Един отчаян студент преди: 2 години, 1 ден, прочетена 945 пъти
Чудя как да опиша състоянието си, но винаги сам бил така както съм сега. Преди имах надежди и се надявах за нещо по хубаво и по-добро, а сега вече не.
Проблема е, че до сега не съм имал много приятели и се надявах поне тук да променя живота, но не. Дори се чувствам по зле от всякога. Дори си задавам въпроса, защо трябваше да ставам студент- нямаше ли да беше по добре да се занимавах с друго. Поне тук се надявах да създам контакти, да имам с кого да излизам, но явно ми е писано да съм сам цял живот. Всеки си има свой кръг от хора, а за мен никога не е имало място и няма и да има.
През всички тези години съм се отчаял напълно. Най-хубавите ми години минаха в самота в изолация. Дали аз се изолирах така, нои другите не помагаха да не е така. Усещах как съм в тежест. Никой не ме е броил за човек. Чувствам се излишен в този свят и не знам как може да е обратното. Не съм направил на никого нищо лошо, а се държат с мен, все едно да се чувствам виновен за всичко.
Някои ще кажат да излизам- е къде ще ходя сам, какво ще правя или "ходи на купони" - къде ще отида, къде ще се натрапвам. Все едно ме не съществувам. Дори с тъга се сещам, когато едно време се прибирах от детските градини и с рев казвах на нашите, че никой не ме играе. Явно същото се получава и сега. Целия ми живот е един и същ- ТЪП. Дори, когато се обадя на някой "познат" все си измисля оправдание да откаже. Всичко това ме направи неконтактен, трудно заговарям, нямам никакво самочувствие, ходя по пътя като смачакан. Когато се разхождам сам гледам другите колко са щастливи, а аз колко съм нещастен. Живот от лекций и в къщи. Не знам как ще излеза от това състояние, ако излеза. Защото не е временно и вечно- винаги съм се чувствал така, просто до сега преглъщах всичко, но ако продължи така- след време родителите ми ще си отидат от този свят и аз ще остана напълно сам.
Не изглеждам толкова зле, но в днешно време едва ли някой ще гледа как излгеждаш. Вече не издържам - не вярвам в нищо, аз съм само на 20.
4. Еее, недей така. Не всички хора са много контакти, но чак да си изолиран.. То зависи и от теб. В нета също можеш да намериш приятели. Гледай по оптимистично на нещата. А и след време нещата коренно може да се обърнат. Всеки човешки живот е важен! Тъси приятели, не се отказвай и не се самосъжалявай, това до никъде няма да те доведе. Сигурна съм, че можеш, само трябва силно да го искаш и да се бориш. Успех от сърце ти желая.
5. Според написаното излиза,че донякъде се самоизолираш.Престани с това!ВероЯтно си доста деликатен и взискателен към себе си.Замислял ли си се коя е причината,кое според теб те прави по-малко стойностен от другите и това нормално ли е? Ако желаеш да поговорим е-майла ми е usmivka14@abv.bg
Номер 4 и 5 - и интернета е донякъде решение, но е друго, когато има човек до теб. Не е решение да кисна на компютъра, защото става по лошо. Изолирам се, защото си мисля, че съм ненужен. Всички ме имат като втора категория човек.Знам го.
7. Споко бе излизай по дискотеки и там ще срещнеш мн нови познати в скайпа също можеш да се сдобиеш с мн приятели обаче трябва да станеш по отворен а не да се сдухваш от всяка казана дума. успех в запознанствата ;)
9. От 02.04. тази година ще стартирам един проект,чрез който всички като теб ще могат да намерят хора,с които да общуват на презназначен за това скайп адрес.Не търся заплащане,нито хора,които нямат истински проблеми.Просто искам да помогна на други като мен,понеже и аз отдавна минавам през същия този ад.Надявам се съобщението ми да бъде публикувано,защото не смятам,че правя нещо лошо.
10. Леле брато и аз съм същия като тебе, даже пуснах си своя история, тука. Незнам просто що така се получава и аз съм на 20години и студент 1 курс, но пак нищо не се получава. Опитвам се да говоря с хората, правя шеги и т.н. но става от лекции в квартирата. Писна ми да съм сам толкоз време. А и проблема може би е в мене, нито пуша, нито пия, обичам да спортувам, малко са такива хора като мене в днешно време и можеби за това ме избягват.
11. Мисля че проблема не е само у вас,а просто не сте открили достатъчно стойности хора,с който найстина да си заслужава да си говориш.Успех момчета и гледайте по-оптимистично на живота.
