Как да постъпя? преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 452 пъти
Какво толкова съм съгрешила да ми бъде такъв живота?не съм някое леко момиче.до ден днешен баща ми ме тероризира психически,на всяка 2ра дума ме обижда ,като отдушник съм на лошото му настроение.Съответно навън излизам с нулево самочувствие.Позволявам на хората навън да се държат зле с мен.Може би логично..Приятелят ми в миналото много ме е унужавал-много съм търпяла.вкъщи имам примера на майка,която е безкрайно добра жена,но е наивна и е била тъпкана цял живот.не се оправдавам с нея или с нещо друго.Просто споделям.
С нищо не съм заслужила да е такъв живота ми,но няма на кого да разчитам.Понякога си мисля дали ако ида в чужбина бил била по-щастлива...поне няма ад има кой да ме тероризира.
Вече съм на 26 години ,а това не са нормални неща.Обичам приятеля си,но баща ми постоянно ме тероризира да го оставям,и един вид да ми поставя ултиматуми...Незнам накъде да тръгна...С какво по-малко съм заслужила от другите да бъда щастлива ,разбирана и ценена?
А приятелят ми е толкова скъп и ценен човек,че за нищо на света не бих го оставила.НО той няма възможности кой знае какви,финансови,и ии няма с какво да ме подкрепи...
понякога имам чувството че рухвам...не зная какво да правя?
някой може ли да ме посъветва?
1. Заминете и двамата за чужбина,в твоя случай..просто се махнете,живота е пред вас,ще се хванете на работа,е..няма да е лесно,но ..така бих направила аз
2. Знаеш ли,понякога родителите проектират прекалено големите си амбиции върху децата си и това е лошо.Все са недоволни от тях и ги смазват психически.Ти си на 26г.,но сигурно имаш респект от баща си и не смееш да противоречиш.Моят съвет-работа и отделяне с приятеля ти на друго място.Нямат право да дирижират живота ти на тази възраст!
