Не мога да чувствам и да изпитвам близост :( преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 838 пъти
Чувствам се зле, защото всъщност изобщо не мога да чувствам. Нормално е когато човек пораства да променя например вкуса си светогледа си. Но защо тревата не ми изглежда толкова зелена както преди? Защо въздуха не мирише така като преди? Липсва ми онова усещане за живост.
На 20 съм. Не изглеждам зле, харесвана съм, но няколко неуспешни и непреценени може би връзки ме тласнаха към абсолютно безразличие към момчетата. Определено харесвам мъже, но всички момчета които ме заговорят и проявят интерес към мен са ми безразлични.
Не мога да допусна никого до себе си и в секса ми е мн трудно. Първия ми път преди доста време беше провал и оттогава не опитах. Вече дори нямам желание. Все така се получава, че не мога да си намеря подходящо момче, към което наистина да изпитам тръпка. Толкова съм студена (дори другите около мен мислят така) - не мога да изпитам нищо към никого, а камо ли да се влюбя. Преди мислех, че все съм страдала по този или онзи, но после осъзнах, че май изобщо никого не съм харесвала истински и ми стана много празно. Мога да се влюбя в илюзията за някого, но това само обърква още повече положението. От една страна признавам, че ме е страх от любовта и не искам да бъда наранена, защото вече доста пъти се случи, а от друга много искам да изпитам чувства.
Знам, че трябва да отворя сърцето си за любовта, но как да го направя като вече не мога да се доверявам просто така, особено когато виждам какви хора стоят пред мен - играчи, свалячи, квартални друсалки и не знам си какви ощее смешни особи, които търсят само едно. Аз не искам това.
Вместо с времето да се оправят нещата имам усещането, че става все по-зле. В главата ми е хаотично и объркано.
Само аз ли се чувствам така? Съвети?
1. Мога да ти кажа, че те разбирам напълно. И аз съм така, но при мен стана така поради друга причина. Татко почина, като бях малка, после се привързах към дядо, но и той почина, връзките ми не вървят. Отчаях се. Чувствам, че из съм студена към хората и не допускам никой . Дори да харесам някой, ако и той случайно изпита същото към мен аз се отдръпвам веднага. Усещам го и не мога да го владея. Може би трябва да разберем, че не всички ще ни наранат. Че има някой, който ще съумее да се докосне до нас. Може би трябва да разберем, че понякога трябва да поемем риска да бъдем наранени, защото може да се окаже обратното. Не знам. Дано да се справиш. Успех. :)
2. Добре дошла в клуба. В това положение съм откакто се помня и като че ли завинаги ще си остана така. Съвет.. трудно бих могла да ти дам, но аз лично се опитвам да мисля, че все някога ще намеря подходящия човек, който няма да ме кара да се отдалечавам от него, а напротив. Наистина, както казва номер 1, може би трябва да променим мисленето си, защото всичко е на психическа основа. Но, разбира се, преди всичко трябва да имаме истински хора насреща, а не "играчи, свалячи, квартални друсалки и не знам си какви ощее смешни особи" :)
3. Истински хора има, проблема е в мисленето и чувствата първо се появяват защото разума го позволява, колкото и подходящи хора да срещнеш щом си затворена ще се разминавате. Живота не е приказка в която си стоиш и хубавите работи ти се случват трябва да се бориш за тях и да разбереш ранена или не риск винаги има, ако неможеш да го преодолееш лошо.
4. Я се стегни! Наранена била.... Нали това част от житейския опит. Срещнала си се просто с хора, които нямат сериозни намерения, които търсят простоо опит като теб - нали няма да се жените.... Стягай се и търси човека, ще го намериш! Успех!
6. Аз напълно те разбирам какво ти е. Виждам около мен само какво се цени , какво искат хората и сам се отчаял. Радвам се че са останали свестни хора като теб :) аз съм момче на 17 и ще се радвам да си пишем goodboy_93@abv.bg
