Писна ми от тоя скапан живот! преди: 3 години, 25 дни, прочетена 5007 пъти
Здравейте! Четох много истории преди да се престраша да разкажа моята. Та.. на 21 год. съм уж щастливо омъжена, с прилична работа и собствено жилище. На пръв поглед с никакви проблеми.
С мъжа ми сме заедно вече от 7 год., но от скоро сме женени. Още преди да предприемем тази стъпка решихме, че няма да живеем по квартири, а ще си купим собствено жилище. Без пукната стотинка в джобовете, само с кредити в различни банки някак си наистина успяхме - купихме си апартамент, обзаведохме го и т.н..... но с цената на какво. Сега от сутрин до вечер само бачкаме като ненормални и макар и двамата да вземаме що годе добри заплати едвам успяваме да си покрием сметките и нищо друго. Не излизаме никъде, не се събираме много често с приятели (те и без това останаха малко), лишаваме се почти от всичко и за какво --- работим само за вноските по тъпите банки.
На всичкото отгоре веднага след сватбата забременях. Бяхме много щастливи до момента, в който не загубихме бебето.
И така сега имам чувството, че съм в огромна депресия. Не знам дали от загубата, дали от непрекъснатата липса на средства, дали от това че никъде не излизаме само на работа и в къщи - ужас. Не ми се живее по-вече. Писна ми от всичко. Само се самосъжалявам и нищо не правя. Плюс това надебелях ужасно много и не мога да се понасям. Толкова се мразя че ми идва да се накълцам на парченца. Когато се прибера от работа вечно съм уморена и не правя нищо в къщи-пълна кочина е.
Добре че мъжа ми е свестен и чисти и готви от време на време. А на него каква болка причинявам непрекъснато.... а той не заслужава това. И за това също се мразя. В последно време нахлуват едни страшни мисли в главата ми... за самоубийство. Поне да отърва околните от присъствието си, че и без това съм в тежест на всички.
Нямам воля за нищо! Казвам си от утре ще направя това-онова-ще отслабна, ще почистя......... но просто не мога. Не знам защо, но нищо не става. Както си седя и плача ..как да отговоря на мъжа ми като ме пита "какво ти има миличко?" Как да му кажа, че не ми се живее по-вече, че не искам да се бъхтя всеки ден за нищо. Не знам. ПОМОГНЕТЕ МИ ЧЕ ЩЕ СЕ ПОБЪРКАМ!!!!
1. Положението е наистина сериозно! Съветвам те да се обърнеш към психиатър, който ще ти помогне със сигурност. Това наистина депресия и тя трябва да се лекува! Успех!
2. 80 процента от българския народ е в твоето състояние но това не означава че трябва да си прави сепуко. Ежедневието на куп хора е изпълнено със същите проблеми като твоите дори в световен план но и това не е причина която да лиши земята от присъствието им - живота е постоянна борба за оцеляване и себедоказване, а смъртта не е изход от нито едно негово предизвикателство!
Не мисли егоистично само за себе си, помисли какво би причинила на всички хора които те обичат и обожават мислиш ли че те заслужават наказанието което искаш да им поднесеш - аз не мисля така, според мен трябва да бъдеш достатъчно силна и и да си повтаряш с вътрешния си глас че ще се справиш защото го можеш - защото ти можеш точно толкова колкото могат и всички останали в борбата която от своя страна не е лесна но е задължително да бъде водена от всеки и навсякъде!
УСПЕХ И СЕ УСМИХНИ, ЖИВОТА Е ПРЕКРАСЕН И ТРЯБВА ДА МУ СЕ НАСЛАДИШ ПЪЛНОЦЕННО - ТОВА ТИ ГО КАЗВА ЕДИН МЪЖ НА 40 Г!
3. Миличка, в твоето положение съм. Даже и цифрите съвпадат и се чудя да не би аз да съм я пуснала тази история. Мислех да се самоубия, даже направих няколко нелепи опита да пресичам на червено, но никой не ме удари, а исках да ме смажат... бях изгубила инстинкта си за самосъхранение изцяло, само стоях и плачех...
Обаче се вслушах в себе си и отидох на психиатър, въпреки срама, че "полудявам". Поставиха ми диагноза депресия. Първоначално пих малко успокоителни, а от два месеца съм на антидепресанти и се чувствам значително по-добре. Положението ти изисква спешна нужда от психиатър! Не се колебай да отидеш и да си кажеш проблемите за да се намери най-доброто лечение за теб. Всичко което казваш - лошото настроение, сълзите, нежеланието да правиш каквото и да е, апатията, напълняването, самосъжалението, тъгата, болката и желанието за самоубийство са симптоми на хиподепресивен синдром.
Не се притеснявай, не се чувствай луда, не се срамувай, а потърси помощ! Душата има също нужда от лечение, подобно на тялото. Когато имаш бронхит отиваш на лекар и ти изписват антибиотик. С психиатъра е същото! Успех!
4. Горе главата! Какви още чудеса ще приживееш още нямаш си и престава. Ако можете намерете по-добре платени работи. Щом мъжът ти е добър и нямате деца грижи се за него и домът ви, защото ще му писне от вечното ти безразличие и ще се утеши другаде. Мъжете са търпеливи само привидно. Като се самоубиеш в твоят дом ще дойде друга и ще се радва на постигнатото от теб. Почни да четеш, плетеш или бродираш. Направи си равносметка сама. Ключът на твоето щастие е у теб самата. С нас или без нас животът продължава, но защо да не го изживеем?
7. Автора: Много благодаря на всички ви, особена номер 3 явно не съм само аз. Прави сте трябва да спра да се самосъжалявам и да поема живота в своите ръце. Благодаря ви от сърце!!! Успех и на всички вас.
8. Стегни се. Мъжът ти няма цял живот да проявява търпимост, най накрая ще му писне и ще те остави да се блъскаш сама, а тогава наистина ще разбереш, какво значи да си сам ще разбереш какво си загубила.
9. Спокойно помислете за добрите страни на жертвите си. Със сигурност това ви сближава. Ще премине този период. Но какво пречи да идете на лекар и с помощ от него да не се борите с цяла финансова система.
Успех!
12. Твоите са бели кахъри, както се казва. Радвай се на живота! Млади сте - ще успеете! И детенце ще си имате. Казвам ти от позицията на 40 годишна жена. Единствено смъртта е непоправима и необратима!
13. ПАДНАЛА СИ В КРЕДИТНИЯ КАПАН ;) АМИ ТРЕБВАЛО Е ДА МИСЛИТЕ ПРЕДИ ДА КОПУВАТЕ ;) ТВА Е ИСТИНАТА 3 ПЪТИ МЕРИ ЕДНАЖ РЕЖИ ТО СИ Е КАЗАНО! АКО ИСКАШ ПРИЧИНА ДА ПРОДЪЛЖИШ - ДЕЦАТА ТИ ЩЕ ИМАТ ТЯХНО ЖИЛИЩЕ! АКО ИСКАШ ПРИЧИНА ДА СКЪСАШ ОКОВИТЕ НА КРЕДИТИТЕ АМИ МАЛКА ЛИ Е ТАЗИ ЧЕ ТЕ Е ДОКАРАЛА ДО ТАКИВА МИСЛИ ЗА САМОУБИЙСТВО!! ВЗЕМИ СЕ В РЪЦЕ И ПОМИСЛИ КОЕ НЕ ТИ ХАРЕСВА В ЖИВОТА ТИ И ГО ПРОМЕНИ ЖИВОТА СИ Е ТВОЙ! САМО САМО САМО НЕДЕЙЙЙСАКЪН НЕДЕЙ ДА СЕ САМОУБИВАШ ТОВА Е БЯГАНЕ ОТ ПРОБЛЕМИТЕ И ТО ЗА КРАТКО НА ОНЯ СВЯТ Е ПО-ТРУДНО ;) УСПЕХ ТИ ПОЖЕЛАВАМ ИСКРЕНО!
15. Може би твърде късно попаднах на твоя проблем, може и вече да си се оправила, но като прочетох какво си писала, реших и аз да напиша нещо. Моето положение е много по-лошо, защото ние с мъжа ми имаме дете на 11 години, но нямаме жилище. Живеем под наем откакто сме заедно. Така както се очертава, няма и да имаме. Най-лошото е, че в момента и двамата сме без работа и без пари, а имиме един малък заем от 6000 лв, който изплащахме. В момента сме на кръстопът... Но всяка сутрин се събуждам с мисълта, че новия ден ще ми донесе хубава вест. Моля се само да сме живи и здрави, че би могло да бъде и по-лошо.
Затова моят съвет към теб е: пази си здравето, радвай се на мига, животът е пред теб и не се знае бъдещето какво ще ти поднесе, но каквото и да е, трябва да го приемеш. То е твоя късмет и не може да ти го вземе никой.
18. Здрасти,
започни да тренираш спорт, който ти доставя удоволствие.Аз ходя всеки ден с колело на работа навъртам по 30 км,докато карам и си мисля колко е приятно и колко е хубав живота.Зимата бях спряла за 2 месеца и се депресирах,стана ми гадно загубих желание да хода на работа,напълнях с две думи чуствах се зле.
Зависи и какво ядеш.
Движението връша лубовта към живота,природата зарежда с положителна енергия,това ти е антидепресанта не почвай да пиеш хапчета на 21.
Джижението отделя хормона на щастието.Не е задължително да имаш пари .Дай си воля в почивния ден стани пусни си хубава музика изпии една чашатопла вода,изкапи се със студен дух ,намажи си тялото с ароматни масла и си запей.Дори да пееш фалшиво ,кой ще те чуе...........
Направи гимнастика,изчисти и после има кум неша за които не трябват пари.Разходи се в парка,ако обичаш да тичаш тичай.Отдели 10лв да отидеш да плуваш и насауна/ако обичаш/.Спомни си какво ти доставя удоволствие.
Сестрами ходи на народни танци,аз ниамам чустрво за такт и не мога да танцувам освен това слушам метал.Ти сама знаеш лекарството за теб.Напиши на един лист какво искаш и започни да се придаржаш кам поставените цели и да се стараеш да ги постигнеш.
Знаеш ли колко е хубаво да скочиш с парашут,аз вече знам,ако се бях самообила преди да усета това чуство нямаше да го изпитам.Искаш л;и да загубиш всички прекрасни моменти които ти предстоят.........?!А и ако нямш проблем сега ще имаш по- късно нали трябва да има равновесие .Ако няма лошо как ще знаеш кое е добро.Мисълта да умреш е по страшна от всичко,по страшно от неизвестното.Мен ме е страх!Страх ме е да умра теб не те ли е страх?
19. Браво номер 18 това е и моя съвет. И аз си имам подобни проблеми живея под наем и тнт. и стрес и безпаричие и едни други неща дето се опитвам да оправя. но винаги гледам да съм близо до природата когато мога. между работата или вечер. Зимата се прибирах надувах си музиката и правех лицеви опори и др упражнения до изнемога.после душ и се чуствах пушка.
Така деиства големия град на човека и скапаната система да не можеш да имаш собственост и да трябва да бачкаш като роб. От провинцията съм но живея в голям град.Винаги когато можеш се откъсвай от града, нещо което софиянци правят вс.събота и неделя. Мъж 30.
П.С.обичай себе си за да можеш да обичаш и другите
храни се здравословно и не натоварваи стомаха си и тялото и умът ти ще ти се отблагодарят.
21. М 28г. Проблемът на жените идва от жените от вътре. Замисляли ли сте се че ако жените можеха да се понасят една с друга много от проблемите на семействата нямаше да ги има, все пак вашите родители имат каде да живеят нали . Не е толкова трудно да се живее с родител особенно ако нямаш избор , вместо това вие за да се докажете решавате че трябва да живеете отделно с цел новият ви дом да баде занемарен и да не се поддържа както трябва заради това че ходите на работа , има и друг вариант жената не ходи на работа и не ви стигат парите, ако положението ви не го позволява - преглащате гордостта си и си взимате едната баба при вас или оставате да живеете с нея ( просто не я слушате какво ви говори и готово) = постоянно подреден и чист дом даже и децата ви ще гледа. Да речем че горе долу съм казъл каквото имах по темата.
П.С. аз имам 2 жилища лично мои , но и в двете живеят хора от семейството ми , приятелката ми също има нейно жилище в което живеят нейните родители с нея, и спим там кадето ги няма родителите каде при мен каде при нея , и кво след известно време като решим да живеем заедно трябва да отивам на квартира или да тегля заем за ново жилище ли ? да не сам луд просто някои от роднините ще ги сабера на едно място и да ни освободят едното жилище - ако искат да се понасят няма заради тях ние да се изпокараме заради пари или някоя подобна глупост .
22. То затова има схема при кято се изчисляват доходите.Като премахнеш разходите си за месеца-сметки,храна и дневни разходи,10% за извънредни ситуации ти остава една сума. Можеш да изтеглиш кредит,само ако вноската е по-малка или равна на сумата.Всяка по-висока вноска би те довела до бедност.
24. Здравей, и на мен ми писна и за това прочетох твоята изповед. Просто не знаеш какво е найстина да ти "писне". Откриха ми заболяване което ме прикова за 1год и 6 месеца на легло, е тогава наистина ми писна да те боли, непрекъснато, дори и когато трябва да се подмръднеш на половин сантиметър. Радвай се на здравето си, а пък разхвърляния апартамент, и в това има някакъв ред, кредитите, майната им само се моли да си здрава!!!
25. Здравей, нямах време да изчета всичките коментари. Това, което трябва да направиш е да споделиш всичко с мъжа си. Каж му всичко, което е в теб. Второ отиди веднага на психолотерапевт (не психолог), ако нямаш възможност тогава на първо време на психиатър. Като разбира се гледай да намериш начин да не те записват, в някакви картони ли не знам точно, че си се лекувала при психиатър, за да не ти се отразява при търсенето на работа евентуално. Не отлагай дълго посещението при психотерапевт. Той ще ти помогне да преодолееш всичко. Ще ти помогне да оправиш всичко! Послушай ме!
28. Поискай помощ от семейството си. Когато се устроите и укрепнете финансово им върни част от сумата, която си взела, за да им покажеш, че си им благодарна. Ако пък откажат си намери по-добра работа на по-висока заплата и такава, от която да имаш възможност за себе си и за домът си. Когато това стане се погрижи за външният си вид. Например:ходи на фитнес, прави упражнения или се подложи на диета. Намери и време да почистиш домът си, да създадеш приятна обстановка вкъщи. Започнете да излизате по-често със съпругът ти, накарай го да се чувства обичан или пък просто си направете романтична вечеря вкъщи с приготвена храна от теб. Споделяйте един с друг и си вярвайте, изслушвайте се и се съветвайте. Когато обстановката в домът ти е приятна и вие се чувствате готови и имате възможност опитайте да си направите дете. Не се напрягай и оценявай себе си и хората, които са до теб. Ако нямате парична възможност за дете поискайте назаем от приятелите си (винаги се намира по някой истински). След това най-важното грижи се за себе си, за здравето си и за семейството си, но никога не забравяй себе си и понякога е по-добре да споделиш вместо да го запазиш в себе си. Бъди спокойна и се обичай, за да те ценят и обичат другите!!
32. сирак, вдовица, но няма дума за родител изгубил рожбата си. Наистина ти се е струпало много. Ще ти разкажа моята история- дано да ти помогне.
Аз съм на 16. Откакто се помня имам слаби капиляри. Тече ми кръв от носа от жега, напрежение или просто така. Една нощ /бях на 14/ се сърудих от ритмичен шум /бум, бум, бум/. Запалих нощната лампа и видях че възглавницата ми е цялата в кръв, а въпросния шум е била кръвта стекла се от носа към ухото ми. Разкещях се, уплаших се, родителите ми дойдоха, опитаха се да ме успокоят, но не можех да спра да плача. Кръвта пръсна и от ушите ми. Мама ме заведе в банята под студена вода, за да се свият капилярите, а тате отиде да повика едни съседи и приятели-лекари. Усетих вкус на кръв в устата си, започнах да плюя и не поня другото. Изпаднала съм в безсъзнание. Ядреномагнитния резонанс показа, че е имало "масво спукване на кръвоносни съдове в областта на мозъка". С други думи - мнооооооого зле. Тва спукване се потори още само веднъж по нататък. Това, първото, беше на последния учебен ден. По време на лятото се пукаха групи от вени, предимно по краката ми. Получават се петна, подобни на синки, но не болят и са по-големи. Това ще рече цяло лято по лекари... Дойде учебната година. Всичко шест. Вените понамалиха пукането си. Супер. И тогава бум прас-второ моз�чно спукване.. Ей така от нищо. Предния път ушите станаха заради стреса от носа. А сега ей тъй на в час по математика ми потече от ушето. И пак линейки лекари резонанси... Минах на 'лечение' кеото представляваше приемане на вещества -венозно и орално, които ще ми подсилват стените на съдовете. Някак си свикнах с наличието на абокат на ръката. Прикривах го в училище и въобще като излизах. И така. С времето се наложи все по-рядко да ме наливат и постепенно минах само на хапчета. И така до датата 16 август 2011 когато разбрах, че имам левкимия. В лек вариант, но все пак.. Рак. Химиотерапии, подстригване.. Три тръбички излизащи право от между гърдите ми и депресия. Отчаяние. Самоубийствени мисли. Повръщане, прилошаване и болка. Нещата се влошаваха. Един ден така се стекоха обстоятелствата, че един човек ми отвори очите. Учителката ми по музика, с която съм близка, защото пея в хора, разбра за болестта ми. Тя е много набожна, аз бях атеист. Тя започна да се моли за мен на своя бог. Плачеше и се молеше и благодареше. Отчаянието, самоувийството и гнева са грехове. Аз я помолих да ми даде някаква молитва, за да се моля и аз. Бях готова да се хвана за всичко. Започнах да се моля, да чета новия завет и се чувствах все по-добре. В момента съм изключително силно вярваща в Иисус и неговата сила. И още нещо - почти здрава. Белите кръвни телца намалиха броя си и съм близо до максималното количество за здрав човек. Разбира се, лекарствата имат основен принос, но духа ми го изцери вярата. При теб проблема е чисто душевен. Моят съвет е- вярвай, моли се и благодари. Не се срамувам от това. Вярата ми ме спаси. Прекрасно е усещането да си свободен. Аз лично се моля докато пия кафе сутрин и преди да заспя. Ще се моля за теб, да намериш пътя си.
Целта ми не е да възхвалявам Иисус, а да ти дам опита си.
