Аз съм Турчин, а тя Българка преди: 3 години, 3 месеца, прочетена 2254 пъти
Здравейте, от известно време съм влюбен в Българка и тя също споделя моите чувства, но сме обречени да се крием, защото родителите и не одобряват да се виждаме..
Макар и да не знаят, че има нещо между нас те все пак не го одобряват.. страх ги е да не се получи нещо сериозно между нас, но нямат нищо против да сме приятели и не знам какво да правя..
1. Разбирам как се чувстваш, защото и аз съм го преживяла същото, с тази разлика, че аз съм българка, а той беше турчин.. казвам беше защото нашата връзка приключи преди няколко години. Сега накратко моята история... запознахме се и се влюбихме силно, даже смело мога да кажа, че той ми беше първата голяма и дълга любов. Навсякаде и постоянно бяхме заедно, моите приятели го приеха много добре, дори родителите ми го харесаха.... НО неговата майка мен - не.
И от там се започнаха проблемите... когато тя видя, че между нас нещата започват да стават по сериозни.... ни раздели. Няма да обяснявам как точно го постигна, но успя. Страдахме и двамата, виждахме се тайно, но нещата вече не бяха същите, прекалено много болка и обиди имаше. Сложих край на всичко между нас. Но времето лекува всичко. Сега сме приятели, чуваме се и се виждаме... но само това. Дори понякога се чудя как такава голяма любов се превърна в едно приятелство. Така че, не знам какво да те посъветвам, защото знам колко е трудна една такава любов, но ти пожелавам вие да не преминете през това, което ние преминахме и да не позволявате на никой да се опита да ви раздели, борете се за любовта си ...не се предавайте като мен. Успех!
2. Съгласен съм с НОМЕР 1:) мн силни думи каза и мн истина радвам се че тя даде пример с нейния живот! Послушай я, запомни това "не се предавайте като мен." Бори се за любовта си и не позволявай на никой и нищо да ви раздели, ако и товята приятелка се бори заедно с теб, давай до край, каквото и да стане, но ако тя наведе глава или се опитва да сложи край на всичко, вече няма да има смисал, Ако това стане опитай се да я забравиш и не забравяй, че винаги има начин и живота не свършва с една приключила връзка, сега ти давам пример с най лошото, защото мисля, че затова трябва да се имаш винаги 1 на ум.. пожелавам ви една дълга и силна връзка с много любов и страст! Успех!!!
3. Любовта много трудно може да оцелее и да се съхрани в подобен случай. Понякога нравите и традициите са по-силни от любовта.Почти е невъзможно единият от двамата партньори да се откаже изцяло от своята принадлежност заради любовта.
Много неща ни разделят и твърде малко ни събират. Основното, което ни свързва е, че сме човешки същества. Но от личен опит знам, че хората, които определят себе си като турци никога не приемат нас българите за равностойни същества. Ние винаги в тяхното подсъзнание сме нещо като гяури, рая и т.н. И в този план ние трябва изцяло да се отречем от нравите си и да приемем изцяло и безусловно техния кодекс, който е свързан с ислямските ценности и традиции.
4. Моят приятел е турчин, аз съм българка, заедно сме 4 години, живот и здраве догодина през пролетта ще се женим, направихме и годеж. С това искам да ти кажа, че въпреки всичко подобни връзки са напълно възможни. Само не се предавай. През първата година имахме проблеми с родителите, но накрая всичко се оправи, видяха, че държим един на друг и за нищо на света не бихме се разделили.
Примириха се, малко по-късно изявиха желание и да се запознаят с мен. И така досега, непрекъснато питат за мен и ми пращат поздрави, баба му ми шие разни неща и въобще преживяхме много за да стигнем до тук, но си заслужава. Бъдете силни и не позволявайте да ви повлияят по някакъв начин. В началото и аз си мислех, че тази връзка е обречена, но Господ си знае работата. Ако наистина искате да сте заедно борете се. Аз така направих и не сбърках. Мога и още примери да ти дам за такива връзки. Кръвта вода не става, затова и семействата ви ще се примирят, рано или късно ще ви приемат. Не казвам, че ще е лесно, но си заслужава. Успех ти желая.
5. "Любовта е отговора и ти го знаеш."
Моят приятел също е от турски произход, но никога не съм усещала, да е по-различен от останали хора,освен,че ме обичаше повече и показваше повече уважение към мен. В този момент вече не сме заедно, но дори сега ме уважава повече, отколкото някои от другите ми приятели, докато сме били заедно.
Колко е качествен един човек не се определя от расата или религията му, колкото и важна част да са те от самото ни същество... За жалост, когато човек гради подобна връзка трява да се съобразява с много чужди мнения и влияния, което неминуемо оказва своето влияние на всяка връзка. Най-трудно е да преминеш през тях и да ги преодoлееш. Аз съм убедена,че любовта ви ще победи! Искрено вярвам в това!
Ш.К.
6. Моят приятел е Турчин а аз - Българка. В началото имах доста притеснения за връзката, защото той е по-малък от мен. Но сега не съжалвам за нищо. Обича ме страшно много, а за уважение да не говорим. Много държи на мнението ми и на всичко което смятам за правилно. Тяхното семейство много ме харесват, наще са проти, но аз искам да съм с него и ще бъда. Имаме планове да живеем отделно, за да не се намесват родителите ми. Обичам го много и смятам че си заслужава да се бориш за щастието си. Успех :-)
9. Ами значи всички сте българи, само дето изповядвате различни религии ... - е какъв ви е проблема тогава? Нали бог е един, само дето по света го наричат с различни имена....
10. Да, реално погледнато е така, но не всички го възприемат по този начин. За мен няма значение, но за другите има. Лошото е когато близките не искат да повярват че такава любов може да просъществува. Той не иска от мен да си променям религията, говорили сме и за деца, той е съгласен да се възпитават в моята религия, имената да са им български. Техните родители много си ме обичат. Но така е, времето ще покаже какво ще стане.
11. Аз също съм била в такова положение, аз съм българка, а той беше турчин (казвам беше, защото почина), но ще ти кажа че трябва да се борите за любовта си срещу всички и всичко ако трябва. Ние през какво преминахме, кошмар..
Дадохме си дума пред Бог, че само той ще ни раздели, това стана уви и аз сега не живея, а съществувам...
Мога мн да ти пиша, но болката ми е ОГРОМНА..
Само ви казвам - борете се наистина ако се обичате толкова много.
15. А ако беше тя Германка, или Англичанка, или Рускиня, тогава щяха ли да я приемат? Или само защото е българка за това не я искат? Това е много тъпо, особенно в днешно време.
