Споделено преди: 2 години, 8 дни, прочетена 1305 пъти
Здравейте! Имам нужда да споделя нещо, което ме тормози от известно време, а няма на кого да кажа. Преди около три седмици се разделих с моя приятел. Нашата връзка не беше много продължителна, но аз много се влюбих в него. Имала съм и по-дълги и по-кратки връзки, но тази сякаш беше по-различна, по-истиска, по-красива от всичко, което съм преживявала в любовта. За съжаление характерите ни не си паснаха. И двамата сме инати, заядливи и емоционални, на всичкото отгоре сме от различни градове и нямахме възможност да се виждаме всеки ден. Не е имало изневери и забежки, въпреки разстоянието. Сигурна съм в него. В това отношение е коректен, а и аз. Обаче тези наши буйни нрави съсипаха всичко хубаво. А си мислих, че връзката ни има бъдеще, защото и двамата сме сериозни, отговорни и отдадени. Не познах. Недостатъците надделяха над качествата.
Мъчно ми е, че го няма и вече не се чуваме даже. Обичам си го. Ще ми се да му се обадя и да си простим, но знам, че дори и пак да се съберем, рано или късно ще се скараме пак и пак ще сме в същото положение като сега. Той не може да се сдържа, аз също. Непоправимо е, колкото и да опитваме.
Сигурно се питате защо няма на кого да кажа. Не е защото нямам приятели или близки. Имам, но когато отворя темата, за да си изкажа колко ми тежи от тази невъзможна любов, всички започват да правят физиономии и да омаловажават болката ми, като си мислят, че не е истинска. А тя е толкова истиснка, че чак пари, очите ме болят вече от сълзи, всеки ден си плача и с каквото и да се захвана, за да не мисля, не ми се получава.
Имам един приятел от мъжки пол, с когото си споделях преди проблемите, но наското разбрах, че имал чувства към мен и затова ми се струва некоректно от моя страна да плача пред него за друг и да се оплаквам. Това момче знае, че може да има само приятелство между нас, изяснили сме се и той не нахалства, държи се приятелски и компанията му ми е приятна. Та пред него не мога да разкажа, какво ме тормози. Пред най-добрата ми приятелка също не мога да кажа, защото ще тръгне да ме влачи по разни кръчми и дискотеки, не приема отказ... или ще тръгне да ми търси гаджета, за да се успокоявам. Просто тя си е такава, не подлежи на контрол. в сремежа си да помогне, прави неща, които не искам и от които нямам нужда. Със семейството ми не искам да споделям - те са страхотни, но знам, че си имат своите проблеми и не искам да ги натоварвам и с моите любовни мъки.
И така.... от както започнахме да се караме с вече бившият ми приятел, няма ден в който да не съм плакала и да не съм се измъчвала, а по принцип съм силен човек, оптимист, трудно може някой да ми развали насторението. Той се справяше отлично с тази задача. Разделени сме вече и няма шанс да сме заедно, не е здравословно и за двамата, не е щастлива любовта ни, въпреки, че е споделена. Знам, че съм още млада(20) и ще ми мине, но в момента ми е толкова много тъжно... иска ми се да не го бях срещала, макар да зная, че след време ще е хубав спомен за доброто старо време и някакъв вид опит.
Това е от мен. Съжалявам ако има грешки или разхвърляни мисли и ви благодаря за вниманието.
1. Здравей.
Да, лесно щеше да ми е само да кажа - "абе млада си, ще забравиш!" Но ти не искаш това. Само едно изтъркано: Времето лекува и наистина е така! Няма да занимавам авторката и останалите посетители с личната си история, която се доближава до написаното, а само едно ще кажа - важно е, че си осъзнала това което можеш да оправиш с един телефонен разговор е лесно и примамливо, но после? Пак същите проблеми и омагьосания кръг?! Стискай зъби и ще отмине, а знам как Боли ..... Но такава постъпка е присъща на силен човек. Късмет от мен.
К.
2. Времето лекува. Ще позараснат раните, но трябва да мине време:) Всички имаме по нещо, което скришно носим през годините, без на никой да знае за него. Пеем, смеем се, работим и се любим, но то си стои неизменно в нас. Ще се научиш и ти да го носиш и да живееш въпреки всичко:)
3. Хей детенце, ОБАДИ МУ СЕ, АКО НЕМОЖЕШ ДА СПРЕШ ДА МИСЛИШ ЗА НЕГО.толкова си млада, изживей си любовта, живота е пред теб, ако не съвсем не върви, ще се разделите, ще срещнеш друг...Но щом толкова го обичаш ако и той те обича опитайте отново.Може пък да си улегнете в характерите и с времето да изгладите отношенията си.Ние с моя съпруг се карахме денонощно, дори и в деня на свадбата излезнахме на вън да спорим...Улегнахме, напасвахме си характерите, щастливи сме, обичаме се още.ЗА ДА ИМА ЕВОЛЮЦИЯ, ТРЯБВА ДА ИМА РЕВОЛЮЦИЯ.Запомни това :-) Желя ти щастие и любов с твоята обич
4. Здравей! Аз пък няма да те убеждавам, че времето лекува, защото аз самата не го вярвам. Обичам човек от близо 9 години. Връзката ми с него е невъзможна. Също ни разделя разстояние. Обаче през всичките тези години съм го обичала истински. Нито "невиждани очи се забравят", нито "времето лекува". Любовта трябва да се изживява. Послучай жената с коментар номер 3. Няма да сбъркаш. По-добре да си опитала и сгрешила, отколкото да съжаляваш цял живот за това, че си загубила нещо истинско. Защото може никога да не обичаш отново по такъв начин. Така се случва и при мен. Дай всичко от себе си и не се отказвай с надеждата да ти мине! Успех!
5. ЩАСТЛИВ Е ТОЗИ, КОЙТО МОЖЕ ДА КАЖЕ- "АЗ ИЗЖИВЯХ ИСТИНСКА ЛЮБОВ" МАЛКО СА ТЕЗИ, КОИТО ИМАТ ТАКАВА ГОЛЯМА, СИЛНА И ИСТИНСК ЛЮБОВ. НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ КАКВОТО И ДА СТАНЕ. МЛАДА СИ, ИЗЖИВЕЙ СИ ЛЮБОВТА
6. Много ми хареса това на номер 3 -" ЗА ДА ИМА ЕВОЛЮЦИЯ, ТРЯБВА ДА ИМА РЕВОЛЮЦИЯ" Замисли се, карат се и спорят тези, които се обичат най-много. А да не би еднообразието и скуката да са по хубави?
7. "Времето лекува"- това всеки го е чувал, но никой не го е видял. И как по-точно лекува-никак, просто идва следващият. Не си губи времето да плачеш-ако има възможност да се съберете отново, я използвай. Времето тече, а като си затворена, мъж през прозoреца няма да влезе. Успех и любов :)
ХХ
11. От автрорката:
Благодаря на всички за коментарите ви. Аз вече съм взела решение какво да направя. Говорих с момчето, той поиска време да си подреди мислите и да остане сам. Няма да му дам такова време. Ако наистина ме обичаше и искаше да сме заедно, нямаше да има нужда от мислене и време. За мен всичко е ясно и приключено, но си запзихме приятелски отношения. Сега съм решила да продължа напред и като се отърся малко, ще си намеря друг приятел, някой по-разбран.
Мисля да послушам първите два комантара. Другите, в които се споменава да се боря за любовта си, са много примамливи и хубави, но ми се струва, че мога да срещна и по-голяма любов , с която да не е чак толкова трудно общуването. До номер 8 - единият от нас е овен, но не мисля, че това е от някакво голямо значение. По-скоро си е до човек, не чак толкова до зодия.
Още веднъж ви благодаря за милите думи и желая на всички ви много щастие и споделена любов.
