Защо влизате в сподели.нет? преди: 2 години, 20 дни, прочетена 989 пъти
Постоянно влизам тук и следя всички теми, тъй като съм много самотна. Не намирам никаква утеха никъде другаде освен тук. Когато ми стане много тежко, просто влизам в сподели и ми олеква. Сякаш ми олеква от чуждото нещастие? Или ми олеква, когато съм дала добър съвет на някого с надеждата да изпълни заръката ми и поне той/тя да е щастлив/а :(
сред хилядите съвети се намират и много злобни коментари и не разбирам каква е причината хората да са така лоши. Вие защо сте тук?
1. Щото съм самотен и си имам проблеми.Влизам, чета и виждам, че и други хора са в трудно положение, някои дори с много по-големи проблеми от мен.Разбирам, че не съм единствен и това ми вдъхва малко оптимизъм, че в тоя шибан живот не съм единствения нарочен и прецакан.
Понякога съм адски депресиран и споделям какво ме мъчи и изпитвам известно облекчение.
Има го и това, че ти олеква, когато видиш чуждите проблеми. Което си е лошо, но човешко донякъде. И все пак, не мисля, че ако имаш истински проблеми (от типа на самотата), това е мястото за решаване. Тоест, може тук да е първата стъпка към решаването им, но втората трябва да е навън, с някой.
4. Не знам защо влизам.. може би за да споделя мъката си но честно казано явно някой от модовете ми има зъб.. колкото и истории да пиша (и то съвсем нормални и цензурни) все не биват показани... доста съм разочарована от сайта а мислех че наистина целта му е да ПОМАГА...
5. За мен е просто убиване на време, когато няма какво да правя. Разбира се се опитвам да бъда полезен с каквото мога. Да, виждам, че понякога съм бил прекалено директен и това не се харесва на всички. Все пак целта ми никога не е била тази. За мен тук има анонимност, което е добре. :)
Ралф
6. Аз влизам тук, поради същата причина като теб.
Като чета чуждите истории, май ми олеква малко.Разбирам, че не само аз съм в подобно положение и ми дава временно някаква утеха.
А злобните коментари ги има навсякъде, но предпочитам тези тук, поне не се познаваме и се приема по-леко.
И когато напиша спбствената си история , се радвам на всички коментари, не само на злобните.Понеже едва ли някой в тоя сайт има сметка да те лъже, да ти дава грешни съвети и просто да се подиграва с тебе....
7. Попаднах случайно на този сайт, прочетох няколко истории, заинтригуваха ме и от тогава влизам редовно. Влизам, защото виждам, че има много хора, които са в моята ситуация, които преживяват същото, което и аз, и се чувствам по-добре, когато давам съвет на някого. Никога не съм била груба и директна, никога не съм се нахвърляла върху някого, защото всички грешим, но не всички го осъзнаваме.
8. За първи път влезнах тук преди 3-4 дена и написах мойта история с надеждата да има някой който да ме посъветва... но незнам какво стана и от 3 дена чакам да ми побликуват историята и никой не я побликува! затова аз съм разочарована и ако някой иска да ми чуе историята и да ми помогне ще бъде прекрасно!!!!!!!!!!!!!
10. Влизам често тук. За мен е разтоварващо, макар че някои от изповедите са толкова тъжни, че ме разстройват. Опитвам се да бъда полезна, като пиша коментар и се учудвам, като виждам,че някои влизат тук просто защото няма с кой да се скарат в къщи и да изпуснат парата.
Понякога се забавлявам искрено и се смея до сълзи, четейки "затрогващи" изповеди от сорта на "Бременна ли съм" и най-вече коментарите към тях. Тук човек може и да се натъжи, а може и здраво да се посмее. Важното обаче е, да сме добронамерени, когато пишем.
14. Здравейте,
Отначало влизах тук за да споделя някои мои изживявания и да потърся съвети. После започнах да влизам ей така за разнообразие като се чудех какво да правя. Сега влизам защото се чувствам самотна и защото винаги във всяка история си мисля, че може автора да е писал за същия човек,заради когото и аз се чувствам самотна. Понякога историите доста се доближават до моята. Знам това е само във въображението ми, но ми е интересно да чета и сякаш искам да открия нечия изповед, нечие съжаление за постъпката към мен. Нечие желание да се върне при мен. Странно звучи наистина.
15. 14, разбирам те напълно! и аз това търся тук, някакъв начин да бъда отмъстена. ужасно звучи, но ако прочета нечия история близка до моята, но от другия бряг ще бъда ужасно щастлива. някой мъж да каже "извинявай" мамка му и ще съм доволна
17. "Bсеки може да се съпреживява чуждото нещастие, но само много фината душа може да изжевява радостите на околните като свои"
не съм с фина душа и аз влизам, за да ми олекне.
18. 16, пропилях си живота.. по-празна от това няма как да се почувствам. Вече дори не мразя околните, включително и себе си - само една безкрайна апатия! Благодаря за милите думи!
19. Номер 16 или Ралф, както предпочиташ, понякога човек има нужда да се тръшка и да плаче, да мрази и да отмъщава и така се чувства много по-добре в сравнение с това да седи и да си потиска чувствата. Губиш време като го имаш, а го имаш, ако няма какво да го осмисля, нали? :)
ХХ
22. Номер 14,не си единствената,която го прави.Понякога имам нужда от същата тази странност,през останалото време искам да посъветвам някого(не,че той ще ме послуша - пусто твърдоглавие) или просто да се възмутя от философията на някои от пишещите тук(най-после вмъкнах нещо и за Ралф).
