Направиха ме на луда преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 960 пъти
Здравейте. Искам да споделя възмущението си, страха си, неразбирането или каквото там може да се нарече. На 19 години съм, уча и работя, живея с родителите си, имам приятел, добре приета съм на работното място и в университета, имам си верни приятели, на които мога да разчитам. Няма нищо, което да не е наред.
Преди известно време започнаха разни малки проблеми със здравето - замайване, понижаване на енергията, трудна концентрация, болки в крайниците, етц. Посъветвах се с личния си лекар, направих си пълни изследвания и няма нищо - здрава съм като пън, но симптомите продължават.
И какво става - личният ми лекар ми изписва направление за психиатър, тъй като смята, че всичко това е на емоционална и психична основа. В подкрепа на тезата си даде, че до това състояние съм се докарала несъзнателно заради перманентните диети и спортуването, че съм се вманиачила и предположи, че всъщност страдам от леко депресивно състояние.
Е, поразрових се в нета за дефиниране на "депресия", вярно, че някои неща съвпадат, но нито съм се отдръпнала от близки, нито съм променила начина си на живот, нито се чувствам тъжна, самотна.
И не виждам откъде я постави тази диагноза, това са доста тежки думи за млад и прав човек.
Въпросът ми е да го послушам ли да си дам парите за психиатър или това са просто пълни глупости? Моля да ми отговорите сериозно, защото съм наистина озадачена от този развой на събитията. Благодаря!
1. Не ходи по психиатри. Изобщо не звучиш като човек с депресиа. За симптомите, магнитното поле на земята се променя. Това дава такива симптоми...Не се тревожи, не ходи по доктори. Щом както казваш, няма физически, нито психологически проблем, няма основания за тревога, според мен. Гледай да си почиваш в приятна и спокойна обстановка, ходи сред природата.
2. Психиатър едва ли, но нищо не губиш от един разговор с психолог. Има хиляди депресии, никой не е застрахован, но това не те прави луда. Та, съветът ми е да отидеш на психолог. Представи си, че 1:1000 личният ти лекар е бил прав до известна степен. Не би ли било жалко?
5. Ами "проблема" е хормонален и по-точно ...вслушай се в хормоните не в личния лекар. Едно герифорте пий профилактично 1 - 2 месеца и си готова... какви психиатри какви пари - научи се да слушаш тялото си!
6. И моето мнение е ,че няма да изгубиш нищо ако идеш на психиатър,макар и аз да мисля,че не си за там,защото сестра ми се чувстваше по същия начин и когато отиде на психиатър,той и изписа 1 лекарство,от което се чувства мн добре и докт каза,че е отишла съвсем навреме
Ева
7. Без да се притесняваш и да си въобразяваш отиди на психиатър за консултация-няма нищо лошо!Трябва да сме по-разкрепостени,не всеки ,който ходи на психиатър е луд!Поговори открито с лекаря и сподели всичко,което чувстваш,той е професионалист и ще ти даде правилен съвет и евентуално някаква терепия!Не се шашкай,просто изпълни съветите и препоръките му и със сигурност ще се почувстваш по-добре!Ако всичко,както казваш е на психична основа,той ще го усети и ще ти препоръча,какво да правиш!Не се притеснявай,че психиатрите объркват или ,че ще те сметнат за луда-това не е вярно!Те са като другите лекари и си разбират от работата!Довери се на психиатъра и ще се почувстваш много по-добре!
8. От авторката:
Номер 4, не съм от Пловдив, от София. Иначе болките в крайниците в никакъв случай не са спазматични. По-скоро ги усещам тежки, отпуснати, все едно тежат сто килограма и нямам сила да ги вдигна. Имаше период, в който се измарях от малко по-дълга разходка, краката ми не издържаха и се разтреперваха. Но предполагам това е било от липса на витамини или преумора тогава.
Иначе благодаря на всички за милите и отзивчиви коментари, ще се вслушам в съветите ви и ще посетя въпросният психолог. :)
9. Аз съм №4.
Ясно. Разбрах. Попитах те, защото симптомите ти ми напомнят за нещо, което се случи с мен преди време...
Но там работата беше съвсем друга.
Както и да е.
Пожелавам ти скорошно оздравяване.
Дано да няма нищо сериозно при теб. :)
10. Оф, поредната самосъжаляваща се, която си мисли че като каже ще се самоубия и света ще я последва, защото е незаменима... Разбери, никой не може да почувства болката ти или пък би станало нещо ако кажеш че ще се самоубиеш... Освен съжаление друго няма да постигнеш.
