Очаквам прекалено много. преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 646 пъти
Здравейте,
Пиша Ви по моя проблем.. А, той е, че винаги очаквам максиматлното от себе си и от околните. Често оставам разочарована. Аз съм на термина, че ако не можеш да се справип най-добре, по-добре изобщо да не започваш. Знам, че е грешно. Знам, че никой не е идеален във всичко. Но винаги очаквам от себе си да се справя отлично, а понякога не се случва, което води до голямо самонаказване, отрицание и какво ли още не. Когато някой друг не се справи според очакванията ми се разочаровам. И то доста. Ето това е първият ми проблем. Как бих могла да го реша?
Вторият е, че идеализирам хората, което отново води до разочарование.. Например, когато харесвам някой си представям какво би било, ако сме заедно. Най-често е съвсем различно, което ме отблъсква от човека.
Не трябва да е така, но.. Не знам как да си помогна, за това и пиша тук.
1. Хубаво е че имаш високи изисквания към себе си и се стараеш във всяко едно отношение.Но не очаквай твърде много от околните.Особено от тези,които не са ти твърде близки.Няма идеални хора,но не се разочаровай,ако хората около теб са доста далеч от идеала.Всеки сам си преценя как да постъпва и колко усилия да полага.Наистина е важно да си амбициозен,но не твърде много.Има си мярка.
2. И аз съм така и мога да кажа, че намирам това за голям недостатък е себе си. Винаги искам да съм най-добрата във всичко- в учението, в живота, във външния си вид. Когато имам и грам отклонение, силно се подтискам и се съсипвам, страдам болезнено. Не мога да почувствам радостта от живота, защото винаги искам и още и още. Моментният успех не е достатъчен и вече гледам за следващ. Това поддтисква възможността да се чувствам щастслива.Мисля си, че и хората трябва да са такива като мен. Вглеждам се в детайли, правя постоянно забележки, това изнервя хората покрай мен. Така вместо да ги обичам и да ги приемам такива каквито са, аз вечно недоволсвам от тях. Вече разбирам, че ако не направя компромиси със себе си и не пречупя малко егото си, никога няма да се радвам на красотата на живота! Аз опитвам да работя върху себе си, съветвам те да го направиш и ти!
3. И аз бях перфекционистка,но когато живота ме срита на няколко пъти приех и далеч по-кофти неща около мен.Преодолява се,живота учи,спокойно.Прекалено големите очаквания и надежди понякога вредят.
4. За жалост и аз съм така, всеки път си казвам ще се сдържам, ще се сдържам, но все не се получава.Всеки път когато някой направи грешка заради мен, защото аз съм искала да стане еди как си...всеки страда заради мен, изисквам много, а всъщност е нищо, да бъда щастлива и всички около мен, но нещо не се получава, винаги се намесва невдима сила, която събаря всичко.........
