Самотна сред хората преди: 2 години, 3 месеца, прочетена 907 пъти
Такаа ето я и моята история. Аз съм млада, с желание за живот, но ужасно самотна. Нямам идея защо се получава така. Ще се върна малко назад във времето, когато бях на 13-14. Според мен това е възрастта, в която човек създава най-лесно приятелства, запознанствата се случват по-естествено. Срещнала съм много хора по пътя си от тогава, но никой не се е задържал в живота ми достатъчно. Търсила съм и продължавам да търся проблема в себе си.
Общителна съм, старая се, но не ми се получава. Изглеждам добре, но това за съжаление освен мъжко внимание друго не ми носи. Не си позволявам да изглеждам отчаяна и да показвам или разказвам за самотата си. Може би проблема не е само в мен.
Чувала съм ужасни коментари и какви ли не измислици по мой адрес от хора, които даже не ме познават лично или не достатъчно добре. Когато се запозная с даден човек/компания все изниква някой от моите "доброжелатели", с които се познават, за да провали всичко. Ако ли не, излизаме известно време с този човек, имаме някакви нормални приятелски отношения, води ме насам-натам, но след като види ,че не мога да му предложа нищо друго освен собствената си компания (нямам весела тайфа, с която да го запозная, не мога го водя по интересни места с интересни хора) бързо му омръзва и пак оставам сама.
В началото винаги ме харесват, мога да бъда забавна и да интригувам, но... Мисля, че не искам много, искам просто познати, с които да излизаме събота вечер, да се сещат за мен ,да ми се обаждат, да се забавляваме заедно, не търся сродни души. Желанието ми е толкова обикновено, толкова нормално и достъпно за повечето хора и толкова недостижимо за мен. Защо?
1. Виж мила, немисля че ти е нужна тайфа за да успееш да задържиш даден човек до себе си.
В моя жовот за моята възраст (17) са минали толкова мн хора. От някои е ставало краткотрайни приятелства, от др просто познати. Сега до мен имам 2,3 души, на които знам, че мога да се обадя по всяко време, да поплача, да се похфаля. И не искам по-вече.
За какво трябва да имаш много "приятели" за да си добре. Нужни са ти 2,3 на които знаеш, че можеш да разчиташ. Явно още не си ги намерила, млада си както казваш. Отпусни се, имай нови запознанства. Живей в рамките на нормалното ( само не почвай и ти с наркотиците и т.н., не е това начина да се справяме с проблемите) .. ии умната
2. Аз съм на подобно дередже, само че съм мъж :) Въпрос на гледна точка е дали ще приемеш ситуацията в която се намираш като предимство или недостатък.
...
преди: 2 години, 3 месеца
hash: 8669738576
Warning: _smarty_include() [function.-smarty-include]: Unable to access /home/www/spodeli.net/www/compile_dir//%%9F^9F2^9F2D6A2D%%path%3Avote.tpl.php in /home/www/spodeli.net/www/common/smarty/Smarty.class.php on line 1868
Warning: _smarty_include(/home/www/spodeli.net/www/compile_dir//%%9F^9F2^9F2D6A2D%%path%3Avote.tpl.php) [function.-smarty-include]: failed to open stream: No such file or directory in /home/www/spodeli.net/www/common/smarty/Smarty.class.php on line 1868
3. Има нещо което не разбирам.Ти си момиче,това ясно,ама какви са тези момчета,които очакват,ти да ги забавляваш.Ето аз съм мъж и когато излизам с момиче,винаги очаквам аз да водя разговора,аз да избера мястото,аз да реша дали ще сме само 2-мата или предпочитам да я запозная с приятелите си.Поне до сега много рядко да се срещна с момиче и да нямам идея какво ще правим и да очаквам тя да измисли нещо.
Според мен скоро ще се запознаеш с някое момче,което ще ти "отвори очите",бъди себе си и не се подвеждай.Аз мисля,че прекалено много ни облъчват телевизии,списания и кино и се опитваме да сме едни други герои,дето няма нужда.айде успех и главата....горе!
5. Извинявай,не мислех повече да коментирам,но в третия абзац,става дума точно за "Ако ли не, излизаме известно време с този човек, имаме някакви нормални приятелски отношения, води ме насам-натам, но след като види ,че не мога да му предложа нищо друго освен собствената си компания (нямам весела тайфа, с която да го запозная, не мога го водя по интересни места с интересни хора) бързо му омръзва и пак оставам сама." Освен това не съм медиум,за да коментирам текст,с който не съм запознат.Та направо ти казвам,хвани си гадже,той ще има компания,ще са симпатяги и с течение на времето ще станете приятели.Винаги мисли позитивно,както в предишното ми изречение,че ще стане всичко по най-добрият начин,това е правилната насока.Знай,че хората усещат отрицателните мисли и чувства.
6. Разбирам те напълно.Преди години и аз бях така и това продължи 2 години.Не мога да кажа рецепта,но ти като мен не разполагаш с много пари,не можеш да си позволиш постоянно заведения.Ако можеше то нямаше да имаш такъв проблем.Трябва ти да отидеш при хората и да не чакаш те да те потърсят с телеграма.Ама как.Смени си тереотипа на харесване.Има и други младежи който не ходят час па чяс в заведения,събери се с тях.
Знам че вероятно си хубава и интелигентна,но послушай ме снижи летвата на харесваните от теб хора.Не се притеснявай да слежеш малко надолу в ерархията.На всякъде има и гадове и хубави хора.Пробвай.Не си поставяй непостижими цели и нека да не бъдат харесвани от тебе само бохемите.Тогава пиши пак и ще видим има ли разлика?
7. Благодаря ти за съвета,но истината е,че аз разполагам с достатъчно пари и мога да си позволявам постоянно заведения ,както ти казваш.Даже по-принцип много обичам си умирам за подобни "скъпи" забавления.Въпреки това не ми се получава с контактите.Не преценям хората според материалното им състояние,не се стремя непременно към "бохеми" нито гледам с пренебрежение на тези,които са по зле финансово от мен.Всъщност търся готини хора,които да се чувстват добре в моята компания,както и аз в тяхната.Какво би ме посъветвал сега?
10. Господи, все едно 4ета нещо, написано за мен от друг 4овек. Разбирам те напълно, аз съм във същото положение, като твоето с тая разлика, 4е аз нямам финансова възможност да излизам, когато ми се иска и се налага да седя сама пред компютъра
11. Аз пък съм в абсолютно същата ситиация. Когато бях на 13 .. 14 години имах много приятели и познати. Но едни заминаха, поеха по своя път, а други просто излязоха от живота ми. Така сега съм на 18 и имам само 1 истинска приятелка. От всякъде срещнах предателства. Изглеждам добре, дори момчета ме харесват много. Но това колкото ми е от полза, толкова и не ми е. Постоянно слушам лоши думи за себе си от някакви завистливи момичета и гадни момчета. Нямам компания с която да излизам и си седя сама вкъщи, а всъщност имам възможност финансово и обожавам шумния живот и купоните. Незнам какво да те посъветвам мила, мен ме измъчват абсолютно същите неща, за това коментарите към твоя въпрос помагат и на мен. Успех ти желая от все сърце!
