Жени, споделете, моля... Интересен ми е вашият опит! преди: 2 години, 1 месец, прочетена 965 пъти
Здравейте. Ще го давам на кратко. Иска ми се само жените, които са родили вече да ми споделят за самото раждане като процес. Какви са били техните впечатления, спомени, боляло ли е най - вече? Много искам бебенце, но ме е страх да не боли, затова много често съм мислила ца секцио. Това показва, че още не съм готова за майка може би, а и не бързам, на 21 съм, но моля споделете, боли ли, какво е чувството, кога след това правихте секс, чувството различно ли е от преди да сте раждали, изобща тези неща ме вълнуват.
Благодаря предварително!
1. Аз съм доста "по-възрастна" от теб и макар, че все още не съм раждала ще си позволя да дам мнение. Добре е ,че искаш бебче и се интересуваш какво се случва, но според мен все още не си готова за такова важно събитие-в противен случай нямаше и да се замисляш дали боли. Изчакай момента, когато ще го искаш с цялото си сърце и тогава всичко ще бъде наред.Успех!
2. От авторката: Да, номер 1, аз казах, че не съм готова, но ми е изключително любопитно. Нека жените споделят. Просто съм любознателна, ако мога така да се изразя.
3. Когато си готова да дадеш живота си, но то да се роди, тогава раждай. Болката минава и се забравя, но отговорността за едно беззащитно същество е огромна. Това е новото, никога непреживяно.
4. Е аз какво питах, а вие какво ми казвате. Няма да раждам в блезките години, а и бих дала живота си, просто питах какво е раждането... не съм проста, споко
5. Аз родих първото се дете на 22 , по нормален начин. Признавам беше ме ужасно страх, но много исках бебче. Ако кажа, че не боли, ще излъжа. Но в момента в който видях моето момченце бях най-щастливата жена на света! Всички сме се появили на този свят така /с някои изключения/.Така че мила не мисли за болката, желая ти всичко да е наред, това все пак е естествен процес, не си пълни главата с глупости. Кураж и късмет!
6. При всички е различно.Някои ги боли-други не толкова,има жени които раждат за 10 минути и други,които се мъчат с часове.Някои раждат и после не се налага да ги шият-други се цепват и ги кърпят с двайсетина шева...Това,което знам със сигурност е че естественото раждане е най-добрия вариант,освен ако има здравословни проблеми при които секциото да е задължително.В крайна сметка е важен крайният резултат.
7. От номер 3: Най-важното е предварително да не си фантазираш, какво е, и да преживяваш във фантазиите си чуждите раждания. Излишно, а и вредно обременяване на психиката. Това е просто един физиологичен процес. Не питах, за да не се психясвам. Четях една френска книга и се подготвях с дишане и физически упражнения. Бяха ме определили за секцио, но родих нормално и много бързо за първо раждане. И те помагаха и затова преко болките слушах, кога е момент на напъване, кога - за изчакване на следваща контракция(естествен напън на плода да излезне).
Единствено не бях сигурна в едно. Преди раждането казах на мъжа ми, че ако се случи нещо и трябва да се избира между мен и детето, да избере детето. Той искаше обратното. Слава богу, не се стигна дотам.
Болката образно мога да я сравня с много силни, непреживени болки при разстройство. Не знам, за умрял от болка човек. Така че спи спокойно и очаквай с радост точно тези болки.
8. Виж, мила, имам едно вече поотраснало дете. Никога не съм мислила за болката нито по време на бременността, нито преди това. По никакъв повод не съм живяла със страх от раждането, Бог си знае работата и безсмислено да се измъчваме за неща, които не зависят от нас.
Болката е малко по-силна от тази при преди цикъл, от същия вид е и най-хубавото е,че не е постоянна. Между контракциите няма никакви болки.
А ако толкова много те е страх, вече има епидурални упойки, които притъпяват всякаква болка. Но, внимавай, и те носят риск. Ако не са правилно поставени, могат да те обездвижат за цял живот.
