Моята история... преди: 1 година, 8 месеца, прочетена 969 пъти
Здравейте!
искам, да споделя/попитам нещо, което съм сигурен, че е дъвкано хиляди пъти тук... как да си намеря подходящ партньор? аз съм момче, на 23, тази година ставам на 24 и от 3 години нямам постоянна връзка. Тук таме някой флирт на алкохолна/емоционална свалка и това е:( иначе не съм баксуз... висок съм, активен потдържам се физически, широко скроен, търпелив... но да не си правя реклама все пак:/
Поради честите ми пътувания, и тепърва ще има още, не успях да си създам дълголетни връзки. в момента има около 10ина души които познавам, но и с тях се виждам от дъжд на вятър. Не съм точно асоциален - имам наистина малко притеснения като се запознавам с нови хора (особено момичета) но след едно две излизания ми минава. но това е проблеме - къде да ги намеря тези хора?
На работата сме в малък офис, 7 души с мен и всички останали са омъжени (5 жении 2мъже сме...) уча задочно та колегите от университета изобщо не ги виждам. Нощните заведения не са ми първата дестинация, а в парка някак не се виждам да друсна на пейката до някой...
Някой ще каже - запиши се на нещо (спорт, езици и тн) но в момента наистина нямам физическо време в което да се отдам, макар и да искам.
Пробвах да си намеря "сватосник" между приятелите - не става.
Пробвах и през социалните саитове, но ми омръзна от активни гейове и "не знам какво искам, ама го искам сега"...
Наистина не знам какво да направя? Яд ме че съм в разцвета на силите си, а не мога да си споделя животеца с някое приятно момиченце.
Ако някой/я иска да обсъдим темата, ще се радвам:)
Истината е, че напълно те разбирам......и при мен е същото.....но не го мисли.....когато му дойде времето всичко ще се нареди. Преди 3 години приключих с пет годишна връзка и от тогава съм сама....това обаче не ми пречи да вярвам че ще среща точния човек.
Успех и на теб
2. Има хиляди хора като теб, които поради работохолизъм или нещо друго не успяват да намерят подходящ човек. Може би просто имаш лош период (звучи успокоително), или пък самият ти подсъзнателно осъзнаваш, че не си готов за нещо такова. Знам ли? Причините са много, но за мен лично по-важното е да не си обсебен от този, да го наречем проблем, и... примерно постоянно да си повтаряш "какво става, не мога да намеря това, което искам; неудовлетворен съм...." Живей си живота, а ако има да става нещо, ще стане. То всичко си е съдба. Колкото до сватовниците - опитай отново да си намериш, доста често така се получават най-сериозните връзки. :) Успех!
4. И аз съм така, ама не ми дреме, защото нямам никакво време за жени, всъщност от последната ми връзка минаха две години и през тези две години се отдадох на работата си. сега просто правя добри пари и ги събирам за черни дни, ако имаш добра работа прави като мен. всъщност може и да е зле, защото не съм излизал някъде на заведение от 3 месеца сигурно, а с жена от 6 месеца - просто нямам време, нито много познати... но пък имам яка кола :D ама за какво ли ми е и тя, след като нямам време да ходя на почивки...
както и да е, но и аз си споделих
5. Имаш доста позитивно излъчване. Мисля, че ще намериш. Но много си се фокусирал върху това. Спри да го мислиш и за известно време приеми ситуацията такава каквато е, и не търси нищо. Ако твърде много се фокусираш върху нещо, което искаш да имаш, но нямаш, ще го отблъскваш от себе си: "Искам да имам това, но го нямам". Акцента пада върху "нямам".
Така ден след ден ходиш като просяк и затвърждаваш съществуващата ситуация: нямам... нямам...
Идеята да се запишеш на някакъв курс или група е добра. Но не отивай там с целта да срещнеш приятелка. Кажи си, че отиваш там да научиш и да се занимаваш с нещо, което те привлича и те интересува. Е, ако между другото се запознаеш и с момиче, няма да е зле...
Някой беше казал: не търси това, което само не те е потърсило. А друг пък казва търси и ще намериш.Истината е някъде по средата: оглеждай се, но не от позицията на липса и нужда (личен опит)
6. Уфф не знам, и аз си задавам този въпрос. И при мен е така, малък трудов колектив, повечето ми приятели са вече или женени с деца, или женени без деца, или обвързани или... или по-възрастни. Познаваме се всички и не влиза в "кръга на приятелите" нищо ново!
Ако съдя по съучениците ми и те са или като мен или с дългогодишни приятелки. Средата е една, а работата отнема повечето от времето ми, за сайтове за запознанства и други места, където да срещна хора не смятам че е подходящо, а и както казваш в днешно време не остава почти никакво време за други мероприятия. Аз даже съм с 2-3 годинки над твоите, така че... Не знам - но е трудно в днешно време, особено ако искаш да намериш сродна душа, а не нещо за плътски краткотрайни връзки! Жалко, но ФАКТ!
7. Пич и аз съм така искам жена до мене, но за сега няма за съжаление, а и трудно се намират свестни. Повечето са някакви глезли. Успех и на двама ни! :)
8. Това с колегите и задочното учене не издържа като оправдание. И аз уча задочно, но с доста от тях се виждаме редовно, кафенца, механи. Така че става и там. Иначе хубаво е, че отказваш да обърнеш резбата и да се задрусаш в парка :)
И със сватовник не става, просто си харесай някое моме и го заговори. Бъди себе си и остави сътбата да си свърши работата. Успех.
9. Aми виж ти пътуваш често, може да се запознаваш с много нови хора, просто трябва да си по-отворен и разбира се да попаднеш на някой, който няма да се уплаши от някой напълно непознат да му говори :D разбирам как се чувстваш аз също съм горе долу в това положение само дето аз съм на 17 и имам чувството, че не правя нищо с живота си, защото се срещам с много малко хора и почти не излизам, но преди няколко месеца нещата се промениха, защото срещнах едно момче по някаква пълна случайност или пък съдба не знам, мисълта ми е, че ако нещо има да става то ще стане, друг е въпроса, че това момче ме заряза и сега съм на същия хал, но човек може да промени нещата; пък и никога не знаеш какво има зад ъгъла, нали? Ако имаш нужда да говориш с някого, аз бих се радвала
2. Прав си, период е, но преминах през "обсебването". не се чувствах добре като се свивах и терзаех... сега си карам колелото всеки ден, кръстосвам, ближа си сладоледа и денят е по светъл:)
4. И ти си на добър път, но все пак недей търси утеха само в материалното замогване. за черни дни трябва да имаш и познати, това и от опит го знам. миналата година бях крайно зле-и финансово и психически и единственото което ми помогна бяха няколко близки:)
8. Моите колеги са от цялата страна, та ми е малко трудно да ги наобикалям всичките :D
9. Ако искаш да си пишем, кажи.
Тези наши 'колективни' проблеми не минават лесно. Всичко опира до типа човек който сме, вътрешно/външни стимули които ни влияят, обстановка, години, статут, листа е дълъг и пре дълъг. и макар да няма едно универсално решение, има как да си помогнем - като споделяме. има на английски една хубава дума за този род креативен обмен - "think tank"; в този случай това е този сайт:)
радвам се че можем да обменим мисли и идей. съгласен съм с всичко казано от вас - трябва търпение и спокойствие, но нали ако само седя с гръб към светлината тя няма сама да освети очите ми {*_*}
Поради една или друга причина не ми публикуваха отговора от преди 3-4 часа, та пак да пробваме... :/
благодаря на всички за коментарите и споделеното. който се чувства в такова тъмнооблачно настроение или период нека не си таи емоциите вътре а да сподели и да си намери, макар и виртуални, контакти:)
в този ред на мисли -> 9. искаш да си пишем ли?
13. И аз пътувам често, работя много, малкото свободно време го отделям на приятелите и семейството си, тъй че явно съм в твоето положение. Нямам приятел, но знам, че вината си е в мен - всеки човек има нужда да му се обръща внимание, а аз нямам възможността да отделям време за него. Грешно мислене е това, затова си седим сами. Плюс, че изглеждаш интелигентен човек (за какъвто и аз също се смятам), а в днешно време трудно се срещат себеподобни широко скроени, с които да имате общи теми на разговор. Не се коркай, все някога, когато се заседиш повече на едно място, ще се появи "приятното момиченце" и ти ще се почувстваш щастлив. Надявам се и при мен да стане така, не че засега съм примряла за някого. Поздрави от мен и дано позитивизма не те напуска! :)
14. mosh позитивизма си ме тресе веки ден:) от известно време съм в една такава еуфория, но пък деня е толкова по светъл! занимавам си се с хиляди работи, взимам си личното време, чувам се с някой и друг приятел... гадното е че, сега е тежко и много хора изпадат в обратни спирали. не съм безсърдечен, но не искам да съм много около такива хора защото и себе си съсипвам, а не искам. след месец заминавам за холандия на лятно училище и ще съм с хора на моите години и интереси, ще е забавно :)))
17. Човек колкото и лошо да се чувства, колкото и лош да му е бил деня му е нужно само да поговри с някого, повярвай ми дори това би било достатачно, простичко, но хубавите неща са такива :) сйапа ми е botevka ще се радвам ако искаш да си поговрим :)
18. Авторе, след като притежаваш всички тези позитивизми като физика и характер, тогава търси проблема в себе си. аз имам поглед върху човешката психология и от всичко написано от теб, усещам че лъхат някакви комплекси. има два варианта: искаш приятелка и наистина си пробвал, но не си намерил... и втория вариант, който е по-вероятен според мен - използваш всички тези приказки, за да омайваш и привличаш момичета, които след 1-2-3 срещи биват блъснати в трета глуха. ти всъщност целенасочено си сам, за да имаш избор и разнообразие. а оплакването и регистрирането по сайтовете е само примамка. помисли добре дали не е така и пиши какво става и намери ли мечтаната от теб принцеса все пак.............. кой знае, може и да не е така, както си мисля...
