Страхът и параноята са ме превзели... преди: 1 година, 11 месеца, прочетена 733 пъти
Първо да кажа, че изповедта ми ще бъде много дълга и на тези ,който не им се чете, просто да прекъснат още от сега!
Просто вече найстина няма къде другаде да кажа всичко, което чувствам, няма да ме разбере никой, а мисля, че вече не мога да го държа в себе си....Просто ми писна от всичко.
Мамка му...незнам дали аз съм виновна, но ако е така не бих съдила другите, само че не съм убедена, че всичката вина е в мен.
Имах приятел, с когото бяхме заедно година и половина, обичаше ме много и аз него, до един момент, в който просто нещата вече не вървяха.Имахме много проблеми и караници, ревността му ме довърши.Разделихме се по гаден за него начин.И да, ако имам вина и някакъв грях спрямо него, този ще е единствения.
В живота ми се появи друг мъж и известно време излизахме тайно.Накрая всичко излезе на светло, приятелят ми разбра, разделихме се окончателно.Известно време ме търсеше, молеше ми се, каза, че е разбрал къде са му грешките, каза че ще се промени.Но аз не вярвам на подобен вид обещания.И именно за това искам да разкажа, най-вече.
После, с въпросния господин се събрахме, въпреки, че знаех, че не е добра партия.Имах ясна представа с какво се захващам и въпреки това предпочетох личната си глупост пред разумните съвети на приятели и познати.
Всичко си върви добре (е, естествено има и скандали от време на време, но не може без тях). Разбираме се добре, чуваме се непрекъснато по телефона в дните, в който го няма.Усещах,че държи на мен, но мноооого дълбоко в себе си, имах някакъв ужасен свръхпараноичен страх, че нещо не е наред и , че всеки момент ще ме изостави заради друга...или други...
В последствие реших, че аз просто съм такава.Страха и дори параноята на моменти, ме превземат изцяло.Просто не мога да го контролирам.Винаги съм била такава.Не вярвам на никого за нищо, имам чувството, че постоянно ме лъжат, мамят и ,че постоянно се опитват да ме заблудят за нещо.Непрекъснато търся под вола теле и всяка реплика я анализирам с часове и търся различни интерпретаций на казаното...Просто не мога да се спра.
Бях решила, че когато обичаш някого и държиш на него, е нормално, но полсе силно взех да се притеснявам за себе си.Имам чувството, че каквото и да кажат, колкото и някой да се кълне в нещо, пак няма да го приема.
Когато приятелят ми ми казва, че ме обича, не му вярвам.Не му вярвма, че иска да е с мене и че му е писнало да се занимава с други жени и не му вярвам на нито една дума.Казва, че иска да се омъжи за мен и едва ли не аз съм последната в живота му...Не мога да повярвам.
Повечето хора цял живот мечтаят да чуят тези думи, а за мен са просто с цел да ми замаже очите, за да му вярвам, а той да си прави каквото иска. Бях решила да спра и да имам малко повече доверие в хората, понеже така вредя единствено на себе си, преусмислих поведението си и реших, че никак не е честно да постъпвам така (пък било то и само в мислите си).И тъкмо реших да му дам шанс и той се издъни.....Кажете как да вярвам после?
Просто самия той е кофти личност, а аз го обичам и не мога да прекратя връзката си с него.Колкото и да не му вярвам някъде много дълбоко в себе си имам една малка надежда, че може би не всичко е заблуда, и че може би найстина дъжи на мен.И тъкмо решавам, че греша и той прави нещо, с което ме убеждава, че съм права и сякъш съсипва всичко....
Не мога да говоря с приятелите си, понеже те са вече далеч, останах напълно сама, само с него ....Пък и в редките случай, когато им споделя, те просто решават, че не съм добре и ми казват да отида на преглед...Пък и приятелят ми не е много съгласен да се виждам с тях, каза че били измет, а нямал намерение и неговата приятелка да се превръща в такава.
И все си мисля....ако искаш да заблудиш някого, точно с думите "обичам те" ли трябва да стане?Няма ли и друг начин?Не са ли това думи, който хората казват, когато го чувстват.Толкова ли безчувствена личност трябва да си, че да гледаш в очите някого и да лъжеш?
И има и друго....Аз си знам, че във всеки удобен за него момент, ще ми изневери.Просто съм убедена в това,правел го е преди с други , няма причина да не постъпи и с мен така. Като го погледна в очите, не мога да разбера дали е честен към мен или не.Интуицията ми подсказва да му вярвам, но множеството провинения, ме съветват обратното.
Незнам на кое да вярвам и какво да правя.Да загърбя себе си и достойнството си и да продължа напред с него, с очакването, че всеки момнет ще се случи нещо, или да го изоставя заради собствените си страхове, без обяснение (защото такова не мога да му дам, поне не смислено).
Обичам го и не искам да съм без него, не сме деца вече на по 17-18 години, би трябвало да мога сама да преценям и да взимам такива решение, а това все още не ми се отдава..
Съжалявам за дългите обяснение и разсъждения и благодаря на тези, който прочетоха всичко докрай и на тези, който ще оставят някакъв коментар. Съжалявам и за това , ако ви се струвам луда, но както вече казах, няма на кого да кажа всичко, което чувствам, без преструвки.
1. Скъпа, ти си много изтормозена и депресирана. Моят съвет е да отидеш на лекар, при психиатър - непременно! В това няма нищо срамно. Който търси лекарска помощ, не значи, че е луд. Просто си стресирана, депресирана. И това, ако не се лекува, се усложнява много с годините. Трябва да се погрижиш за себе си!!! Благодарение на лечението тези мрачни и натрапливи мисли ще изчезнат, ти ще се почувстваш добре, ще ти е леко на душата. И ще можеш да живееш пълноценно - да се радваш на живота, на любовта си, а не да страдаш от излишни страхове.
То ако, ако, ако... Ние ако знаехме какво ще стане, ако... Това са измислени страхове, не толкова реални. Затова трябва да се освободиш от тях, а сама няма да можеш. Затова има психиатри! За Бога, живеем в ХХІ век! Не се изоставяй на болката! Не анализирай, не задълбавай в една мисъл. Гледай по-леко на живота! По - леко на нещата! Нормалните хора така правят, затова психиката им издържа. А който много мисли - вреди на себе си! По - розово гледай на живота, по-светло! Не си измисляй грижи, дето ги няма!!! Знаеш ли колко хора по света имат проблеми и болки мноооого по - страшни от твоите кахъри! Няма за какво да страдаш така!!!
2. Абе, номер едно, къде запраща момичето на доктор .... Тцтцтц айде ти иди се прегледай при някой специялист. Да бъдеш предпазлив и мнителен на днешно време не е болест, а просто необходимост. Аз не бих могла да дам никакв съвет на авторката по простата причина, че за мен нейното мислени и поведение като жяло е напълно нормално ...
Еми, извинявай, ама нямам как да му вярваш на този господин като ти е доказал не еднократно, че не мойе да му се има доверие... Незнам ... може пък и параноята , както ти казваш да те тресе .... ама не вярвам чак толко да си се филмирала, освен ако не ти е дал повод. Намери си приятелки, с който просто да излизаш на кафенце .... някакво хоби ... работа ...знам ли и аз .... не бездействай, от нямане какво за правене човек мисли, мисли и главата му ражда какви ли не небивали истории :)
Успех ти желая
3. Абе номер 2! :))) Такива като теб най ги обичам - съвет за какво може да се направи не могат да дадат, Но съвет за какво да НЕ се прави могат! тц тц
Към авторката - има проблем и проблема си е изцяло в теб. Не ме разбирай погрешно, но цялата тази несигурност не ти я дава никой , защото просто не може да ти даде, тя си идва от теб и от вечният СТРАХ - да не останеш сама, да не те унизят, да не те заболи и т.н
Съвета за психолога е добър, защото тои може да ти помогне да разбереш себе си и да се ХАРЕСАШ, да станеш самодостатъчна и да се обикнеш. Никои на никого не може да нарани ако "нараненият" сам не се постави в такава позиция. Просто е. И сама може да го откриеш, прочети малко, дистанцирай се огледай себе си опознай се.. Обикни се бе човек! :) И ще станеш неуязвима. Не можеш да избягаш от нещастието каквото и да е, трябва да се научиш да го приемаш - дори не е важна поуката .. важно е да знаеш, че винаги има нещо ново и хубаво да те очаква на следващият ъгъл и да Вярваш в това.
Така че моя съвет - огледай се .. но не във чужди очи а в твоите си, научи се да се харесваш, стани си самодостатъчна и тогава .. тогава ще прелееш и ще искаш да даваш без да изискваш да ти дават и пак ще си Щастлива. Разбери, никои никога не може да те нарани без да си му разрешила. Толкова просто и толкова вярно. Знам го от опит :) Успех. Или ще ме разбереш или няма .. Който има уши да слуша :)))
