Бих ли могла да затворя очите си? преди: 1 година, 11 месеца, прочетена 883 пъти
Здравейте на всички и поздрави за прекрасния сайт :) Искам да споделя какво ме гложди от няколко дни и да получа коментари и съвети от безпристрастни наблюдатели като Вас :) Предварително благодаря на отзовалите се :)
Таа ... историята е следната - от близо 2 месеца приятелят ми се държи непоносимо ... Причината, която истъква, е че аз съм била променена ...от добра и скромна съм се превърнала в злобна и постоянно недоволна... за всичко съм му намирала кусури и никога не съм могла да призная грешките си.
Вижте ..най-лесното е да го оневинявам и да се заблуждавам сама себе си колко найстина съм лоша ... да търся винаги грешките във себе си и да приема, че той е Великият мъченик... но не ..писна ми да правя компромиси.... та даже цяла саможертва ...
Вярно, не съм цвете за мирисане, имам си своите кусури и трески за дялане, но неговият случай е клиничен. Не съм срещала друг толкова тежък характер като неговия. Преди да станем интимни го помня като много весел и жизнерадостен ...постоянно се бъзикахме и многото време прекарано с него никога не ми стигаше. Повярвайте имам причини да му вярвам и обичам ...
Преди няколко вечери се събрахме у тях с негов приятел да играем карти. Моичкия започни да губи... ядоса се, многократно отправи словестни атаки към мен и дори ме сграчи за ръката и ме стресе. Съжалявам, че в онзи момент не реагирах по адекватен начин. Помислих, че няма смисъл да падам до неговото ниво и да се унижавам да правя забележка или каквото и да било пред трето лице.
Последваха 2 часа отношение, което не би следвало да е насочено към мен, жената, която той твърди, че иска да роди децата му ... Дали найстина съм го провокирала както той по-късно ми сподели незнам, но по едно време най-хладнокръвно ми заяви да си взимам нещата и да се махам от дома му. Така и направих, преди да тръшна врата зад себе си отвърнах, че там от където веднъж са ме изгонили, никога няма да се върна повторно......
Говорихме за случката ... спестявам ви всичко, можете да предположите как един мъж би постъпил ... пред приятелите му е големият мъжкар, когато сме насаме- кученце с подвита опашка и очи пълни със сълзи. Е, казах му всичко, което ми тежеше... наясно, е че не се шегувам и няма да стъпя там отново. Не ми пука, че имахме уговорка с цялото му семейство, които страшно много ценя да вечеряме на 8-ми март, не ми пука, че е мълчалив и замислен, че от тогава е свел глава и подсмърча от време на време ... не му вярвам хора, загубих доверието си в единствения мъж, на когото вярвах.
Прабаба ми, лека й пръст беше права като казваше, че всички мъже са еднакви, кръв да видя за сере, няма да го съжаля... няма да му повярвам. Бих ли могла да затворя очите си след подобна случка и права ли съм да държа на думата си и да не ми стъпва крака повече у тях или аз тотално съм се побъркала...моята или неговата ценностна система е объркана ....
Със ръка на сърцето си казвам, че се страхувам да се обвържа по-сериозно с такъв човек. За мен не е нормално да прави тези изцепки сега, а пък какво ли ще направи един ден, когато се омъжа за него и заживея в неговият дом ?! Колкото и светло бъдеще да ми предлага не съм сигурна, че си заслужава цената, която трябва да платя. Не съм зависима сега по никакав начин от него и по-нататък някога се съмнявам, че ще бъда, така че ... дали да си улесня живота ?
2. Щом пишеш тук, значи си склонна да му дадеш шанс точно толкова, колкото си склонна да го отхвърлиш. Аз на твое място, когато съм несигурна във вярното решение, го отлагам докато нямам солидни доводи да го взема. Върни се обратно с уговорката, че му даваш 2ри и последен шанс под формата на изпитателен период. Следи за поведението му като междувременно не се обвързвай по-сериозно с него (никакви женитби и деца на този етап). Ако 'болестта' му е от типа вълкът козината си мени..., много скоро отново ще те разочарова и ти сама ще осъзнаеш, че не си струва да продължаваш с него. Ако не е рецидивист и си е извадил поука, би трябвало нещата между вас да се подобрят.
3. Като човек с подобен характер знам какво е.
И аз често се нервирам за глупости и избухвам.Навярно причина е леко слаби нерви :) При мен разликата е че нямам приятелка и най-често това става с майка ми.В такива моменти най-добре да си замълчи човек.Говоренето (поне при мен) вдига допълнително градуса и направо излизам от кожата си.
От друга страна се замисли, че това е моментен импулс и като го е казал едва ли го е мислил.Всичко е плод на негативната емоция..
4. Всеки има право на втори шанс, но не бързай да се обвързваш трайно, при най-малкия подобен инцидент си вдигай гълъбите. Ако си му е характер, скоро пак ще се издъни.
5. Виж аз напълно те разбирам, в такава ситуация съм.И ще ти кажа това, което повтарям на себе си всеки Божи ден: Уважавай и цени на първо място себе си.Такива като него са лесни са преодоляване, бъди сигурна, че това няма да е еднократно...ще се повтаря и повтаря...до момента, в който осъзнаеш, че се е превърнало в ежедневие?Това ли искаш?... Първият път когато приятелят ми ме удари (не че теб те е ударил де просто друго иксам да кажа), си помислих, че просто се е изтървал ,но то се повтори и после се потрети и после...после просто го зарязах.Така че дръж на себе си и отстоявай принципите си.И никога ама !!!НИКОГА!!!! не вярвай на мъжкитр сълзи и подсмърчания! Прабаба ти е била права!!!
6. Даа, аз ти се възхищавам миличка. Не знам на колко си, но зряло разсъждаваш. Казвам ти го от позицията на зряла жена. Дори и да му дадеш шанс.."вълкът козината си мени, но нрава не". Много точна поговорка! Отстоявай позицията си и търси човека който истински ще те уважава и цени, както и ти него разбира се! Успех!
7. Айде сега и ти. Абе стига с това "всички мъже са еднакви". Какъвто и да е, не те е набил нали? Щото има и такива случаи, и то много. Всички хора, мъже или жени, са различни, с различен характер.
Иначе по темата - да, права си. И мене някоя ако ме изгони, със сигурност няма да стъпя повече в дома и. Но пък умните глави са казали никога за не казваме никога. Както някой писа, и аз мисля че си слонна да простиш. По принцип почти всеки човек е склонен да прости. Самата ти обаче най- добре си знаеш дали си заслужава - зависи колко време сте живяли заедно, как се е държал преди, правил ли те е щастлива. Не знам, може и да си заслужава, но той трябва да ти докаже че ти си жената за него. Ако те обича истински ще направи всичко за тебе. И все пак, това с гоненето е брутално, пък и два месеца не е малко време. Но ти решаваш. Успех с избора.
10. Да, дай му втори шанс, като изрично подчертаеш това,да не подсмърча де, а ти както казваш сама не ти пука, вири носа, пери пръста, кръв да сере пак да не ти пука. И бих перефразирал думите на първия писал тук. Жените сте различни и толкова еднакво уникално тъпи.
11. Напълно подкрепям номер 6 !!! Ако сега се върнеш там, където си се зарекла, че кракът ти повече няма да стъпи, той много лесно ще си направи изводите, че толкова си луда по него, че даже не си могла да удържиш на думата си. Повярвай, този тип мъже след по-сериозно обвързване взимат партньорката си за "в кърпа вързана" и става страшно. Помисли си добре.
Успех !
13. Евала на мацката. За разлика от няколкото те коментара някъде преди мен, аз мисля че въобще не е глупава.
Знаеш какво искаш, нали ? А знаеш и как да го постигнеш.Просто недей да позволяваш на някой си мухлю да избива комплексите си върху теб. Покажи, че си жена с характер, както до сега си действала и му гледай само сейра. Ако не си вземе поука му бий шута без никакви огризения. Много успехи ту желая
15. Аз съм авторката,
благодаря за коментарите. Мисля, че не съм готова да забравя случката. Вярно, че всеки заслужава втори шанс, но чувствам, че не съм човек склонен да преглътне обидата и най-важното не съм готова да бъда тъпкана и в бъдеще.
От все сърце Ви желая всичко най-хубаво :)
