Реших и аз да споделя нещо, въпреки че не съм много добра в подобен вид изповеди преди: 2 години, 16 дни, прочетена 1285 пъти
Следя този сайт от няколко месеца, има доста интересни истории.
Реших и аз да споделя нещо, въпреки че не съм много добра в подобен вид изповеди, понеже мислите ми са адски разхвърляни и непрекъснато се отклонявам от започнатото...Не само мислите ами целия ми живот минава по този начин.
Не съм много сигурна как точно трябва да започна..
Всичко започна като завърших даскало, мина балът, екскурзията, мина цялата дандания, която чакахме толкова дълго.След това бяха изпитите, всички ги приеха някъде, само аз си останах тук.И не защото не исках или защото не ме приеха...просто в един момент направих най-глупавото нещо, което може да съществува, избрах любовта пред бъдещето.Глупава постъпка, адски много се упреквам за това.
Както и да е... любовта си беше истинска...истинска, не вечна.После и тя се разпадна, по вина на "новата".
Мислех, че нямам какво да губя, зарязах старата любов, захванах се с новата.Бях наивно момиченце, търсещо забавления, незнам защо се заблудих, че ще го получа...Още една грешка...Не само, че не получих никакви забавления ами се наиграх многоо жестоко сама.Попаднах с една странна, непозната среда.
Новият ми приятел се държеше мило....само в началото.То си е така де...всяко начало е много бляскаво.После си показа рогцата.И то какви рога бяха....Доста кофти тип се оказа...(всъщност все още е) Няма елементарно уважение към мен (и не само).Непрекъснато ме нагрубява, заплашва...Единственото странно е, че като се напие става мил.Такъв до сега не бях срещала (по принцип става обратното). Опитва се да ми натяква напрекъснато, че от мене нищо не става и трябва да се захване с мен яко, че да ме вкара в пътя.Апък аз съм си доста стабилно навлязла в пътя, незнам защо ми го казва ...
Като цяло мина 1 месец докато разбера,че сме заедно....И то каква връзка...Работи в друг град, виждаме се 3 дни в седмицата ,за по няколко часа...а през останалото време "Телефон все ни свързва, телефон ни дели" (както се пееше в една песен).
Всички ми казват, че трябва да се откажа от него, то и аз го знам де...Няма смисъл да оставам със "стария ерген" (на 31 е), само заради надеждата, че може да се оправят нещата...И има толкова много причини, поради които мога да кажа едно окончателни "Край"... Ама аз съм си такава, все до последно чакам и нищо не предприемам.
Незнам какво е това, което правя със себе си... някакво безразличие към всичко случващо се, все едно съм седнала, седя и наблюдавам нечий чужд живот отстрани.Като страничен наблюдател съм.Чак на моменти ми става смешно колко тъпа изглеждам от страни...
И така времето си минава и наближава новата кандидат-студентска кампания...Подготвям се за нея усилено, с надеждата че ще се измъкна от тук и просто ще разкарам посредствените хора около себе си...
Ми май това е...Просто исках да го кажа някъде:)
Успех на всички :)
1. "Чак на моменти ми става смешно колко тъпа изглеждам от страни..." - сама си го казваш, значи си го осъзнала. Аз мога само да те поздравя, защото първата крачка от решаването на проблемите е тяхното осъзнаване ;) Така че, мила, евалата, сега е времето и да направиш нещо. Като за начало ти предлагам да зарежеш въпросния си приятел. Направи го, не отлагай повече. Това не е връзка и ти сама го знаеш. Зарежи го, захвани се здраво с ученето, постигни си целите и после се наслаждавай на успехите си. :) Не е лесно, но ако се мотивираш достатъчно, няма невъзможни неща. Казвам ти го като човек, който в момента минава през същото. Вземи се в ръце, не гледай живота си отстрани, а здраво се гмурни в него ;) Успех!
2. Kато влезеш в унито, нова среда, нови колеги. твоят приятел ще отече.. не бързай да го зарязваш.сам ще си отиде. И СЕ КОНЦЕНТРИРАЙ В КАНДИДАТСТВАНЕТО!
Успех и желая!
