Бившата ми съученичка преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 915 пъти
Сега съм студент, но като се сетя за нея ми става гадно каква прекрасна възможност пропуснах с нея. В моите очи тя беше идеалното момиче за мен - в някои неща си приличахме, а в други се различавахме, но допълвахме. Липсва ми нейната усмивка и ми е мъчно, че тъй като сме студенти в два различни университета в различни градове повече така и не се видяхме с нея. Сега Иляна е студентка по право, ще стане адвокатка като баща си. Толкова ми се искаше да й кажа колко значи да мен, обаче не успях. Лятото като се връщам в София знам, че тя е на близо, защото сме от един квартал, обаче в същото време сме толкова далече. Идва ми да й изпратя писмо по пощата или пък в Интернет, обаче едва ли има смисъл защото тя сигурно си е уредила живота с друго момче. Защо по дяволите винаги изпускам момента? Познавам я от 8 клас, а от няколко години не съм я виждал на живо, само на снимки в Интернета. Или, ако четеш липсваш ми!
2. Кажи й !!! Ами ако и тя си мисли същото за теб.. ами ако и тя жадува за контакт с теб.. Дори и да не е така, нищо не губиш, ако започнеш да общуваш с нея...? Така или иначе предполагам че все някога ще имате другарска среща, ще се видите и ще си поговорите... Ако наистина тя ти липсва, потърси я.. Дори да не се получи нищо между вас, вие сте бивши съученици, нормално е да контактувате :)
Илси
