Не виждам смисъл в живота преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 891 пъти
От доста време съм в депресия, особено напоследък по стечение на обстоятелствата. Вече не виждам никакъв смисъл в живота (поне в моя), нищо не може да ме зарадва, нищо не може да ме накара да се почувствам част от този свят, да се почувствам желана и обичана. Предала съм се напълно. Може би прекалено много унижение и болка са ми се струпали - не знам..
Безброй пъти съм си мислела за самоубийство, но някак си страхливата ми личност все не намира сили дори за тази последна стъпка, която може би ще ме направи щастлива поне 1 път в живота или поне ще ме избави от безкрайната болка, която насълзява очите ми по няколко пъти на ден. Наистина съм отчаяна....Има ли изобщо смисъл???
1. Има смисал как да няма?!Всеки има лоши и трудни моменти всичко ще е наред ! На колко години си ? На какво се далжат сълзите в очите ти???както написа ти ...
4. Ще видиш смисъл в живота само ако ти му придадеш...
Всеки има трудни моменти - и всеки се опитва да ги преодолее, ти също трябва да се опиташ.
Живей заради тези, които жиеят за теб. Те ще ти бъдат мотивацията.
А самоубийството няма да реши проблемите. Не мисли за подобни неща.
Ще бъдеш обичана и ще обичаш, но се иска време. Поне, когато те обичат за знаеш, че те да обичат с правилния си орган - имай търпение.
Всеки пада в такива дупки. И всеки прави отчаяни опити да излезе от тях. Но защо? Сложи в тази дупка легло, залепи тапати, и живей там. Болката и страданието може да се окажат едни от oсновните чувства, владеещи сърцето и ума ти, но там ще научиш много. Ще се сдобиеш с неща, които не можеш да получиш извън тази дупка. Аз успях - ти също ще успееш. Но не се предавай. Най - голямата грешка, която можеш да допуснеш сега е да се оставиш на течението. Колкото и силно да е то - върви с/у него, трябва да стигнеш брега.... трябва.
Успех!
SFA
6. Мила, всеки е бил в подобна ситуация. Явно преживяваш нещо (не си споменала какво), но каквото и да е, рано или късно ще го превъзмогнеш, сигурна съм.
И аз съм мислила за самоубийство, и аз съм се питала защо ми е да живея, и аз съм плакала всеки ден по няколко пъти, вечер непременно заспивах с насълзени очи...
Но всичко отминава. Самоубийството в никакъв случай не е решение и не може да те направи щастлива! Бягството от проблемите НЕ е решение!
Потърси подкрепата на приятел, роднина, едва ли си съвсем сама.
Постави си цели в живота, започни да мечатеш. Не знам на колко си години, но това няма значение.
Мечтите ти ще осмислят живота ти. След всяка една сбъдната мечта и постигната цел идва истинското щастие и удовлетворението, и тогава си казваш "Ето за това живея!". Опитай, нищо не струва.
Знам, че е много трудно, особено в началото, но ако не си сама, всичко е възможно!
Вземи се в ръце и се усмихни на живота! Аз съм с теб!
Успех! :)
8. Сложи в тази дупка легло, залепи тапати, и живей там. <-- Мисля,че SFA ти го е казала доста просто и ясно.
А това за самоубийството е най-тъпото решение което може да вземеш. А също бях и все още съм в депресия,но се оставих на течението .. ей така на пук на всичко и всички,не се интересувах от нищо .. освен от ... музиката,мисля,че тя е доста подходяш приятел в такива ситуации ..
Хайде успех миличка! :)
9. Депресията е лошо нещо, понякога дори се налага да се лекува, но по-важното е ,че от тази ситуация може да се излезе, достатъчно е да вярваш в това!
