Обичам го толкова много преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 1631 пъти
В ужасна депресия съм и причината е мъж Влюбих се толкова много. На 25 год съм, а хлътнах като хлапачка. Може би грешката ми е, че много бързо разкрих любовта си и той загуби интерес ли, незнам..... Бяхме заедно наистина кратко време беше. Той не е Бг, но аз ходих при него 4 пъти отивах и се връщах. Бяхме говорили, че искаме да работим някъде заедно после да се установим, ако изкарваме добри пари даже и в чужбина да е... Само, че така и не се получи скарахме се за глупости.
Вече една седмица откакто се варнах и една седмица от както не ми се е обаждал аз му пращах смс-и само ,че той нищо. А имахме толкова много общи планове. Толкова много мечти, които не изпълнихме и които се оказаха голи думи и празни приказки. А аз го обичам и не мога да го забравя, не мога да се примиря, че го няма в живота ми. Не мога да свикна с мисълта, че няма да го видя никога вече.
Толкова много ми липсва. Чуствам се разполовена наполовина. Чуствам се празна. Нищо не ми се прави. Нищо вече не ме радва всеки ден ми е същия като предния-празен. Депресията ми се засилва и с това, че и в момента не работя. Често си мисля за самоубийсто. Незнам имам чуството, че съм достигнала дъното.
А съм хубаво момиче защо ми се случват само такива лоши неща. Възможно ли е да обичаш някой толкова много, че всичко друго да е безсмислено. Всяка вечер плача и си задавам един и същ въпрос ''как ще живея без него, как ще продължа напред без него''. Как като не искам и не мога. Толкова ми е трудно. Толкова ме боли
1. Приеми, че така е било писано. Та ти си само на 25, животът е пред теб. Ако беше на 52, щях да те разбера. Това за самоубийството са глупости. Всеки има тежки моменти, но твоите не са болка за умиране. Сега може и да не вярваш, но след време ще се убедиш че е така.
3. Отново съм аз номер 3 не го приемай като свалка,мога да ти помогна много в твоята ситуация, работата ми е свързана именно с това да разговарям с хората,свържи се с мен на скаип- еvolve15
6. Еййй, я се съвземи!!! Ако ми беше приятелка щях да те нашамаря здраво, и на сила ако трябва да те измъкна от вас, за да видиш, че не всичко е лъжа, сивота и сълзи!!
Знам, че е трудно, не си мисли, че като говоря така и не знам какво изпитваш, преживяла съм подобно нещо и знаеш ли какво..точно след такъв момент започваш истински да се радваш на малките и стойностни неща от живота, естествено, ако имаш желанието и волята да излезеш от тази дупка!
Факта, че ти търсиш съвет тук говори, че малко или много искаш да намериш изход, а тези глупости за самоубийства и т.н. си ги избий от главата, ясно?! Стегни се, със сигурност има хора, които държат на теб и те обичат, помисли и за тях, това си е твоя драма, но замисляш ли се какво причиняват на една майка постоянно насълзените очи на детето и..
Не знам точно за какво сте се скарали с твоя човек, но щом е било за дреболии и щом е минала едва една седмица от това скарване..не мисля, че е дошъл края на света. Но и да няма връщане назад в отношенията ви място за съжаление не трябва да остава в теб!
Това показва колко несериозно и лекомислено гледа въпросния мъж на отношенията ви - щом те зарязва от дребни скарвания..незнам, това е мое мнение. Банално, но доста вярно е и казаното от номер 1 .. все пак си само на 25, не пропилявай това си време си в депресии, като то ти е дадено да го живееш един път!
А и от къде не си сигурна, че докато ти оплакваш съдбата си тук, твоичкият не си купонясва и не си взима всичко, което му се дава в живота?! Защото при мен се случи точно така..и това беше момента в който си казах че или ще се забия в мъката си и ще стана жалко подобие на жена...или ставам и продължавам, защото някъде ме очаква двойно по-голямо щастие от преживяното разочарование!!!
Избора, както виждаш миличка, си е само твой! Аз лично ти пожелавам да направиш правилния и да събудиш всичките си сетива, за да усетиш красивото около себе си! Късмет!!!
7. Мило момиче, преживях почти същото като теб преди година и сега осъзнавам, че напразно съм плакала. Човекът потъна в неведение и не се обади повече.Разликата е там, че и двамата бяхме семейни и може би той се уплаши, знам ли... Цял месец плаках, бях отслабнала с около 7-8 кг, но за какво? Има ли смисъл от това? Значи той да си "вее шапката" някъде, а ти ще се самонаказваш. Не, недей, повярвай ми ще отмине. Едва ли има някой, който не е минал през това. А откъде знаеш- може той също да страда по теб и да ти се обади. А и старата любов се забравя с нова! Излизай, в никакъв случай не се затваряй вкъщи, може любовта да те чака някъде там и ти да не си я забелязала. И не мисли такива глупости- самоубииство! Недей, ще си пропилееш живото така и после горчива ще съжаляваш! Успех и бъди разумна!
