В депресия съм преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 1197 пъти
Мисля, че съм в депресия. Не знам какво да правя. Имам чувството, че в нищо не ми върви-нито в работата, нито в любовта, имам и здравословнии проблеми. Вече нямам желание за нищо. Започва нищо да не ме интересува. Започвам да се самосъжалявам. Предавам се. Искам да избягам от това усещане, но то е много силно. Все едно съм прокълната в нищо да нямам сполука. Все си казвах, че и мойто време ще дойде да бъда щастлива, но вече не вярвам.
Станах на 25 и нищо не съм видяла. Искам любов. Много любов. Мисля, че това ще ме спаси до някъде. А така не виждам смисъл в съществуването си. Не знам как да не се предавам, трябват ми сили. От къде да ги намеря? Били ли сте в подобно състояние? Как сте се справили? Помагайте! Иначе ще откача! Сама явно не мога да се справя!
1. Явно ти е много тежко, знам че ще ти прозвучи странно, но можеш да се обърнеш към психолог. Той ще ти подаде ръка и ще те изведе от тази "черна дупка", в която си. Ако нещата са така както ги описваш няма да ти свършат работа съвети в нета от рода "споко ще ти мине" или " ще се оправиш и сестра ми беше така ".
Просто се обърни към хора на които това им е работата. Нито е страшно нито означава, че не си със всичкия си - ежедневието ни е страшно натоварено и изисква от нас на моменти твърде много. Не забравяй- всяка минута в депресия е минута пропиляно щастие.
Успех
Д-р Хаус
2. Здравей!
Напълно те разбирам. Аз самата съм в това положение и се предавам вече... Мечтаех за любов, дойде, но поради определени обстоятелства си отиде... Сега съм по-разбита от всякога. Не виждам смисъл в нищо. Искам да оправя нещата, макар вината да не е съвсем моя... но не се получава. Вече не виждам смисъл в нищо.
Отново се започва търсенето, макар да бях намерила това, което търся... Не ми се търси вече, изморена съм, не ми се чака повече...
Не знам какво да те посъветвам, защото както виждаш аз на себе си не мога да помогна :)
3. Психолога няма да помогне. Бях в такова състояние с години, знам какво е. Сега съм по-добре.Психолога не помага, още по-малко психиатъра.Хапчето ще те замая за около 2-3 часа, и после отново всичко е тук.Освен това влияе лошо на организма.
Трябва да вземеш решение за себе си твърдо и категорично, че ще се оправиш.Никой друг не може да го направи вместо тебе, в тази ситуация сама трябва да си помогнеш.Вземи такова решение, просто си го кажи. Казвай си го често, всеки път когато се сетиш.Това е като програма, която задаваме на мозъка, и той работи по нея. Казваш си го и оттам нататък не се занимаваш имаш ли сили и желание, или нямаш.
Наблюдавай мислите си. Като се хванеш, че имаш лоши мисли и самосъжаление, кажи си: това е временно, ще се оправи. И веднага започни да мислиш за друго. Ходи сред природата, срещай се с хора, които са ти приятни, и избягвай тези, в чието присъствие не се чувстваш удобно.
Ако имаш възможност, запиши се на курс по йога.
Не знам от какъв характер ти е работата, но физическата работа много помага, също цветя, градинарство.
Аз знаеш ли какво си казвах като тръгвах за работа? "Отивам на любовна среща във Фурнир". И работния ден минаваше изненадващо леко и приятно.
Откога е това при тебе? Не го оставяй да се задълбочава. Ако го оставиш така, ще се задълбочи.
Да, една любов със сигурност решава нещата, но любовта идва когато и където си поиска.Затова общувай, разговаряй с хората с които имаш нещо, макар и малко, общо. Все от някой храст ще изскочи заек... ако в храста няма заек, ние ще го поставим там.
Всичко това ти го казвам от личен опит... аз бях много зле, стигнах до там да не мога да стана от леглото... а имах и малко дете, за което трябваше да се грижа.
Важно е какво мислим, важно е да държим живота си в собствените си ръце и да го движим в посока, в която искаме ние. В такова положение трябва човек да си наложи воля.
Не мисли за проблема.Един ден неусетно ще забележиш, че проблема вече го няма
4. И аз вече се замислям дали не ми трябва специализирана помощ.Но някак не искам да го приема.За кратко имах човек до себе си, но вече го няма и имам чуството, че основно заради него се побърках така. Определено установих, че ми трябва някой, който да ме обича.Просто ми е гадно много.
5. Разбира се, че ще се справиш... Дори и без наша помощ, ти ще успееш. Ние не можеш да ти дадем нищо друго освен една виртуална подкрепа... думи в сайт.
Силите са в теб, използвай ги. Излез от тази депресия на инат. Постави си го за цел и направи всичко възможно, за да я постигнеш.
Ако постоянно си повтаряш, че ти трябва любов, за да се справиш, а ти не я намираш, никога няма да успееш.
Не бъди мравка в море, която мисли, че единствения начин да стигне до брега е някой да й подаде сламка... Плувай - сама. Разбираш ли ме?
И без любов можеш да излезеш от тази депресия, но трябва да повярваш.
SFA
6. Здравей! напълно те разбирам. и на мен ми се случи да изпадна в депресия, но бързо се взех в ръце и се измъкнах без лекарства и без психолози. лекарствата определено не са решение на проблема. трябва ти някой, с който да можеш да говориш. психолога е по-добрия избор. моят съвет е да се огледаш около себе си. светът е красив. радвай се на всичко, на което можеш. открий нещо, за което да живееш. да, любовта ще ти помогне, но никой не знае кога ще я срещне. за всичко си има време. намери си някакво занимание, което да ти харесва - рисувай, спортувай... измисли си нещо.
7. Когато си в депресия не можеш да мислиш за излизания и приятели просто желанието вече го няма съветите са добри но когато ти липсва нещо или някого причината поради която си н такова състояние нищо не може да те допълни и си в състоянието '' Сеществувам но не живея''
