О, сърце... преди: 2 години, 8 дни, прочетена 752 пъти
О, сърце! Какво ти причиних ? Защо те оставих да се спуснеш в тъмната бездната на лъжовната любов? Защо те оставих да повярваш на лъжите на един подлец. Един подлец, който не знае що е обич; един подлец, който те плени; един подлец, който ти обичаш. Сърце, не искам да страдаш...
Всичките сълзи, които изплаках, сърце, нека се превърнат в море и нека ТОЙ се удави в това море. Нека да иска да излезе на повърхността, да си поеме дъх, но да не може. Нека цял живот се лута в морето от моите сълзи. нека болката, която изпитвам, да ГО удря като гръм и малко по малко да ГО руши. Всеки път, когато плача, сълзите ми да ГО обливат и ТОЙ да потъва по-надълбоко и да не вижда вече надежда, нито лъч светлина.
Сърце, ти все още гориш. Но от къде намираш сили да пламтиш така силно? Цялото си в кървави рани. Сърце... имаш надежда, нали? Надеждата те поддържа живо. НЕ! НЕ ! Забрави го! Помогни ми! Искам да започна нов живот, но ти не ми позволяваш. Все се връщаш назад към спомените, към времето, когато бях щастлива с НЕГО. Но сърце, не разбираш ли? Нашето щастие беше фалшиво, илюзия, в която аз и ти повярвахме. Бяхме толкова наивни. Сърце, кажи МУ да си върви от съзнанието ми, кажи му да се махне, моля те, сърце! Знам... знам, не можеш, обичаш го... О, сърце...
1. Цели 10 години моля сърцето си за същото и единственото нещо, което ме крепи жива е надеждата, че ще го зърна отново.. няма смисъл от шибания ми живот, няма смисъл изобщо да дишам, няма смисъл даплача или да се усмихвам, няма.
времето не лекува, няма лек за тази болест.. желая да намериш спокойствие!
2. Мила, какво да ти кажа, всички сме подвластни малко или много на сърцето си. И моето въобще не ме слуша. Не иска и да чуе. Обича си само един, иска си само него и това е. Лъжа е, че след време ще забравиш всичко, винаги ще го помниш. Защото си била щастлива, а щастието си е щастие, чак после си осъзнала, че е било лъжовно. Затова и ти липсва. Нормално е. Знам колко е трудно да не можеш да се вслушаш в разума си, знам колко ти се иска сърцето да спре да те боли и да отиде при някой друг, но не може и не може...
Съжалявам, че не мога да ти дам някакъв съвет, който да те накара да се почувстваш по-добре, но поне знай, че има още много, много други като теб, чиито сърца колкото и да са разбити не спират да се надяват и да чакат щастието да се върне отново...
3. Който е преживял подобна болка знае какво е усещането.Но...ЖИВОТА ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ!!!Съберете всички сили и колкото и да е трудно продължете. Времето не знам дали точно лекува, но със сигурност помага.Само трябва да повярвате в това. А понякага така е трябвало да се случи, и може и да е за добро! Успех и много надежда!
