може би бих имала златен ретривър или друга порода интелигентно куче, е - стига да се търпи с котките ми.
Намирам го за леко жестоко, когато големи кучета биват гледани в апартаменти по градовете, не биват извеждани редовно навън... знам ли - котката е друго нещо, тя се справя сама.
Сега думата е ваша - хайде, поне ще се джафкаме и драскаме в отделна тема.
1. Зависи от порадата куче. Харесвам пуделите и чихуахуа. По принцип, предпочитам котките, защото ме е страх от кучета. Обичам да галя котенцата и те да мъркат в ръцете ми. Моите домашни любимци са два неона и две рибки розово данио.
~Кървава победа~
2. Ще започна с това, че зрелите кучета имат психическото развитие на 2 годишно дете.
Котките изглеждат на техен фон направо мъдреци.
Ще си запазя другите козове за по-нататък.
;)
Джина
3. #2: "Ще започна с това, че зрелите кучета имат психическото развитие на 2 годишно дете. "
Това е вярно. Второто, което си написал/а - не е и е странно...
4. Предпочитам котки. Имам си голяма мъжка сиамска (или тайска) котка и просто я обожавам - определено е много своенравно животно, не е благодарна като кучето, но за мен това е по-скоро предимство, отколкото недостатък. Сега чакаме и детенце и се чудя как ще се спогодят с котето, мисля си че сигурно ще ревнува, защото ще бъде изместен един вид от царското си място, но няма как. Колкото до кучетата - също ги харесвам, но ако не е малка порода в къща с двор. За мен гледането им в апартамент е жестоко, да не говорим, че има хора, които си ги гледат на терасите - пълно безумие.
7. И аз обичам котките имам общо 7 котки. 5 сиамки, 1 черно коте и един шарен дебел котарак. Най-възрастната ми сиамка е на 13 години, тя ми е наследство от вуйна ми преди да почине и най-добрата ми приятелка. Понеже вече не живея в родният си дом, а хазаите ми не позволяват да си гледам животинче, останаха на село. И въпреки, че си ходя веднъж в седмицата за да им нося храна сякаш другите сиамски косматковци бързо ме забравиха, но не и тя. Обича да се гушка в мен и да си играе за разлика от 4 -те и дечица. Другите сиамчета са нейното поколение през годините, най-голямото е на 8, а най-малкото на 1 година. Бяха ми милички да ги раздам и си ги оставих, всяко е с характер. Черното коте и дебелият котарак живеят на двора. Дебелият котарак го намерих ранен, а черното коте ме намери миналото лято:)Кръстих я Сузи, тя е много интересна. Лови мишки, пеперуди, всичко каквото и падне и ги носи на дебелият котарак да ги изяде, а той в знак на благодарност я шамаросва от време на време:)Ей така голям кеф е да ги наблюдаваш. Не съм луда някаква, просто котките са ми слабост.
8. И аз обичам котките по-мазнички, препечени с сол и черно пиперче. Имат вкус на заешко но като са по мазнички е по добре и от заек. Пухкавата им кожа става за ръкавички в този сняг.
9. От авторката - радвам се, че така се развива темата, положително, не с караници.
Аз самата съм като 7 и за съжаление нямам постоянно местожителство и непрекъснато съм на път. В двора на родителите си съм завъдила разни улични котки, които ловят мишките наоколо.
Във вътрешния си двор в големия град също храня котки, но не змам, какво е станало там, понеже съм в чужбина в момента. Когато се устроя някъде за постоянно, определено ще имам котки. С мъжа ми си търсим стара къща, която да реставрираме, с голям двор ще е. Идеално за котките.
Обичам късокосместите - сините котки напоследък, но моята (която почина) също беше сиямска. Поне на вид, нямаше някакво родословно дърво. Спасих я от улицата - беше като мишле. За съжаление я загубих, а можеше да живее - беше на 10.
Остана ми любовта към котките. Те са социални животни, не бива да бъдат гледани сами. Не са егоисти, противно на мнението на някои хора. И моята котка е хващала малка мишка и я е подарявала на ужасената ми майка, вместо да я изяде сама. Не, че ядеше мишки - прекалено аристократична беше за това. Ядеше обаче краставици, винаги избираше най-хубавите от градината, оставени за семе. Пробвайте - сиямските котки обожават краставици.
Ядеше и диня, като се сетя, но краставица не отказваше. Самата аз не се храних в училище, а с парите ѝ купувах цаца. Нямаше котешка храна през 90те, поне не в малкото ни градче. После пуснаха, но беше страшно скъпа.
Беше дребна, моята Сиси. Последната в котилото, болнавата, която никой не искаше да прибере. Хъркаше и често боледедуваше, дишаше изначало тежко. Обожаваше да лежи на парното.
... Няма я вече, но роди два пъти, защото избяга от вкъщи. Все черни котенца, трудно им намерихме дом.
Разбрах наскоро, че дъщеря ѝ е жива, трябва да е на поне 17 г. Ей това е!
До 6 - котките не ловуват плъхове, не е доказано, че имало прераждания
До 8 - гледай да не ти приседне. Можеш да се заразиш от страшни болести, котките са резистентни към много вируси и бактерии, защото ядат мишките - техните преносители, но като ги ядеш, сериозно можеш да загазиш.
Иначе, котките не разпространяват болести, опасни за човека. Няма котешка тения и т.н.
Но както и да е, не мисля, че 8 говори сериозно, така или иначе.
10. Аз кучетата не ги обичам, а и ме е срат от тях. Един път едно куче щеше да ме разкъса. Обичам котките. На село имаме няколко, а в града имам един котарак. Имах и други, но умряха.. Един от тях се казваше Рижко и беше необикновен. Родителите ми много го обичаха и твърдяха, че е свръхинтелигентен :D. Той действително беше много умен, даже понякога имахме чувството, че ни разбира какво говориме. Не беше палав, не ядеше много, а просто си хапваше малко котешка храна, лягаше на един стол и заспиваше. Беше уникален котарак, но едно чудовище го уби..
Момиче на 13
Котките биха изяли плъх без проблем ако са по-големички. Но един плъх би убил малко коте с лекота.
А иначе това с прераждането го прочетох в една книжка, която получих за нова година. "Малка книжка за котки", където има 32 снимки на котки и 32 цитата. Наистина е малка, но е забавна, а един от цитатите гласи:
"Хората, които мразят котки, следващия път ще се преродят в миши. " - Фейт Резник.
Малко измених моя коментар, но схващаш идеята :D
13. Аз обичам само персийски котки, защото са много пухкавки и много сладки. А от кучетата харесвам малките, така наречени декоративни породи- мини йорки, померанчета.
14. Котката е доста капризно животно и се чувства като пълен господар. Отмъстителна e! Кучето много по трудно се гледа, щото и да се извежда трябва
И двете се превъзхождат помежду си
Харесвам и двете животни;)
16. Отраснала съм с кучета и винаги съм ги предпочитала пред котките... чувствам ги много по-приятелски настроени и ведри. Все пак имам и котка. :) Много са ми странни хора, които гледат домашния им любимец да е расов, но какво да се прави - някои обичат животни, други породи. ;)
Благодаря за коментарите ви.
Кумчо Вълчо - и как ще ти отмъсти едно 3 килограмово животно?
Капризна? Котката си има определени навици. За храна не е по-капризна от всяко куче иначе.
Да, капризна е към хората. Не харесва всеки човек и да - всяка котка си има характер, но доместицираното животно, свикнало от малко с хора, няма никакви проблеми.
Имам три дивачета в градината на нашите - не дават да ги погалиш, съскат и бягат, но ако от малки ги бяха привикнали, галили и им бяха обръщали внимание нямаше да е така.
Това ми харесва у котката. Въпреки, че е първото животно, допуснато в дома на човека (за да лови мишки), тя не е опитомена напълно.
Кучето ми е прекалена отговорност, не е за хора в работоспособна възраст, според мен. То има нужда от внимание, от разходки на чист въздух, от пространство, което е много голям проблем в големите градове.
Има и малки кучета, вярно, но те не са ми по вкуса, а и за тях се отнася същото - разходки, внимание, възпитание, упражнения.
Котката не изисква много грижи, а ако се гледат двечки, дори не изисква постоянното присъствие на човека в жилището. Съседката ми има дебел котарак, които сам си слиза от терасата и сам си се качва, когато и както му скимне. Яд ме е на него, защото хрупа храната на котките ми, а и забремени едната. Ужасен е, пристъпва много мудно и важно сред женските - истински мъжкар.
Котаракът на вуйна не е такъв, той оставя храната на „жена му“ и на децата си, дори отслабна много, защото не можеше да се добере до купичката.
Всяка котка си има характер, предпочитания, и да - капризи. Точно като хората, по-скоро -точно като жените.
Иначе, не са отмъстигелни, просто не са хора. Не помнят толкова дълго, а и няма как да ви навредят практически.
Едно куче е друго нещо, то е потомък на вълка и може да те разкъса. Не е шега работа, имам респект към тези животни.
До 16 - напълно съм на твоето мнение. Ако човек не се занимава професионално с киноложки изложби, с развъждане на расови животни, според мен няма смисъл. Обичам породата „улична превъзходна“. Искам един ден да имам оранджав котарак като Гарфилт и черна котка. (запалих се и от филма „Котаракът в чизми“). Иначе - най-вероятно ще прибера някакви изоставени животинки от улицата....искам да имам много котки!
18. Авторке пожелавам ти в най-скоро време да намериш къщата на мечтите си и да осъществиш намеренията си:)Веднъж гледах по анимал планет предаване за един човек, който си е направил ферма за котки с всякакви екстри за тях. Най-готино беше, когато едното коте натисна с лапа нещо и от фонтанчето бликна вода. Всички котки са прекрасни, като им видиш сладките муцунки как да не си ги вземеш вкъщи:)Приятелката ми от детинство имаше една ангорска котка тя много обичаше да прегръща. Като я вземех в ръце и разперваше лапички и ги увиваше около врата ми. Иначе авторке отмъщението на котките е да се изпишкат или изакат в обувките ти, не ги подценявай:)))А иначе кучетата са добри другари, но не си мерят силата като са малки. Особено ротвайлерите си падат доста коварни кучета, изгубват разсъдъка си като достигнат определена възраст и нападат стопаните си... Котката е за предпочитане за гледане най-вече че не лае в 3 часа посред нощ да я извеждаш да пишка, ходи и си върши сама работата:))
19. Не харесвам да имам животни. Натоварвам себе си, натоварвам и животното. Най-добре им е на свобода, а на мен ми е най-добре без излишни ангажименти ;) Иначе може би котките, защото правят по-малко бели.
20. До 18 от авторката - ш-ш-ш, мъжът ми да не чуе за котешката ферма, че и сега съм му писнала с моите котки. Ако знае, какво го чака, ще настоява за апартамент!
21. Харесвам и кучета и котки. Имам 12 котки, които живеят в гаража ми три от тях са улични и те създадоха другите палавници. Любимката ми е черна котка, която спасих - бяха убили майка й, а тя, казва се Девка беше едно малко котенце. Храних я със спринцовка с козе мляко. Сега ме има като майка. Иска да я гушкам, и ме ближе с езиче по дрехите всякаш суче. Иначе всяка една котка си е специфична по своя си начин. Всяка си има различен характер и обича различни неща. Имам и куче - доберман съшо много нежно и чаровно куче, като малко дете е. Не си представям живота ми без тях. Ужасно много ги обичам!
Поздравления за авторката!
22. Авторке, аз съм 5, имаме котки и ги предпочитаме. За кучетата не зная, но определено котките са отмъстителни. Как може да отмъсти- начини много. Представи си всичко, което може една котка да причини на апартамент + това, което прави едната ни котка, след като ние сме и се карали, е да напада другата, защото тя е по-слаба. Поне по мои наблюдения ужким не помнят много, но докато помнят, може да го изкарат през носа на човек.
23. И кучета и котки обичам много. Още от малка като си отида на село първата ми работа е да се завра при тях и да ги нагушкам за ужас на майка ми. Просто не мога без животни край мен. Да излезна навън с кучето ми и да си седна някъде с него, винаги съм си го чувствала като най-добрия приятел, мога да си прекарам часове така. Всеки път като ме види започва да подскача и като клекна се гушва в мен. Гледаме си и четири котета на село, постоянно ми се завират в ръцете. А като излизам навън и видя някое бездомно животно много се натъжавам и отивам да го погаля или да му дам, ако имам за ядене, не ме е страх или гнус за сметка на приятелките ми, дето само като видят куче и бягат. Като малка даже си мечтаех, че като порасна ще си направя една голяма къща и ще подслоня всички бездомни кучета и котки да си живеят при мен:D
24. Обичам и двете. Но предпочитам котки, защото са по-чисти и ми действат успокояващо. Нямам домашен любимец, защото имам малко дете. Имам приятелка с котка и съм влюбена в нея - обожавам я (котката). Имаме помиярчета и котки на село - и в тях съм влюбена. Обичам животните, но съм против уличните кучета (серат навсякъде, нападат хора и сеят зарази) и против кучкарите, които не събират лайната на питомците си. Ако го правеха, нямаше да имам нищо против. Но аз лично не смея да си заведа детето в пясъчник, защото там има повече лайна, отколкото пясък.
