Страх от шофиране преди: 1 година, 11 месеца, прочетена 3478 пъти
Здравейте всички. Имам книжка вече от 1 година, но имам малък страх от каране. Когато взех книжка като чуех ,че ще карам кола ме свиваше стомаха до пикваше ми се и като сядаш зад волана ми трепереха краката. Въпреки този страх аз продалжих да карам и сега страхът значително намаля ,но го има.
Когато карам спокойно карам много добре, но когато ме е страх правя грешки. Ходих да ми леят куршум има някаква промяна, но страх пак има.
Самият страх се появява когато знам, че трябва да карам кола и мозъкът ми започва да мисли за най-лошото и трябва някакси да го преустроя да мисли за позитивни неща.. Пак казвам като карам спокойно се справям чудесно. Кажете някакъв начин да изчезне напълно?
1. Аз съм шофьор от около 10 години. Убеден съм, че съвета който ще ти дам ще бъде правилен, но доколко можеш да се вслушаш и да го изпълниш зависи само от теб. Просто когато сядаш не мисли за нищо друго освен за теб и за колата. Бъди спокоен. Прави каквото трябва и се отпусни, дори насила си го наложи да бъдеш отпуснат/а. Но и концентриран/а достатъчно. Днес замалко да се пречукам докато слизах от колата си пред нас след поредният полет. :)) Просто това да караш не е по-страшно от това да вървиш. Стига да си уверен/а. Когато се страхуваш страхът ти управлява колата вместо теб. ;) Пази се и умната! :) Хаха, в кръга на шегата...когато незнаеш какво правиш го прави така, че всички да си мисят, че си го правил безброй пъти. Опитай, помага!
Ралф
2. Аз също имах този страх, краката ми трепереха, ускоряваше ми се пулса, непрекъснато мислех за това къде и как ще паркирам. Но постепенно се отпуснах, просто си казах - НЕ МИ ПУКА дали ще ме псуват, дали ще ми свиркат. Когато навлезнах в големия трафик на София постепенно свикнах и сега дори си карам много добре.Отпусни се , карай си бавничко/в дясната лента/ не се пвечатлявай ако ти свиркат и постепенно ще свикнеш.
3. според мен е хубаво повече тренинг и то не само с каране но и като се успокояваш че няма да се случи нищо лошо... казваш си аз карам добре и няма да се случи нищо .. не мисли за най лошото слушай силна музика която да не ти позволява да мислиш за най лошото или просто си взимай компания докао караш ... след време ще свикнеш и дори лсед като я няма компанията ти няма да мислиш за лошите неща ! Упех !
4. Аз имам книжка от 2 месеца и мен ме е страх, изобщо нямам желание да карам, защото съм си доста бавна в действията и разсеяна, а шофирането си иска концентрация :)
6. Номер 5 е прав, шофирането наистина не е за всеки. Трябва си човек да има малко бензин в кръвта. Понякога и аз се разтрепервам, но това ако не съм карал известно време :)))
Сега към автора/авторката - щом не ти се кара кола, защо ти е книжка? Насила хубост не става. Ако обаче примерно работата ти го изисква е друго. Страхът от шофиране ще изчезне с повечко практика. Най- добре вечер, след 10, когато всички си пият ракиите си запали колата и обикаляй града. Хем ще си трупаш опит, хем няма да е натоварено движението. И така постепенно, постепенно.
ПП - Първия път, когато излязох с кола "на кафенце" тъкмо бях взел книжка. Та, за мой срам, не успях да паркирам, а дадох на един приятел да го направи. Така че не е срамно нищо.
Айде успехи.
7. Аз съм автора на темата.ще кажа на номер 5 и 6 ,че няма да се откажа от карането.Когато изпитвах огромния ужас от начало не се отказах а сега ли да се отказвам .Казвам ви карам много добре само отначало малко ме е страх ,но като се кача в колата всичко каточе ли изчезва.Иначе карал съм в поледица,в тъмницата ,карам съм в такъв дъжд ,че едвам смогваха чистачките и трябваше да отварям джама да се оглеждам отзад за коли.Страхът е само докато се кача в колата от там нататък всичко някакси изчезва като си кажа е какво толкова.Ах ти мозък защо?
8. Съвсем не съм имал намерение да те карам да се отказваш от шофирането. Виж какво пишеш - "Когато взех книжка като чуех ,че ще карам кола ме свиваше стомаха до пикваше ми се и като сядаш зад волана ми трепереха краката." - затова ти писах, че насила хубост не става. Но щом имаш желание да караш ОК, лошо няма, аз също просто не мога без колата си. Поиска съвет как да преодолееш страха - наистина само с практика, и вечер наистина движението е по- спокойно и шофирането по- лесно. Желая ти успех.
11. Не се притеснявайте от страха той постепенно изчезва аз съм човек който обучава водачи на моторни превозни средства. Винаги казвам на моите ученици, че по-добре да те е малко страх и да бъдеш предпазлив отколкото да караш безрасъдно където има една приказка "по-бързо от ангела си хранител". Повярвайте ми в практиката съм си имал много случай на страхливи водачи но те карат без инциденти до ден днешен, сравнение със самонадеяните които си мислят че като седнат зад волана са богопамазани.
12. Здравейте ,Весела Коледа хора бъдете живи и здрави .Аз съм автора на темата .Когато пуснах темата имах малък страх ,но въпреки всичко продължих да карам и резултата е следния.Не изпитвам никакъв страх дори като знам ,че ще карам просто се излекувах.Има една мъдра поговорка тя гласи следното
Ако побеждаваш другите си силен ,ако победиш себеси си ВЕЛИК.мерси на всички.
14. И аз имам необясним страх от шофирането.Взех листовките без грешка.Теоретично знам как трябва да се шофира, но когато съм зад волана, страхът да не се случи нещо взема връх и вече за трети път се разминавам с книжката.
15. Явно и ти си като мен. От 3 години имам книжка, при редовно каране всеки ден така и не се научих да карам. За това време имам 8 удара при паркиране и 2 леки катастрофи. Първите 2 години докато свикна карах с баща си, чак тогава за първи път седнах сам да карам и работата беше плачевна, просто не ми идва от вътре. Сега имам мотор Honda CBR 1000 cc. / 170 hp. без никакви ядове го карам с 200. Но за съжаление кола така и така не се научих да карам :( Така че не се плаши има и други като теб :)
16. Много шофиране му е майката. Имам книжка от 3 години, но си взех автомобил едва миналата година и в началото ме беше супер шубе, но постепенно свикнах. За около 1 месец градско каране в София по 40-50мин на ден свикнах и вече ми беше все едно дали съм зад волана или не. Иначе в началото ми беше супер дискомфортно да карам.
18. И аз изпитвам известен страх от шофиране, затова още дори не съм се явила на щофьорски курсове. Несъмнено страхът не е добър съветник, но за момента нямам представа как да го преодолея. Може би просто те е страх от отговорност, а не от самото шофиране. Просто теория, много е възможно да греша, при положение, че не те познавам.
19. Е добре де след като знаете, че имате страх от шофиране защо въобще изкарвате книжка?? А иначе нормално да те е страх, но трябва по някакъв начин да изолираш страха и да си максимално концентриран и очите винаги на 4 защото виждаме какво става по пътищатата никой никого не е*ава затова бавно и спокойно от колкото бързо и да не стигнеш ;]]]
