Губя вярата си в любовта преди: 1 година, 11 месеца, прочетена 876 пъти
Здравейте всички. Тъй като сайтът е анонимен, няма се представям по име, само ще отбележа, че съм на 23 години (предполагам има значение).
От доста време насам се замислям сериозно за нещата от живота и по-специално за любовта. Ще я карам направо - Мислите ли, че съществува? Мислите ли, че между хората от различните полове може да има истинска любов, без предателства, задни мисли и лъжи.....и такава любов да продължава с години? Кажете си мнението.
Аз не съм виждала на живо и това ме измъчва и ме кара да се чувствам нещастна. Лично аз съм имала няколко връзки, на които съм се отдавала с цялото си сърце и душа, но винаги в един момент са ме предавали и това все повече ме отчайва. Започвам да се озлобявам към мъжете. Не ми се иска това да се случва и да се превръщам в мъжемразка, но като ги гледам как се държат, какво правят, как говорят и начинът им на мислене ... отвращават ме!
Дали просто аз не съм попадала на подходящи или наистина всички са такива? Всички ли изневеряват и лъжат? Всичко ли опира до интереси?
Мъчно ми е, признавам си. Мъчно ми е, когато чета историите тук на оставени жени с деца, изтормозени и унижавани от мъжете, в които са влюбени. Мъчно ми е, че има жени, които подражават на "модерния" модел на поведение и предпочитат да са "леки", защото така е по-лесно. Сигурна съм (почти), че вътрешно в себе си не искат да го правят, но са изплашени и разочаровани от любовта. Страх ме е да не стана една от тях - унижавана домакиня или лека жена.
Имам доста приятели със сериозни връзки и винаги ми е било интересно да общувам с тях, за да се докосна поне за миг до любовта, макар и като страничен наблюдател. Разочарованието ми идва, когато разбера, че за да поддържаш такава връзка е нужно често да си затваряш очите за някои действия на партньора. Не мога да си представя себе си в такава ситуация. Аз не мога да си затварям очите и да преглъщам предателството в името на това да имам връзка, а много искам да имам човек до себе си, когото да обичам и на когото мога да разчитам. Не се получава. Доверието ми е предавано всеки път, когато съм го давала на някого. Как да продължавам да се доверявам?
Вие вярвате ли на човека до себе си, че е честен с вас? Вярвате ли в любов без интереси, просто да се обичате и точка. Дали това не е само измислица? Дали да не престана и аз да вярвам? Какво се случва, когато изгубиш вярата си? Ще се радвам да видя коментарите ви, надявам се някъде там да отрия отговора, който ми трябва. Благодаря на всички за вниманието.
1. Аз също от известно време започнах да си задавам същите въпроси като теб. И мен любовта ми устрои капани, които ме изтощиха и обезвериха. Предадоха ме, излъгаха ме, натрапиха ми пълно безразличие, заплюха всичката ми всеотдайност. Когато това се случи е много трудно да поизтупаш потъпканата вяра в любовта и тя пак да заблести. Мисля си, че когато човек изстрада любовта, чак тогава разбира нейната стойност, колко е трудно тя да се открие и съхрани жива. Само хора, които са обичали, губили са любовта си, борили са се за нея и са я жалили, могат да обичат безкористно. Ако имат нужния житейски опит, ще са по целеустремени. Ще знаят какво точно искат от партньора и, щом открият точния човек, няма да си губят времето с евтини номера. Много е важно човек да знае какво иска. Само тогава няма риск да нарани хората около себе си, а и самия себе си.
4. Аз честно казано не вярвам, но не съм много сигурна, че ще успея да обоснова отговора си правилно.
От доста години насам съм на мнение, че всичко е интереси, всяка връзка е с една определена цел, пък било то и само приятелска.
Бившия ми приятел уж ме обичаше, но ме излъга на няколко пъти, загубих си доверието в него, после не успях да го върна отново.После той изгуби много други неща, остана без пари, аз го издържах.После се орпави финансово, така или иначе вече бяхме разделени, но чух ужасни неща за себе си от него и семейството му.
Сегашния е с мен и твърди , че ме обича.Не му вярвам, просто го виждам в очите му.Има сметка да е с мен(без подробности) и знам ,че когато загуби интерес, просто всичко ще свърши, а аз го обичам...
Примери много, но те нямат значение.Не вярвам в любовта мнооого отдавна.Всичко е навик и интереси, навика преминава към брак, но то просто е защото си се привързал към някого...но какво е привързаността?И аз съм привързана към котката си....правете си изводите.
5. Любовта е това, което прави една жена различна от останалите! Вярвай в любовта! Звучи наивно, но любовта не е химера. Понякога любовта е алчна кучка, която те изпива и зейва пропаст вътре в теб. Чувстваш, че не само сърцето, а всяка част от тялото ти е разбита.
Друг път е сладкия изцеляващ балсам за наранената ти душа. Не губи вяра, въпреки разочарованията, предателствата и болката! Не затривай романтиката, която носиш! Не вярвам в любовта от пръв поглед. Не вярвам, че любовта трае "докато смъртта ни раздели". Не вярвам, че има големи и малки любови. Вярвам, че любовта се появява без да пита готов ли си за нея и е взискателна, обсебваща понякога. Умира бързо, когато престанеш да се стараеш, когато ти коства усилие да направиш нещо добро за другия, когато не поддържаш огъня и му позволиш да угасне...
Любовта не се дава, а се носи, "позлатена" от много рани. Във всяка една връзка ти оставяш следи и частица от себе си...
Пожелавам ти да обичаш и да бъдеш обичана-няма нищо по-хубаво от това любовта да е споделена. Да го почувстваш. Да го усетиш. Не спирай да опитваш-житейските бури може да те огъват, но няма да те пречупят. "По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото да не си обичал въобще!" Една Жена :)
7. Според мен любовта е по-трайна когато е несподелена.Мечтаеш за някого,идеализираш го и го обичаш с години.Защо? Защото не сте заедно и няма как да видиш недостатъците му,а тях всеки ги има.
8. Всичко, което си казала за мъжете аз мога да го кажа за жените.Хората са такива - глупаци.Много рядко има такива, които са готови на всичко и правещи всичко един за друг.Болшинството иска да получава без да дава.Е това е няма вече ценностна система или с други думи казано да си добър днес е лошо.Болно и тежко ми е ама това е реалността.Бъпреки всичко се надявам, че ще намеря моето момиче.Защо да не вярвам?Ще вярвам колкото си изкам и поне още няколко години докъто не дойда на твоя хал ще си мисля, че любов има.Пък от къде да знае човек може и найстина да се окаже, че има просто трябва да срещнеш правилния човек.
11. Има разбира се!И аз бях отчаяна като теб преди месеци...Но един ден просто я срешнах...Любовта..тя дойде сама при мен.не сам я търсила,и аз не вярвах и се самнявах в лъжите,в изневерите.когато е истинско тези неща ги няма.надявам се и ти да я срешнеш и да бъдеш щастлива.КЪСМЕТ!
