Или моята страст или той..... преди: 1 година, 7 месеца, прочетена 834 пъти
Много се радвам,че тук мога да споделя моята история,моят малък житейски проблем.......от 3 месеца си имам приятел,той наистина е страхотен,прави всичко за мен,угажда ми непрекъснато, адски мн ме обича и иска да живеем заедно (иначе казано аз да се преместя в жилището му)....до тук всичко е наред,но.....тази година съм кандидат-студентка,за съжаление не съм кандидатствала в нито един университет в София, което е и проблема, защото той живее и работи там.След като решихме,че искаме да сме заедно аз взех едно наистина важно за мен решение,а то е да уча задочно...и както се досещате няма особенно голям избор от специланости,които бих могла да уча задочно,да не говориме това,което съм искала цял живот.....просто не съм сигурна дали постъпвам правилно....той наистина е страхотен...и аз го обичам,но...искам да бъда себе си ,искам да следвам мечтите си,докато точно това положение ме спира...получава се,че или моята страст или той....просто наистина не знам какво да правя и ви моля да ми дадете някакъв съвет.....предполагам,че най-лесното решение би било той да се премести,но няма начин,зашото работата му е страхотна и би било наистина глупаво да губи такова добро място, а варианта да се виждаме само през почивните дни не е оферта т.к. рано или късно отношенията ни ще заминат подяволите.......офффф моля ви, дайте ми някакъв съвет,наистина имам нужда от такъв......
1. А защо да трябва да се разделяте? Той като живее в София, запиши се да учиш в софийски университет редовно, и пак може да работиш. Дъщеря ми завърши редовно и през цялото време,4 г. си работеше, също и всичките и колеги.
2. Още нещо да добавя: по-добре не поставяй така нещата или-или- Той ако наистина те обича, няма да те спъва и да ти пречи. Няма да иска да го прави. Пак казвам, може да се запишеш редовно и да работиш.
3. Мисли за собственото си бъдеще. Утре може да се разделите и ще си блъскаш главата в стената, колкото и грубо да звучи. Ако пък той е Мъжът с главно М, то тогава разстоянието няма да убие любовта му към теб :) Това ще е само едно премеждие, което ще докаже, или отрече, чувствата и на двама ви :)
4. Е, толкова ли няма редовна специалност в София, за която да кандидатстваш? Иначе моят съвет е да заложиш на образованието, което желаеш. Любовта си е любов, но животът не се движи по прищевките на чувствата, които рано или късно увяхват, а по собствени строги правила.
Мечо Пух
5. Това, което ще ти кажа е от позицията на човек, който направи тази ГРЕШКА 2 поредни години...и повярвай наистина е грешка, но сега не го разбираш.
Като завърших първата година и аз имах приятел и много го обичах, исках да избера него пред бъдещето си, нищо не направих на изпитите и не ме приеха.Беше ужасно още са ми пред очите ми са 3-те класирания, в които моето име го нямаше....Така или иначе се разделих с приятеля ми....После намерих нов и него го обичах много, кандидатствах отново, нашите дадаха адски много пари за курсове и учебници, бях решила да се стегна и този път да стане, но отново бях пред дилемата-университета или той...Второто беше по-силно....Отново грешка.
Ще ти кажа само едно- с две дини по една мишница, не става....Избираш или едното, или другото. не може и двете, дори да искаш.Но като препатил човек ще ти кажа, че е много по-добре да избереш второто, избери образованието, много по-важно е...Това е обширна тема, но мисля, че това, което казах е достатъчно...
6. Моето мнение е,че на този етап образованието е най-важно.С това момче може да се разделите утре.Не е нужно да поемаш рискове - поне не с образованието си.
Самата аз имам приятел от близо 2 години,а другата година ще съм 12 клас.Смятам да положа доста усилия и да дам всичко от себе си,за да си взема изпитите и матурите с високи оценки и да вляза там,където искам.Колкото и грубо да звучи,не бих се замислила и за миг.Ако ме приемат(силно се надявам да стане,но и знам,че ще се справя),заминавам,защото на моята възраст това е най-важното.За любов има достатъчно време,а не смятам да ставам студентка по никое време.Обичам приятеля си,силно съм привързана към него,но ако мисли за мен,ще разбере,че не може да ме спира.А и не вярвам във връзките от разстояние.
Съветът ми е да положиш и ти усилия и да учиш редовно там,където наистина искаш.Ако можеш и да виждаш момчето - супер.Ако не можеш - сигурна съм,че в началото ще ти е трудно,но впоследствие ще разбереш,че си взела правилното решение.Надявам се поне малко да съм ти помогнала.Пожелавам ти късмет.
7. Здравей, аз имам подобен проблем - момчето, което обичам е студент във Северна България, а аз съм кандидат - студентка и съм си избрала специалност в Пловдив - кандидатствах само там, допада ми и е само редовно. Но ми е адски кофти като се замисля, защото можех да ида да уча при него и да сме си постоянно заедно, но специалността ми я няма там... Той се замисля за есента и взе да ме отбягва като казва че с толкова разсояние което ще ни дели - връзката ни е невъзможна, но аз не искам да е така...;( Моля помагайтеееее!
8. Гледай си мечтата,защото тя е завинаги,а той-не! Лично мнение! Кофти е да съжаляваш за нещо! :)))
Иначе за другите университети е късно, но в НБУ (колкото и смешно да е) приемат целогодишно,така че в крайна сметка пробвай там,ако я има специалността ти,но не се отказвай ;)
9. Аз когато кандидатствах в София вече имах приятел , но той никога не ме спря и не ме накара да имам такива притеснения. Винаги е бил до мен , дойде в София с мен , докато учех той работеше , живяхме на квартира...и така ..6 години - мн. хубави години, сега е мой съпруг.
Та ти казвам , че ако истински те обича ще бъде до теб,ако ли не , значи не си заслужава жертвата.
Ева
10. Ако те обича достатъчно няма да те спре да правиш това, което искаш. А можеш да се запишеш в другия град редовно това, което искаш и след първата година да се прехвърлиш в София.
11. Искам да ви благодаря за съветите :) искам само да поясня,защото маи не съм го направила по-горе, аз не съм кандидатствала в София, защото ВТУ е университета,в който винаги съм искала да уча, а това дали да ме последва е мое решение, той е готов да го направи,но просто аз не искам да съм причинта,поради която изтърва такава възможност за реализация......просто не мога да му го позволя.....
И отново искам да ви благодаря за съветите!!! :)
