Сдухвам се като излизам навън преди: 1 година, 6 месеца, прочетена 912 пъти
Здравейте, от няколко години постоянно се сдухвам като излизам навън, примерно по улицито, на пазар или в превозните средства. Имам чувството, че всички ме зяпат, обаче не с добри чувства, а с лоши. Имам регистрации в сайтове за запознанства и там са миказвали, че съм симпатичен, дори хубав, значи проблемът не е във външния вид. И въпреки това продължават да ме зяпат. Тъпото е, че ме зяпат най-вече хора, които не искам да го правят - възрастни жени, цигани или мъже. Даже ми се лепят постоянно просяци от няколко години насам и все ми искат пари. Писна ми вече от тия уроди, като ще ме зяпа някой то поне да бяха готини мацета, а те изобщо не ме заглеждат вървят и гледат в една точка. Дали имам нещо като магия, писна ми вече не ми се живее ще взема да се самоубия ако животът ми не се промени към хубаво. Вече не знам какво да правя, как да се преборя с това нещо. Някога излизах навън и никога не просеха от мен, не ме зяпаха мангали, бабички и мъже, а само мацките. Писна ми вече!!!
3. Според мен имаш всички индикации на депресия. Не се притеснявай вече всеки 3 човек е с такива симптоми - за съжаление. Иди на психиатър - има много медикаменти с по - меко действие , от които , гаранция ще се почувстваш мн. по - добре .
5. То и мене не винаги ме заглежда този, който искам, но чак пък да се самоубивам.. едва ли :) Мисля си, че не трябва да ти пука кой те зяпа и кой не. Просто си ходи по улицата, върши си работата /ако имаш такава/ и да не ти дреме за никой. Изпитано е и помага :)))
6. Внимавай не обиждай че да не паднеш и ти на какво от горе си си вирнал носа какво като те зяпат бабички просяци и така на татъка те да гледат ти гледай мацките и си наведи малко главата че ще ти се закачи носа на някое дърво ....научи се на търпиние и обичай хората въпреки всичко
7. Ало номер 6, хич не съм надут! Просто ми писна да ме зяпат ок? Освен това преди години като бях в гимназията никога не са просили от мен, а сега постоянно от мен просят. Може да има 60 човека наблизо, обаче първо при мен ще дойдат. Как да направя така, че да отблъсквам просяците.
8. Колкото по-малко излизам навън, само когато ми се налага примерно толкова по-добре се чувствам, явно съм домошар. Даже като излизам само до училище/университета/работата и обратно ми е по-добре от колкото да се шляя навън. Даже престанах да зяпам и забелязвам хората и да се сдухвам. Но почна ли да излизам много често както го правех в последните няколко години пак ще започна да се сдухвам. Толкова ли е лошо човек да си пада домошар?
