Любов или историята за една страст преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 951 пъти
Много често се питам любовта наистина ли е по-силна от самите нас ?
Влюбих се от първата секунда в човека , за когото пиша тези редове...той се влюби също...прекарахме няколко красиви месеца и разбира се ( както не става в приказките) се разделихме. По една или друга причина обаче пътищата ни така и не желаят да се разминат докрай! Вече 4 години се срещаме и между нас има невероятна страст, която така и не угасва...дори всеки път става по-силна и по-желана. Нямаме връзка и не живеем заедно. Дори не мога да си отговоря дали го обичам , всичко в него е някак толкова мое и толкова далечно...а, когато се видим става взрив....
Обичам от страст , мразя от страст и живея за страстта ....
Докога да се боря и за какво ?
1. Обич и страст са две различни понятия. Когато вървят ръка за ръка е повече от прекрасно, но в твоя случай - не бих казала. Бях в същата ситуация...дори не съм напълно сигурна, че съвсем съм намерила изход от нея, но поне съм уверена, че вървя в правилната посока - напред! След като е имало причина да се разделите и повече да не се съберете като двойка, приеми, че така ще е и занапред. Четири години са достатъчно време да разбереш дали си струва да си с даден човек, не само заради едната страст...
Според мен на твоя човек така му е удобно (както беше и при мен) .. нямате връзка, всеки има свой живот, на него му е по-освободено и не мисли за теб през времето, в което не сте заедно...докато ти разсъждаваш кое, как, защо..надяваш се и дори се осмеляваш да вярваш, че все някога ще бъдете заедно (не за ден или два). Ти може би имаш чувства, но при него липсват...може би всичко ти се преобръща когато го видиш и забравяш, че не сте си никакви де факто...може би това, което правите заедно за него е страхотно и не иска да изпуска възможността да го получава всеки път, когато има желание...и защо не?! Нали и ти искаш това.. Бях в твоето положение 7 години, дори бях започнала сериозна връзка с друг мъж и се надявах всичко да отмине..но уви..една случайна среща и отново всичко отначало..не го обичам, просто съм свикнала с присъствието му, въпрос на навик..ЛОШ навик! Задай си няколко въпроса: ''това ли искам и занапред?'' , ''мога ли без този човек?'' , ''щастлива ли съм от тези отношения?'' Тогава сама ще си отговориш и ще вземеш решение! Аз си наложих да не отговарям на обаждания, на смс-и, хубавото е, че вече дори не живеем в един град и не се засичаме (но знам от причтели, че постоянно разпитва за мен)..обаче много скоро на човека му писна и престана да ме търси..така и на мен ми е спокойно..естествено никога не знаеш какво ще се случи, но ако искаш да излезеш от този кръг - можеш..ако не искаш...продължаваш до където издържиш...но с времето страстта отминава..и след време когато я няма, коя ще е причината да се срещате?! Мисли за себе си!!!
2. Вместо да пишеш и питаш тук, задай си въпросите на твоя човек. Нямаш какво да губиш: или сте заедно или не. Така
ще знаеш до кога и за какво да се бориш.
Това разбира се, при положение че и двамата не сте обвързани с други хора.
3. От автора :
Благодаря ти , Криста ! За пореден път се убеждавам , че историите на хората ужасно си приличат. Може би имат и еднакъв изход .
Много пъти слагах край , казвах му , че не мога да го чакам вече...започвах други връзки...но незнам защо съдбата все още ме връща към него. Ето това не мога да разбера - да се откажа ли веднъж завинаги или е писано да сме заедно ? В живата ми има и други мъже , но само към него знам , че изпитвам нещо ......
Номер 2 - мерси и на теб - ясно и в целта го каза - само , че колкото и да говорим нищо не се променя...
4. И аз имам такъв проблем. познавам го вече една година в началото отношенията ни бяха съвсем приятелски но постепенно започна да ме прегръща да се закача в наалото поне знаех че сме само приятели а сега даже не знам какви отношения да имам към него. преди това се виждахме мн рядко но веднаж ме срещна с един приятел и почна както в началото все да иска да се виждаме. не можете да си представите аз съм толкова влюбена но той не знае мн зле се чувствам исках нещата да ясни но нямам смелост аз да го попитам в края на краищата какви сме си а и най гадното е че не разполагам с много време тай като ще заминава за чужбина иначе ми вика да не го забравя да го чакам но...може би и той не знае какво иска но и аз съм толкова объркана мн ми омръзна така.
