Избягвам.Игнорирам. преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 612 пъти
Преди 4 години загубих двама адски важни човека за мен.Всеки ден си повтарям,а дори и вярвам,че съм преживяла всичко това,но всичко ми напомня за загубата.
Проблемът е там,че се намират хора,които се интересуват от мен,искат да ми помогнат,да бъдат мои приятели.А аз ги отблъсквам.Мисля,че ще се привържа,а знам че нищо не е вечно.Казвам,и дори вярвам че мразя останалите,а всъщност винаги се опитвам да бъда максимално полезна в трудни ситуации.
За мен не е проблем да бъда сама,но докога?С времето разбрах,че можеш да се справиш и сам,но когато има кой да те подкрепя,пътят ти е по-лек.
Някакъв съвет?
1. Ами, избери някакво средно положение. Не знам конкретната ситуация, но доколкото разбирам страх те е да не се привържеш и да се развалят нещата. Според мен не може съвсем да не се привържеш, но гледай да не е много. Дръж малко дистанция и си имай 1 на ум. Не да си съвсем сама, или да се привържеш и да станеш зависима. Човек като е привързан, е много зависим. Това май те плаши, то и мене ме плаши.
