Така ми се иска да ни потръгне преди: 2 години, 3 дни, прочетена 1171 пъти
Здравейте! :)
Моята "история" е дълга, малко банална, дори на места скучна. Едва ли ще ми стигнат нервите, затова почвам. Преди около 4-4 и половина години се запознах с моя приятел, който все още е такъв, въпреки трудностите, през които сме минали. Той е изключително добър, внимателен и разбран човек. Всъщност той е най-милия човек, когото съм срещала през живота си, но понякога наистина имам чуството, че не го интерисува как се чуствам. Дори имам усещането, че му е по-добре да не е около мен, когато плача или в момент, в който се чуствам зле...Незнам какво да мисля -всъщност истината е, че понякога ставам много нервна и мога да побъркам хората около себе си и мисля, че той го отнася в повечето случаи. Като днес например - от 3 дни не съм го виждала и започнах да го търся. Може би аз се държа ненормално?! Наистина незнам. Помогнете, ако можете!
За да не ви държа така в неведение ще поясня, че аз съм българка, а приятеля ми е турчин. Оф, никога не съм го възприемала като етническа принадлежност, но както и сами се досещате това изостря малко или повече отношенията между нас по ред причини.
Истината е, че съм много обсебваща и го търся често, защото повечето ми приятели не живеят вече в моя град и аз се чуствам зле и много самотна. Отчайвам се много напоследък, защото нямам с кого да споделя това, което ме вълнува. Тежко ми е -той ми е най-близкия човек на този етап от живота ми, а осъзнавам, че без да искам го тормозя! Съжелявам, че и вас ви занимавам с тази част от живота си!
Така ми се иска да ни потръгне!
:)
2. Никой не обича да му хленчат, постоянно да се оплакват, да го занимават с проблемите си. Това натоварва и е нормално човек да избягва такива хора. Знаеш ли как се наричат хората, които го правят? Вампири. С поведението си изсмукват положителната енергия на събеседника си. Щом сама осъзнаваш грешката си, защо не се промениш? Докато не е късно. Ако на приятелят ти му писне от тормоза, който му налагаш, и си вдигне багажа, ще се молиш да се върне, ще обещаваш куп неща. Защо не ги изпълниш, преди да се е стигнало дотам?
И още нещо - не искай и не очаквай приятелят ти да изпълни и осмисли живота ти. Това е бреме, което не всеки може да понесе, дори и да поиска.
6. Здравейте!
Благодаря ви много за коментарите и за хубавите думи.
"...не искай и не очаквай приятелят ти да изпълни и осмисли живота ти. Това е бреме, което не всеки може да понесе, дори и да поиска. "
Това е азбсолютно вярно и съм съгласна.
Колкото на номер 4 бих искала да кажа, че нито съм луда, нито ненормална. Незнам колко хора със смесен брак познава, но факта, че сме зседно от над 4 години сам по себе си показва, че не сме вървяли само по път осеян с рози. Опитвам се да бъда възможно най-мека, но аз също познаавам доста смесени двойки и искам да кажа, че след трудностите изпитани през живота ми и грубостта и пълното незачитане, и неуважение срещнах разбиране, топлота и любов, които оценям.
Знам, че много от вас са скептични за подобен род връзки, но е жалко да съдиш за някого по етнически, расови или други съображения. Жалко за такива хора и тесногръдието им!
Благодаря на всички ви за обективността още веднъж. Ще за върша с думите на един велик музикант, който е изпреварил времето : "Любовта е отговора и ти го знаеш " . Пожелавам ви да намерите своя отговор ! :)
7. Мн е хубаво,че не делиш хората, аз също сам турчин и да ти кажа ние турците обичаме повечето българките, аз лично мн пъти съм се влюбвал в българки, но те са ме отхвърляли само за това че сам ФЕС. А и приятелят ти според мене те обича, но не го показва толкова, щом толкова време се познавате и не те е зарязал, наистина държи на тебе. Говори с него и му кажи, че съжеляваш ако го нервиш и че мн държиш на него, това ще го успокои и него.
