Шест години с неподходящия преди: 3 години, 5 месеца, прочетена 2865 пъти
Здравейте! Не искам да се оплаквам от живота си в тази история, а просто искам да дам кураж на отчаялите се от любовта. Преди 7 години се запознах с "любовта на живота ми". В началото (както на всяка връзка) всичко беше хубаво, обсипано с цветя. Заживяхме заедно и аз бях човека, който поемаше по-големите разходи, в смисъл, че аз плащах квартирата, аз купувах храна, аз купувах дрехи и обувки... та нали се обичахме и трябваше да си помагаме. Дори така се чуствах много по-сигурна, мислех си, че като угаждам за всичко, той ще ми бъде благодарен и поне няма да ми изневерява.
За съжаление това не стана, сега чак разбирам, че изневери е имало и не са били 1 или 2. Толкова много го обичах, че предпочетох да остана с него и да лекувам болката си с изневери от моя страна. И така се започнаха 3 години само лъжи, изневери, но поне нямаше цупене. Не исках да го оставям, защото бях сигурна, че няма да срешна по-добър мъж, а предполагам, че и той за това е седял с мен. В един ден просто не издържах, събрах си багажа, казах си това не е живота на влюбените, които гледам по филмите ..и заминах в друг град.
Още първата вечер се запознах с вече сегашния ми съпруг, с който си имаме красиво момченце и просто по-щастлива не съм се чуствала никога. С момчето запазихме приятелството си и от време на време се виждаме за по кафенце. Той също веднага след раздялата ми срешнал ЖЕНАТА (както той се изразява) и сега и те са семейство. Радвам се за него, че е щастлив, че не и изневерява както на мен, че като казва името и и мед му капе, че и тя наистина много го обича, ...но най много се радвам, че аз срешнах наистина любовта на живота ми (и този път нама да слагам кавички).
Мисълта ми беше, че е хубаво човек като се усети, че с някой нещата не вървят и се тъпчи на едно и също мясно - да си тръгне, да си тръгне и да потърси другаде любовта, а не да завлича и себе си и другия и да губиш безценните години, които са ти предначертани да изживееш с друг.
1. Радвам се за теб! Аз живях 15 г. с един мъж, направи живота ми ад. После срещнах друг - направихмче взаимно живота си ад. И двамата имаме големи деца, не сме нито млади, нито стари, но... 10 пъти се разделяме и събираме. Тъкмо започнах да излизам с друг и той-хоп при мен, а аз-пак при него. А другия е по-готин във всяко отношение, поне на първо четене. Каква тъпотия само, а! Такава краста, не може да се дават съвети как да не си губим времето, понякога просто здравият разум не помага. А колкото до изневерите - откъде знаеш, чи бившия ти приятел не изневерява на новата си приятелка?
2. Ами знам понеже е по цял ден с нея (докато с мен не беше така), само като ходят до тоалетна се разделят, ако може така да се изразя. Абсолютно по същия начин сме сега със съпруга ми... не излизаме дори и за минута по отделно, а при бившия ми с неговата е и още по "зле", те дори и работят заедно. Вие можете ли да си представите какво е да си по 24 часа в денонощието с любимия и да не ти дотяга... ето така е при тях. Аз не злобея, напротив радвам им се.
3. Радвам се за теб. Аз съм авторката на предишната история. Ако се случи така, че най-сетне реша да прекратя тази връзка си пожелавам и аз най-сетне да срещна любовта. Бъди щастлива и се радвай на всеки миг със съпруга и детето си. И аз не съм изгубила надежда, че някой ден ще срещна човека, който е като мен и с който ще говорим на един и същ език. Мразя изневерите, лъжите и фалшав отношенията между хората.
5. Аз мисля само едно... тези 7 години не са загубено време. Напротив... Запълнила си си времето докато срещнеш истинския. А може би ако не се беше ядосала и не си беше събрала багажа, и не беше заминала в другия град - никога нямаше да го срещнеш...
