Не издържам повече преди: 1 година, 11 месеца, прочетена 1371 пъти
От 4-5 години имам връзка с приятеля си. В началото като се запознахме бяхме студенти, учехме в различни градове, но се харесахме и пътувахме, за да се видим. Нямах търпение да го видя през прозореца на звтобуса или докато го чаках да ми дойде на гости в квартирата.
Оказа се, че сме от един град и продължихме да се виждаме и когато завършихме. Но нещата започнаха да се променят малко по малко. Той пак беше много нежен и внимателен, но имаше задължения към семейството си, работа и т.н. Започна да остава все по малко и все по- малко време за мен. Никога не сме ходили заедно някъде, не сме ходили на почивка - само веднъж сме ходили на плаж. Знаете ли, нямам си почти никого и ми е много трудно и много самотно. Той излиза с приятели, но не ме кани...
Преди около 2 години поиска да се разделим -каза, че вече не ме обича и искал да се разделим... Попитах го дали се е запознал с друго момиче - той помълча и каза, че е излизал с някакво момиче 1-2 пъти , но не тя била причината да се разделим. Изкара мен виновна отново и ми разби нервите...
Това мина - толкова много исках да се сдобрим! Най-лошото беше, че когато исках да ме подкрепи поне малко ( бях на път да се побъркам) той не ми вдигаше телефона, а ако ми го вдигнеше се държеше безобразно.
След този случай се събрахме отново , но нещата далеч не бяха розови. Вече се виждахме само вечер у тях. Колкото и да настоявах да излезем на разходка, кафе и т.н. това се случваше много рядко... Пак ми казваше, че ме обича, но аз вече не му вярвах... Дори понякога се чудех дали аз го обичам все още.
Аз не съм тинейджър - вече съм на 27 години, почти 28 и сега като гледам как приятелките ми ходят по чужбина, на почивки и имат дори по две деца ми става много мъчно... Аз пазарувам от второразрядни магазини, нямам работа, все още живея с родителите си и се срещам с човек, на който въобще не му пука за мен! Понякога се чудя защо ми се обърка така живота!
Тази вечер трябваше да се видим с въпросния господин, който по-рано ми написа : "..довечера много ясно, че ще се видим..." По-късно , тъй като не ми се беше обадил му звъннах и той ми каза, че е навън с един от приятелите си (по-рано същия ден ми беше отказал да излезем, защото времето било лошо).
Аз се ядосах страхотно много и го попитах не е ли могъл да ми се обади по-рано и въобще смятал ли е да ме осведоми, че няма да се видим тази вечер. Той само каза : "...нека да говорим по -късно." и приключихме разговора. Малко по-късно пак му звъннах, но той не ми вдигна. Написах му смс да ме забражи и да не ме търси. Наистина не издържам повече! ...
1. Не си губи повече времето с него, достатъчно много си загубила. Сложи край, но завинаги. Ще ти е трудно, но ще се справиш. Времето НЕ лекува, ще се излекуваш с друг. Влизай в интернет, търси нови запознанства, излизай и бъди разумна. Успех
2. Нормална история, милиони като нея. Дошло е време за промяна. Помисли и реши какъв искаш да е живота ти, какво искаш да постигнеш, и дерзай! Спри да се оплакваш, защото ти единствено си отговорна за живота си, и както си го направиш, така ще си го живееш. Никой не е длъжен да ти го подрежда по твой вкус.
Всяка връзка започва с надежда за хепиенд, но повечето не свършват така. Тъжно, но факт. Приеми го.
3. И защо си се лепнала за него, като виждаш, че нищо не излиза от връзката ви? Хубаво ти е да те унижава ли?Има толкова много свободни мъже, че просто няма смисъл да преследваш някой който виждаш, че не те обича!
4. Достатъчни са няколко факта, за да разбере човек, че не просто не те обича, а и не му пука за теб. Не те търси, когато знае, че имаш проблем, излиза с приятели, а не с теб, не ти вдига телефона, когато го търсиш, не ходите заедно на почивка... Какво всъщност правите заедно, не разбрах... А 28 години са прекрасна възраст за ново начало с нов човек. Желая ти успех!
Smile
6. Cъщата история беше и при мен...ама имай предвид такива са толкова унижавани от някакви курвентии,дето са им разбили нещастните сърца,че не се учудвай как като намерят свястно момиче дето да ги уважава и му с качват на главата и си избиват комплексите.и те са обичали,и тях са ги тъпкали.аз прекратих такава връзка след 1 година,а можех да продължа като теб..все едно чета моята история.после разбира се ще те търси,но като се върнеш ще е същото.като си хванеш нов,ще почне да плюе.
Hаправи си една равносметка какво си мисли неговото обкръжение за теб?? е едва ли те мислят за сериозната му приятелка..винаги ще иска да те държи защото го обичаш,защото не си като останалите овци,дето ще си лягат с други...ноо...никога няма да е така както ти искаш да бъде..а и предполагам че има хора които вероятно не знаят че съществуваш..разкарвай го и да си отива там където му е мястото..
7. Все едно четох моята история, само че аз се примирих. Нищо не се промени! Четири години - не ми звъни, никъде не ме кани, все у тях се срещаме!
Намерих си хубава работа, уча, но уви - още съм влюбена в него...и за себе си знам, че не мога да му изневеря.
Имаш две алтернативи. Първата - далеч от него. Забравяш го и си намираш друг.
Втората - колкото е трудно, го приемаш и оставаш без да се оплакваш.
Мисли!
