И все пак се чувствам ненамясто преди: 2 години, 2 месеца, прочетена 1117 пъти
Трудно говоря за себе си, за това ще започна направо. Дълго време живях в чужбина и преди няколко месеца се върнах за постоянно. Имам няколко много стабилни приятелства, но като цяло "социалният" ми живот тук беше замрял. Постепенно влязох в ритъм - излизания, запознанства, приятни изживявания. Всичко се нареди привидно.
И все пак се чувствам не на мястото си. Едва контактувам с роднините и семейството си. Приятелите, които имам тук не са много, но винаги мога да разчитам, много стойностни хора са. Въпреки това рядко ги виждам и още по-рядко аз съм инициаторът за срещите ни. Трудно ми е да прекарам повече от няколко часа в компанията им. Трудно ми е да общувам с хората изобщо. Чуждото присъствие ме натоварва. Превръщам се в социопат.. посещавам постановки и концерти сама, сама излизам по барове и заведения, сама си избирам дрехи по магазините.
Случи ми се е да прекарам няколко дни съвсем сама, отказах всякакви предложения, които ми отправиха. Дори излъгах приятелка, че няма да излизам, защото имам много работа у нас. Въпросната вечер имах билет за театър, после пих няколко питието в любимо заведение и се прибрах. Оказа се, че наш общ познат ме е видял и така успях да расърдя дори толкова близък човек.. а не исках.
Това не е моментно състояние, нито се чувствам нещастна или депресирана. Може би мъничко уморена от живота ми и от липсата на партньор в него..
1. Рядко виждам история, която да мога да кажа, че все едно е писана от мен. Но всичко, което казваш е валидно и за мен. А съм обкръжен от много хора. Нямам проблем да бъда "социален", но това ме натоварва. :) Странно е, но за мен дори не е проблем състоянието в което се намирам. Работя и се старая да бъда линеен в това, което правя. Прибирам се, чета, гледам филми, събта и неделя карам мотор ако е хубаво времето или просто отивам до някое красиво местенце и така. Казват, че мъжете сме били повърхностни...за съжаление трябва доста пиене, за да станем такива. А и това не винаги помага. :))) Така че, по-добре сам отколкото в неподходяща компания. ;)
Ралф
2. При мен е подобен проблемът. Аз живея извън България вече 15 години, през които "социалният" ми живот е несъществуващ! Когато се прибирам в България съм в по-"свои води", но е за малко. Не ми пречи това - обичам самотата си. Хората ме изморяват. Единственият проблем е загрижеността на семейството ми, което отказва да разбере, че на мен така ми е добре!
Мегън
9. Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!
Къде ти е проблема на тебе ? Кукувица, какво да кажа. Станали сте по-жалки от персонажите по американските филми. Самотна ли си, не си ли - не ме интересува ! Ти нямаш акъл в главата да се жалваш тук. Хората какви трагедии преживяват и пак си мълчат, а ти какво си се заоплаквала. Хем си обиколила и " по чужбината", да си си намерила някой чужденец да си кукате заедно- нещастен народ! Плаче ми се за тебе..
10. N 9 Ей заради такива като тебе ще има такива като авторката, искам да ти кажа, че всеки изпада в някакви такива състояния, но хората които си го признават са малко, наистина на хората им сес лучват и по - лоши неща, но на нея като не и се е случило , това не означава, че не може да се оплаква тук.
11. №10, не разбрах с какво точно те подразни №9. Напълно адекватен отговор, макар и да звучи грубо. А аз нямам намерение да вземам отношение към изповедта. Просто едно голямо мрънкане и нищо повече. Ама ще знам, като ми стане скучно, ще взема да ви занимавам с глупостите си в сайта.
16. И аз съм вечно сам и самотен.от години търся добро момиче и все не намирам. имам проблем с финансиите - в повече са ми и съответно "компаньонките" ми идват в повече. остави ми мейл
