... и пак така преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 563 пъти
Здравейте,
Пиша тук, защото все някъде май трябва да излея това, което ми тежи на душата. Чудя се кое е това "камъче", което ти обръща колата и сменя посоката на живота ти на 180 градуса?! В момента съм на 25 години. Нормална /или поне така си мисля/, работеща и с приятно чувство за хумор. До преди 5 години винаги съм била сърцето и душата на компаниите, с които излизах. Бях много красива /според стандартите, които налагат лъскавите списания/, имах безброй много обожатели и обещаващо бъдеще.
Проблема е там, че направих избор, който 4 години по-късно ме съсипа до безумие. Избрах може би най-неподходящия човек за мен. Обичах го безумно и все още го обичам. Не минава и ден без да си спомням какво беше да сме заедно. Той разби живота ми, мечтите ми, отношенията с всичките ми приятели, често се карах заради него със семейството ми. Не мога да кажа, че бившата ми половинка блести с някакъв интелект или нещо друго, но толкова ми липсва. Мина половин година откакто не сме заедно. Беше грозна и болезнена раздяла, още не искам да си припомням всички сценки от тази агония за душата и сърцето ми, която се изразява в два месеца грозни скандали и обиди.
Много ме боли, но въпреки всичко знам, че дълбоко в себе си и той усеща че му липсвам. От 6 месеца не съм излизала никъде другаде, само на работа. Никога никой през живота не ми е връзвал теникия, е случи ми се. Опитах да излезна с едно момче, бях настоятелно в продъжение на две седмици го търсих и уким си уреждахме срещи, но това така и не стана. Аз - тази, която беше "мацка" и за която са се борили да достигнет до нея. Сега съм излъгана, самотна, нещастна и почти непрестанно плачеща. Та в този ред на мисли кое беше това камъче, което ме накара да направя избора си и още да обичам някого, който не заслужава? Звуча като пълна глупачка, но все още ми е криво.
1. Ами гадно е. Тук сега ще получиш редица коментари от типа 'горе главата", "той не те заслужава" "гледай напред към следващия" и т.н.
Които малко омръзват.
Камъчето се нарича любов. И още много пъти в живота ще преобръща колата ти. Сърдечни катастрофи, душевни трусове - нормално е.
Ще ти мине... най-вероятно няма да е бързо, но ще ти мине. (но и след 10 години ще си спомняш това момче)
И знаеш ли? Ако ти липсва, ако и ти му липсваш - жена си, извади оръжията и отивай да си го завоюваш обратно. Ако това е МЪЖЪТ - ами какво правиш 6 месеца далеч от него. Ако не е - марш навън да си намериш половинката. Грима, косичката, самочуствието и навън. Какво правиш вкъщи?! Не живей със спомени и въпроси. Просто живей, така както ти се живее.
Знам! Никак не е лесно! Но няма кой да ти помогне в това - трябва сама да се пребориш за щастието си.
Желая ти успех! Изглеждаш силна и уравновесена млада дама, която ще може да се оправи с гадостите, които сервира понякога животът.
2. Много ти благодаря за прекрасния съвет. Надявам се, че нещата са започнали да се подреждат по местата си. Може да е смешно, но вчера отидох и си изхарчих последните пари за нов тоалет, а утре смятам да го разходя :). Още веднъж много ти благодаря, желая ти успех във всяко начинание. Поздрави!
