За всеки, който губи надежда! преди: 1 година, 7 месеца, прочетена 908 пъти
Здравейте, аз съм жена на 42 години. Следя този сайт с интерес и реших да споделя моята житейска история, та дано помогне все на някого!
Бях на 18 години, тънехме в беднотия, брат ми го вкараха в затвора абсолютно невинен (не ми се замесва политика), баща ми се бореше за неговото освобождаване и след като не се получи, за няколко месеца се свърши и почина. Майка ми работеше в завод от сутрин до вечер и животът беше меко казано мизерен. Единствената ми опора беше човекът, в когото бях влюбена до уши и смятах, че и той изпитва същото към мен. В последствие той ме изостави и няколко месеца по-късно се ожени за близка моя приятелка.
Никога няма да забравя този кошмарен период - хранехме се оскъдно, не можех да спя от болка и тъга по всичко, което се случваше около мен и бях загубила вяра, че някога ще живея нормално. Признавам си, не исках да живея, правех всичко машинално и се молех да умра.
След една кошмарна година, бях почти свършена от сълзи, страх и безсънни нощи. Валеше дъжд, а аз се разхождах безцелно по улиците. Седнах на една пейка, започна дори и градушка, но не ме интересуваше. Седях там и плачех и наум крещях "Искам да умра!" И тогава един човек, който притичваше, се спря и ме попита дали съм добре. Не можах да му отговоря, просто плачех и мълчах. И той седна до мен и отново ме попита. Целия подгизна като мен, но въпреки това остана. Разказах всичко на този непознат, разплаках се на рамото му и за пръв път от ужасно много време насам се почувствах сигурна.
Омъжена съм 22 години за този непознат, който през цялото това време винаги сядаше до мен в дъжда и не ме изоставяше. Той бе светлината в живота ми, и все още продължава да бъде. Доказателство за нашата любов са и трите ни деца, като се постарах да им дам живот, по-различен и по-добър от моя.
Това е. Щастлива съм, че намерих своята сродна душа, приятел, любовник, закрилник, моето всичко. И дори когато целият свят се срива върху вас, надявайте се... Все някога слънцето се показва зад черните облаци!
1. Много трогателна история! Просълзих се!
Знай, че всичко това ти се е случило не случайно - трябвало е, и е имало какво да научиш от нея.
Твоят сегашен партньор едва ли ти е сродна душа, по-скоро е твой духовен водач - доста по-напреднала душа от теб. Прочети книгите на д-р Майкъл Нютън (4 са досега) - ще ти се изяснят много неща, и ще си отговориш на много въпроси.
Благодаря ти от името на всички, че сподели тази история - тя наистина е надежда и утеха за отчаяните. Но най-големите овации заслужава този човек - притичалият в дъжда. Опитвайте си в живота си да бъдете като него!
2. Винаги след дъжд идва слънце ! Затова човек никога не тр да губи вяра и да гледа позитивно на живота.
Хареса ми много историята ти - мн е поучителна !
Ева
7. Хубаво е от време на време да четем и такива неща, които ни изпълват с надежда и добри чувства. Много благодаря на авторката... и й пожелавам да бъде все така обичана и подкрепяна от ангела си :)))
8. Хубава история, радвам се, че си имала късмет и след всички лоши неща си преживяла нещо прекрасно.Надявам се и занапред да е така.
Но не всеки има твоя късмет, въпреки това, пожелавам на всички слънцето никога да не залязва на "тяхната улица"
9. Да попитам авторката-аз съм много отчаяна,и аз се чувствам като вас,все едно чакам края...дали за всеки един идва светлия ден като вашия или просто е била една щастлива случайност?
не знам как е било при вас,каква грешка сте допуснала но главната която съм направила аз е че съм доверила и споделила много неща на хора които по-късно се обърнаха срещу мен и знаят колко могат да ми навредят,но продължават.........и затова съм отчаяна-всеки ден чакам деня на страшния съд и умирам от страх.
и не виждам как ще дойде добрия ден за мен.
АВТОРКАТА ДАЛИ СМЯТА ЧЕ ТОВА СЕ СЛУЧВА НА ВСЕКИ ИЛИ ПРОСТО ПРИ НЕЯ Е НЯКАКЪВ КЪСМЕТ?
ИЗВИНЯВАЙТЕ ЧЕ ВИ ЗАНИМАВАМ,НО СЪМ НА РЪБА....
10. От авторката: разбира се, мило момиче! Всеки прави грешки и плаща за тях, а някои страдаме и без да сме сторили нищо лошо на никого. Не бива да прекараш живота си в страх - единственото сигурно нещо, което научих за скромният си житейски опит. Може да дойдат куп лоши неща, но трябва да си силна, борбена и да продължаваш да вървиш напред - защото там някъде, по твоята пътечка, освен буря и гръмотевици, има и слънце, птички, любов, щастие. Продължавай да вървиш, мила, и не се отчайвай... Щастието се усмихва на всекиго, само не го изпускай!
