ПРОКЛЕТ ДА СЪМ ЧЕ СЪМ СЕ РОДИЛ ;(;(;( преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 902 пъти
Пише ви момче на 21 години , което макар и младо е вече тотално отчаяно и скапано от понятието наречено "ЖИВОТ"
от самото си раждане явно съм бил проклет и презрян от съдбата , и орисан да страдам и да се мъча като удавник цял живот ;(
винаги съм бил презрян и мразен от обществото и дори от собственото си семейство ;(
родителите ми са разведени ;( Като бях по малък баща ми понеже е ужасен изрод и ме хващаше и зверски ме пребиваше просто ей така без причина той изливаше яростта си върху мен :Х :Х Тръгнах на даскало .. но понеже бях някак затворен в себе си и не си показвах емоциите , не правех лудории както другите и всички решиха че съм глупак и приопаднал и започнаха да ме мачкат и да ме третират .. поставяли са ме на всякакви унижения ;( биеха ме , третираха ме , дори са чупили чина върху мен :Х :Х Едва успях да завърша 8-ми клас и просто ми писна и спрях да уча но не защото не исках а просто защото мразех шибаното общество и униженията на които ме подлагаха .. изпълних се с отчаяние и в същото време със злоба и желание за справедливост но така и не намерих нищо и до ден днешен :Х Прибирах се в нас и по лицето ми се виждаше болката която се крие в дълбините на сърцето ми .. а на нашите дори не им пукаше какво изживявам и само ми повтаряха : "учи и изпалнявай квото ти казваме иначе ще видиш какво ще ти се случии" :Х :Х влизах с отчаян поглед в тужната си стая стоварвах тялото си на леглото и се обливах в сълзи .. поглеждах на вън през отворения си прозорец на стаята и виждах и чувах как весело младежите играят футбол на вън и как момичета и момчета се гушкаха и си говореха весели и красиви неща , и от това ми ставаше още по зле защото аз никога не съм изпитал такова нещоо и винаги бях затворен в самотната си стая плачейки и проклинайки ужасният живот който живеех .. ;( ;( Момичетата винаги ме подминават като попътен знак все едно не съществувам .. а момчетата винаги се опитват да ме злепоставят и да ме правят за смях , да ми казват колко съм ниско пред тяхх а това ме убиваа ;( затварям се в къщи и сядам пред компа и се теша в контактите си с хората от нетаа , дори стигнах до там да си търся приятели и приятелки от там , които обаче рано или късно не знам защо но и те ми забиват ножа и ме изоставят и после дълго страдам и почвам да правя глупости , напивам се , наранявам се просто защото не мога да преживявам вече всичко това .. в града ми положението ми е ужасно , в къщи същоо ... най лошото е това че от сърце си мечтая да изляза от тази адски кошмарна ситуация и да си имам нормален младежки живот като всички останали младежи но просто изход за мен Не съществуваа ;(;( сдухан съм вече от всякъде защото кадето и да отида , каквото и да направя само като застана пред повече хора и започвам да треперя и не знам какво да казвам и как да се държа и отвсекаде ме игнорират , физически съм много слаб и постоянно съм със световартежи и непрекъснати бодежи в сърцетоо ... отделно съм с диагноза страхова невроза още от дете ;(;( имам ужасни страхове че като изляза некой ще ме хване и ще ме пребие и че всичко ще загубя ... страх ме е от всичко , а имам ужасно желание да си намера истински приятели или поне най вече искам едно хубаво и скромно момиче което да ме обича истински такъв какъвто съм за да имам стимул да си върна надеждата в този животт , но така и не срещам такова момиче .. просто оглеждайки се виждам само разни надувки които незнайно защо ходят само с некви изроди които ги бият и мачкат като че ли им харесва да бъдат малтретирани отколкото обичани и обграждани с внимание ;(;( всички отиват с идиоти а отблъскват мен .. желание нямам за нищо вече искам само да умраа .. дори имам срам и некав страх да заговоря момичее и тотално се сдухвам ... Проклет да съм че съм жив на този святт ... проклет да съм ;(;(;(
2. Приятел има и други като теб... не на всички живота е розов... номер едно не го слушай тва тъпо зле :). Значи съвета ми е... намери си някаква работа... ще имаш среда колеги колежки... положи усилия да се сприятелиш... ще излизаш с тях... с малко късмет и приятелка ще намериш. Важното е че си жив и здрав... всичко друго с усилия и малко късмет се оправя.
3. аз съм момиче и съм в подобна ситуация.даже преди малко писах по темата...но още не е публикувана историята ми.чувствам се по същия начин.днес беще поредния ми скандал с баща ми.това моето не е живот!
моля се на Господ да ми даде малко радост поне,с какво по-малко сме заслужили от другите хора?
с нищщо//
4. За всеки влак си има пътници. смъртта не е решение на проблемите ти. трябва да се обичаш и да вярваш в себе си повече. рано или късно ще намериш момичето което търсиш. УСПЕХ!
5. Мило момче,колкото и да ти звучи глупаво-никога,никога не се отчайвай до такава степен,
че да нараняваш себе си!Аз мога да ти дам за пример моята история-Баща ми е строг и консервативен,като ученичка имах вечерен час,наказваше ме да не излизам навън,страдах,че не съм като другите.Жена съм,не съм особено красива,имам красиви очи обаче.Нослето ми има лека гърбица,което ме е депресирало цял живот.Мислех,че съм грозна и никои не ме харесва.Исках да си правя ринопластика,но страхът от болката ме отказа.На 18 год в мен се влюби един русокос и синеок младеж,изневери ми,изостави ме.От тогава намразих светли мъже.Станах студентка,непрекъснато ме заглеждаха момчета и искаха да излизаме заедно.Тогава разбрах,че може да не съм красавица,но съм чаровна и забавна.На 20 години срещнах едно момче, в което се влюбих.Оженихме се,сега имаме 2 дечица и сме много щастливи./Баща ми си е още същия,но азне съмпри него,а съм с човека когото обичам./
8. Момче, ако намериш пари посети психотерапевт, той може да ти помогне, ако не - бори се, не всички хора ти желаят злото. Друг вариант е да да посетиш психиатър да ти изпише някакви антидепресанти, да си стъпиш малко на крака и когато събереш парички да започеш сесии при психотерапевт, има спасение за теб!
