Моля, помогнете ми...дълбока депресия преди: 1 година, 7 месеца, прочетена 951 пъти
Здравйте!
Винаги съм била амбициозна и силна личност, не ми е липсвало самочувствие, не съм се спирала пред проблеми (а може би съдбата ми ги е спестила...мисля си сега). Била съм енергична и винаги крачка пред другите, което е било основен стимул да вървя напред. До този момент животът ми се е развивал по най-добрият за мен начин. Семейството ми е било до мен.
От вече половин година съм без работа и всичко в мен ми се обърна наопаки. Не мога да се храня добре.. Не мога да спя. Едвам ставам сутрин. По цял ден съм ленива, чувствам немощ и умора и мечтая да седна, да си легна, да спя. Когато спя сънувам кошмари. Моментът на събуждането е отвратителен - има няколко секунди, в които още не си се опомнил и се чувствам добре. След това цялата действителност се стоварва върху мен. Постоянно ми е свит стомаха. Имам проблем с взимането на решения, с поемането на отговорност. Имам чувството, че на никой не му пука за мен. Чувствам се безполезна и непотребна. Загубих контакти, приятели. Страх ме е и от най-малката несгода. Никакъв стимул за справяне с трудности, дори и най-малките битови проблеми ме смазват. Губя самочувстиве, способност да се изразявам, да общувам пълноценно. Имам чувството че всичко правя бавно, мудно и несръчно. Страх ме е от отказ или неудобрение от хората. Вече нищо не ми е интересно. Не ми се излиза. Никакво хоби не ме стимулира. Още не пия:) Тъпча се с Лексотан и Деанксид, но не забелязвам да ми помагат. Ходх известно време при една психоложка, но тя не успя да ми помогне. Моля, помогнете ми. Не зная какво да правя.
1. За депресията: Вземи съзнателно категорично решение, че ще излезеш от депресията на всяка цена. Трябва да го искаш и да го решиш съзнателно, от това зависи. Веднъж взето, това решение ще залегне в мозъка и ще работи, ще се появява когато е нужно. Ясно ми е какво е състоянието, че те е страх, че ти е мъчно и тежко, че не можеш да поемаш отговорност и нищо не ти се прави: преживяла съм всичко това, и не за месеци, а за години. Тук ти казвам как аз се оправих, вярвам, че ще помогне и на теб.
Така, след като си взела решението, спри да мислиш за това колко си зле. Изобщо нищо не мисли, и си върши задълженията. Когато го няма импулса и нещата са отишли на криво, е нужно усилие на волята. Приложи малко воля, и съзнателно наблюдавай мисленето си, да не мислиш лошо. Примерно: ставам сутринта, ще си направя кафе, чудесно. После ще отида да напазарувам, колко прекрасно... Ако трябва да отидеш някъде да свършиш нещо, и не ти се ходи...не мисли за това как не ти се ходи. Ставаш и го правиш, отиваш. Пусни една положителна мисъл пред себе си: ще свърша работата бързо и лесно...... и т.н. Енергията следва мисълта, а мисълта поражда чувството. Затова внимавай какво и как мислиш, мисли съзнателно в положителна посока. Ако например трябва да отидеш на зъболекар и хич не ти се ходи, като си кажеш: обичам зъболекарите и много ми се ходи...това ще окаже влияние, дори и да не го чувстваш така. Търси си работа, но не като удавник за сламка, не с нагласата за липса и нужда. Ако отидеш с такава нагласа, отсреща ще го забележат, и няма да е добре. Пак казвам, важно е съзнателно да насочваш мисълта си.
Не чакай да дойде някой да те извади от състоянието. Трябва да осъзнаеш, че ти и само ти си тази, от която това зависи: само от тебе зависи, а не от други хора и външни фактори. И ти искаш и можеш да го промениш.
Също, физическа активност: гледай да вършиш някаква физическа работа, ходи сред природата повече.
2. Не се колебай да се консултираш с психиатър, това което пиеш едва ли ще ти помогне. Знай, че всичко зависи главно от теб. Не знам на колко си години, но надежда има винаги. Повярвай в това! Не се измъчвай, лекувай се, ще се оправиш, от опит ти го казвам. Успех!
3. Спри хапчетата! Имаш ли баба на село или някакво място, на което можеш да отидеш далеч от родния град? Ако имаш, стягай багажа и веднага там! Ако пък нямаш - насила се запиши на спорт или ходи да тичаш. Не се затваряй. Просто си промени навиците и всичко ще си дойде на мястото!
