Ангел сред хората преди: 2 години, 3 месеца, прочетена 1066 пъти
Не знам какво ми става напоследък! През последните няколко месеца все си мисля че никой не ме заслужава и че никой не е достоен за мене. Не знам какво ме подтикна да имам такива мисли, но в момента гледам на почти всеки с който се запозная (а и на приятелите си също), като на "простосмъртник".
Преди няколко месеца си бях супер щастлив, винаги помагах на хората дори и това да значеш аз да изостана в някоя област, било то финансова, любовна и т.н. С една дума поставях всички други преди себе си. Бях доволен че съм им помогнал, че поне нещо в живота им е както трябва. По близките ми приятели ме наричаха "наивен". Тези които не ме познаваха добре ме наричаха "подлог". Тогава не ми пукаше. Знаех че каквото правя, го правя защото аз искам и защото на мене ми носи върешно удоволетворение.
Може би след толкова добри дела съм осъзнал че съм прекалено добър и че много малко хора заслужават да бъдат до мене и да им бъда от помощ?
С една дума чуствам се като ангел сред хора които не заслужават нищо. Това което казвам ми звучи ужасно и знам че не е правилно. Аз никога не съм бил високомерен, задръстен и стиснат. Когато съм можел съм си давал цялото сърце и душа само и само да помогна на човека отсреща.
Сега пак се опитвам да помагам на хората с каквото мога. Проблема е че вече е няма тази тръпка която усещах. Няма го и удоволетворението че съм бил полезен. Сега правя добрини само и само за да докаж на себе си че не съм се променил.
Как да се върна към предишния си вид? Искам да бъда отново щастлив! В момента се чуствам толкова изоставен от целият свят.
4. Хммм и аз съм водолей, но разликата ни е във възрастта и пола ;) Ами съвета ми е малко да се оттарсиш от това, направи нещо ново и различно, ако трябва направи тройка или накарай някое момиче (може и момче) да се изкъпите с дрехите (в морето или в някоя река ;) ) Просто да е нещо яко, което да те накара да се почувстваш жив. Прави това, което ти се иска, а не постоянно да мислиш за този проблем, скоро ще отмине ;)
5. Номер 4- точно това направих, опитах доста нови неща но нищо не ми доставя удоволствие! Мотори, момчета, момичета бързи коли, просто тръпката не ми е достатъчна.
6. Ами....психолог.....
Може да ти каже на какво се дължи това... а и ще научиш доста неща за себе си (ако попаднеш на добър специалист разбира се). И не си мисли, че това е за лудите.. ;) Това е като да отидеш до магазана... успех, но според мен ще премине като всяко лошо нещо. Колкото пъти ти чета историята толкова ми прилича на депресия тва, а ти приятелка нямаш ли си, може в това да е проблема не знам...
7. Да, това ми е познато. Майка ми беше такава. Казваше: много съм добра, хората не го заслужават. Накрая живееше с чувството, че тя е кристален диамант посред скапаняци.Дано не ти прозвучи грубо... Исках да ти кажа че, ако имаш чувството, че си "ангел сред хората" и съжаляваш за нещо: за отношение към тях, и неща които си правил... значи нещата отиват в крива посока.Не е важно какво мислят другите и че ти казват подлога и наивен... важното е какво мислиш ти, и как го чувстваш. А това което чувстваш: "добър съм, но те не разбират от добро и затова, ще обърна другия край"... това е индикация, че нещата отиват накриво...
Знам го от опит. Трябва да направиш лек завой. Ние избираме какво да мислим, а чувството, усещането, се определя от мисълта. Н и е го избираме за себе си, а не другите хора. Какво да се направи?
Като цяло ревизирай отношението си... не помагай на някой който не те е потърсил и не те е помолил за помощ...Давай го малко по-независимо, не бъди толкова зависим от външни фактори... Осъзнай, че никой не е по-долу, нито по-горе от тебе, и не разчитай на приемане и оценка о т д р у г и т е.
Ревизирай нещата най-напред в мисълта си, реши за себе си какво и как искаш да бъде. И, не се придържай към модела "аз съм добър, а те са лоши", защото така попадаш в затворен кръг: човека, за когото мислиш че е лош, ще мисли същото за тебе.
Ще спра дотук, от сърце ти желая УСПЕХ, ако имаш желание да споделиш и някакъв конкретен пример, може да те посъветваме по-конкретно.
8. Аз съм жена над 40 години и съм твоята зодия, минах през същият период психолог ми помогна да го преодолея. Помогна ми да си култивирам малко здравословен егоизъм и сега съм много по-добре, някой хора ме смятат за ангел други за будала, но аз си знам, че съм ангелче ама с дяволска опашка ама си я крия в дрехите и си е за мен.
Хубавото е, че като се грижа и за себе си толкова, че да съм доволна от живота, не се сърдя на другите. Разбери, че колкото е по-способен един човек, толкова по трудно намира равни по достойнства, но винаги дори от най-добрият има по-добър за всичко, в живота си съм доказвала многократно качествата си, но съм срещала поне 5 души по-способни от мен, а съм обиколила голяма част от света и то по работа, а не за забавление.
Спри да се изживяваш, като най-страхотния, стига си се правил на Господ, винаги ще има по-добри и по-достойни от теб, просто не си живял достатъчно, за да ги срещнеш. Отрезви се не помагай винаги и на всяка цена, а само когато е наистина необходимо, евреите тази мъдра нация са казали - не прави непоискано добро - то вреди и на теб и на другите.
Обичай себе си, защото който не обича себе си не може да обича и другите. И ако наистина си способен ще ме разбереш някой ден и ще видиш света по-пълноценен и богат, а не по този едностранен и истеричен начин.
9. От 8. Реших, че трябва да се поясня защото звучи неясно, ще ти дам пример, често тези, които са по-способни и могат повече от теб ти помагат, когато не можеш да се справиш с нещо сам, но понякога обстоятелствата те принуждават да си неблагодарен с тях или да ги нараниш, звучи ли ти познато?!
Или ти помагаш на някой, но това не е неговият път и резултата е, че той те намаразва, защото единственото което получава е чувството, че ти си по-добър и способен от него....
10. Каква красива фраза...Казват че ангели се събирали при залез и изгрев...ащастието било под дъгата...Какви красиви лъжи.Пък и какъв е смисала да вярваш на небивалици
11. Тук има един пич. Бездомен е, живее някъде из квартала. Не е в бг, но няма значение. Та, той смята, че е Юлий Цезър. Така че, няма лошо дали се чувстваш, като ангел, Цезар или Елвис. :) Ако все още си нормален съм сигурен, че ще разбереш какво ти казвам и накъде отиваш. Между другото, човека за когото ти говоря е интересна личност-професор е по история (бивш). Говорим си понякога. :)
Ралф
13. Щом е водолей сигурно последната забележка доста ще го депресира,но има нещо вярно - няма как да се откъсваш съзнателно от хората, и да искаш да бъдеш с тях - избери дали искаш да си ангел или човек ! Ако не можеш да си с хората ще трябва да почакаш докато те приберат ангелите...За жалост тук на земята се срещат рядко. Никое нещастие не може да трае вечно...
14. Сигурно и ти си имаш недостатъци. Аз също имам много големи, но що се отнася до неблагодарността на хората, определено при повечето е минала всякакви граници и това се проявява още в гимназията, за университета да не говорим... И мен винаги ме е натъжавало, докато един ден не обърнах буквално гръб на всички, които са се държали така - аз не искам нищо от тях, и те от мен. Все пак останаха и от добрите ;)
Не се отчайвай и не се анализирай прекалено, това само вреди. По-скоро бъди по-твърд с хората, които са те разочаровали и се стреми да общуваш с по-човечни :)
15. Ами може би, би било хубаво ако за известно време спреш да се оглеждаш в очите на хората и да търсиш това одобрение, дали си добър или не .. приеми себе си, така ще приемеш и другите. Помогни на себе си първо, после на другите. Изгради своят баланс, така ще има баланс и с околните ти. Ще си им много полезен, когато бъдеш полезен на себе си първо.
