Нямам желание за живот преди: 2 години, 2 месеца, прочетена 1746 пъти
Никога не сам си представял че ще изпадна в тази ситуация. Всеки ден за мен е безразличен не мога да намеря нещо което да ме прави щастлив а сам само на 21 години.
Единственото нещо което чувствам от сутрин до вечер е болка , дори вече не желая да общувам с хора поради факта че разговорите са винаги едни и същи(повърхностни)не намирам дори и капка смисъл в живота.Отвратен сам от повърхността и жестокостта на хората сякаш не е било предназначено да живея живота си.
Самият живот винаги е бил труден и за това винаги сам готов за най-лошото което в 90 процента се случва запълнен сам с негативна енергия от сутрин до вечер и незнам дали мога до го нарека страх или по скоро примирение с жалкия ми живот че дори и да се опитвам да си внуша за нещо че има смисал да се прави то аз никога немога да се самозалъжа и винаги оставам черноглед че всичко е безмислено и няма човек който да ме обеди в обратното.
Много съм объркан както се вижда от по горните редове предполагам че почти никои няма да ме разбере.Просто искам да се изпаря и никои да не си спомня че съм съществувал.
1. А ти не си ли чувал, че негативните мисли определят 90% от съдбата ни?
Проблемът не е в хората и обстоятелствата, проблема е вътре в теб, в главата ти.
Аз мисля, че трябва да промениш мирогледа си за света, иначе цялата тая черна дупка, в която си изпаднал, ще те погълне.
2. Ейй, недей така, каквото и да е станало...та ти си само на 21! Я се вземи в ръце! Това е живота, не винаги всичко става както го искаме. Другите да не мислиш, че не страдат. Аз съм жена, от снощи се разделих с мъжа когото обичах. Няма да ти казвам колко ме боли, не мога да спя, да ям, да мисля чак.Но...така трябваше да стане..Живота продължава. Единствено вярата, надеждата и времето могат да ни помогнат.Човек никога не знае какво ще му се случи. Бъди сигурен, че ще има супер много хубави мигове за теб, просто се опитай да повярваш в това...Мисли позитивно колкото и да ти е трудно и ще видиш ,че доброто ще те стигне! Успех!
3. Съгласна съм с номер 1. Не трябва да си мислиш, че винаги всичко е черно и гадно. Може да са малко, но в живота има и хубави неща и ние всички живеем за тях - за да им се радваме и наслаждаваме. Ти сам каза, че си още много млад, ами животът е пред теб, направи нещо с него! Като се затваряш в себе си и се изолираш от другите, как очакваш да те срещне щастието? Ти сам трябва да се бориш за него! То само не идва.
Нямаш ли мечти? Нямаш ли цели? Ако нямаш, създай си и се бори за тях. Но не забравяй - щастието не е на върха, а по пътя към него! ;)
Успех!
4. Разбирам те НАПЪЛНО! Аз съм на 18 и се чувствам по същия, ама абсолютно СЪЩИЯ начин. И аз съм си мислела че този живот някак не е предназначен за мен. Ако ти казват че драматизираш или не е толкова зле колкото изглежда, значи наистина не те разбират, защото аз както и ти добре знаем какво чувстваме когато виждаме всички весели и щастливи хора по улиците и си мислим какво по дяволите НЕ Е наред с нас... Ако искаш пиши ми на мейла: goldy91@abv.bg
5. Аз съм на 20 г. и аз имам подобен проблем и аз като теб нямам никакво желание за живот чубствам се депресиран , подтиснат , ядосан , объркан , учуден ,нещастен , разочарован , самотен всички и всичко ми е някак безразлично
