Преди четири месеца почина приятелят ми - много съм объркана преди: 2 години, 1 ден, прочетена 959 пъти
Преди четири месеца почина приятелят ми аз много го обичах и все още го обичам и много ми липсва сега ходя с друго момче тои е много влюбен в мен и прави всичко за мен разбираме когато ми е мъчно но аз не изпитвам същото към него сравнявам го с приятелят ми и се даржа безразлично с него искам да го обикна така както сам обичала зоран (така се казваше пиятелят ми) но ми е много трудно незнам какво да правя и как да постъпя искам да започна един нормален живот с това момче спокоен но немога да забравя зоран и споменът за него ме измъчва ако някои мойе да ми даде съвет да ми пише
1. Не си ли избързала с новия приятел? Не, че има някакъв срок, но начина, по който се чувстваш, показва, че още не си готова за нова връзка. Не е и честно, спрямо момчето, което е влюбено в теб. То има право да знае за отношението ти. Според мен е редно да бъдеш искрена с него (сигурно и той се измъчва от твоето безразличие сега) и ако за него е по-важно да бъде около теб, отколкото да споделяш обичта му, ще приеме положението и може би ще се надява някой ден нещата да се променят и да го заобичаш.
3. Мъката трябва да се изживее, а аз не разбирам как можеш след 2-3 месеца да намериш друг, все едно нищо не се е случило.
Извинявай за сравнението, но ако почине майка ти, ще имаш ли сили след 2 -3 месеца да я смениш с друга!? Кажи си направо, че си нямала чувства към починалото момче. То е видно.
5. Не знам защо, но изповедта ти не събуди съчувствие в мен. Не съм на мнение, че трябва да минат години, но поне е могло да си дадеш време, да се върнеш към нормалния начин на живот а след това когато се появи подходящ мъж да опиташ връзка. Защо се опитваш да обичаш насила?
Ралф
6. Много е лесно да дадеш съвет,който трудно се следва. Аз съм на 27 и вече изгубих близки и приятели в живота си... На никого не го пожелавам!
Мисля, че ти трябва време да намериш себе си - не се насилвай, не се изолирай - живей само и единствено за себе си. Консултирай се със специалист, ако трябва (дори е препоръчително). Говори за чуствата си, прави това, което те кара да се чустваш добре! :) Ти казваш : " искам да започна един нормален живот с това момче спокоен но немога да забравя зоран " - няма да го забравиш и НЕ Е НУЖНО. Предполагам, че мъката ти е голяма , но мисля, че е по-добре да съхраниш спомена за приятеля си, колкото се може по-жив и знай, че няма смисъл да сме живели, ако не сме обичали. Мисля, че това е положителното в твоята лична трагедия - трябва се обърнеш към духовното и да намериш себе си! Знай,че не трябва да тъжиш, а да се чустваш честита, че си намерила любов и топлина в живота - не всеки успява да намери!
П.С. Ако заблуждаваш някой друг няма да има щастие за никого. Сега ти е нужна реална човешка подкрепа на близки и познати.
Успех и стискам палци да го преживееш по-бързо и да намериш себе си! Надявам се скоро да се почустваш по-добре ! Усмихвай се повече! :):)
К. К.
