Приятелство с българи. преди: 1 година, 7 месеца, прочетена 672 пъти
Здравейте. Аз искам да изразя едно мое наблюдение и да видя вашите идеи относно него. Става въпрос за приятелството и как да се сдобиеш с приятели. Аз имам чувството,че е много по-лесно да се сприятелиш с чужденец , тъй като уча в чужбина, имам чувството, че те възприемат за равен и имат някакъв интерес към теб. До колкото с българите се получава точно обратното, като се опитваш да влезеш в компания едва ли не трябва да си заслужиш мястото (да се направиш на достатъчно голям тъпанар) и ако не го направиш ставаш някакъв половин човек и се чувстваш много потиснат и на никой не му пука я теб. Имам предвид чувствата, който чувстваш и отношението на равен като говориш с чужденци. До колкото много българи те третират като по-низш като се опитваш да се сприятелиш с тях. Дори и да намериш някой българин, на който да започне да му пука за теб, понякога все едно има стена между теб и него и незнаеш как да я премахнеш, всички сме се сблъсквали с нея, аз го усещам като буца в гърлото и просто не съм аз . Надявам се да сте разбрали идеята. Въпросът ми е как да я премахна, тази стена, как да изразявам себе си свободно?
1. Ами зависи с хора на какво ниво (имам предвид на житейско, духовно и т.н.) искаш да общуваш. Ако целта ти е по-високоразвити същества, те по принцип процентно са си много по-малко от останалите, и да ги търсиш в малка и ограничена група (каквато е групата на българите в чужбина) си е кауза пердута... (Едно е от 10 000 души да търсиш 10 на твоето ниво, а съвсем друго е от 10 да търсиш 10...)
Абстрахирай се. Не прави разлика между българи и чужденци, просто си подбирай хората на принципа на подобието (с теб), а ако някой от тях се окаже българин - супер! Зарежи простаците и хората, общуването с които не ти носи радост, знания, споделяне и т.н. Няма смисъл да се опитваш да общуваш с някой, само защото е българин, или по някакъв такъв измислен признак.
2. Държава която си прекарва дните с воайорствата на Big Brother, порно еротиката на Пайнера и вечното оплакване/плюене по околните.... това е манталитет. Опърничави сме като магарета на мост; ако си свикнал на чужбински обноски стой си там:P като станеш някое гъзарче и имаш пари да водиш мацки и приятели в син сити, ела, и ще си имаш мноооооого 'приятели'.
4. След като си в чужбина, за какво ти е, по дяволите да се занимаваш с българи? Имам около осем приятели, които живеят в различни страни (Америка, Германия, Англия, Испания, Италия) и НИТО един от тях не се е изказал положително за българите там. Плетели интриги, и без това са малко вместо да се поддържат, само се карали и създавали напрежение нарочно. И следователно нито един от приятелите ми не комуникира с българи, освен "здрасти", "чао" и "айде да се напием, братле". На българин не можеш да разчиташ за помощ или рамо, освен ако не ти е ужасно близък и не сте преживели толкова много, че да си знаете кътните зъби. Не се занимавай, а си намери някакви свестни хора.
6. Да ти кажа и аз се сблъсках с това отношение и поради тази причина сега не уча в чужбина..гадно е, не сме единни, като вълци сме- дълга тема и разбира се, с много изключения;
Само не преминавай в другата крайност - всичките ти приятели да се от друга националност - тотално губиш връзка с всичко родно и върнеш ли се тук дори за седмица го усещаш отвратително .. и ставаш чужд на страната си, чужд си и за тази, в която живееш. не позволявай да се усетиш ничий :) успех!
