Самоубийство: единственият изход преди: 27 дни, 9 часа, прочетена 1426 пъти
Днес взех окончателното решение да сложа край на "живота" си. Звучи странно докато го пиша, още по-странно ми е, че това ми се струва последната ми възможна опция. Не съм взе решение единствено как да го направя - най-сигурно ми се струва с въглероден диоксид. Бързо, неусетно и ефективно. И няма шанс да те "спасят". Но все още обмислям други варианти.
Защо пиша тук и какво защо реших да приключа живота си? Пиша тук, може би, за да систематизирам мислите си, за да опиша причините, да ги прочета и да получа съвет - как точно да го направя.
На 31 съм. Образован съм - имам две висши образования, знам 2 езика, имам хубава високоплатена професия, страхотна приятелка, от която исках да имам деца и да изживея един прекрасен живот.
Но какво се случи. Болест. Живея в постоянни болки. Ежедневно, ежеминутно. Нямам желание за нищо. Няма изгледи да се оправя, и дори да подобря здравословното си състояние, това ще е само временно, после всичко ще се върне с нова сила, с нови симптоми, още по-страшно и още по-тежко. Всичките ми планове пропаднаха. Всичките ми пари отиват по доктори, по най-добрите и най-платените, но те не могат да ми помогнат.
Живея в омагьосан кръг и няма как да изляза от него. Скоро ще бъда инвалид, ще ми е необходима чужда помощ да върша ежедневни неща, няма да мога да работя. Приятелката ми е до мен. И за секунда не иска да се разделим. Тя живее с надеждата, че всичко ще бъде наред. Но това няма да се случи.
Най много ми тежи, че завличам и нея със себе си, а тя заслужава да има щастлив живот, а не да е свидетел на ежедневните ми страдания. Не знам дали ще преживее това, което съм решил да направя, но се надявам след време - година, две да се отърси и да намери щастието си, въпреки, че тя постоянно повтаря, че без мен животът и би загубил смисъл. Родителите ми - не мога да си представя какво изпитват - да виждат как детето им, което имаше всичките шансове да постигне абсолютно всичко, се мъчи ежедневно. Болката им е неразбираема за мен, тъй като аз нямам деца, а няма и да имам, очевидно. Знам, че ще нараня най-близките ми, знам че ще срина живота им, но се надявам времето да излекува част от болката им и да могат да продължат напред. Без мен.
Дали съм в депресия - определено, дали трябва да потърся специализирана помощ - опитах, това което се опитват да направят е да ме тъпчат с лекарства, които да ми помогнат да приема факта, че няма да живея нормален живот, че страданието ще е най-близкият ми спътник. Не съм съгласен да живея така. Това е въпрос на избор. Щом нямам вариант да живея нормално и без болка, да имам деца и щастливо семейство, да работя и да се реализирам професионално, аз просто се отказвам от това, което "Господ" ми е отредил.
1. Каква е болестта ти? Ако е автоимунно заболяване може да се овладее с прием на рибено масло.
И много дълбоко дишане в съчетание с 1 мисъл - ЩЕ ЖИВЕЯ.
Нищо не губиш, опитай.
За себе си твърдя, че преди 8-9 години се върнах от оня свят точно, когато вече не можех да стоя на краката си и нямах сили да дишам.
3. Наистина, странно е това което си замислил. Разбирам всичко, което си написал, и го уважавам- но наистина ли се стремиш към края? Ако да, не си ти които да решава какво ТРЯБВА да става с теб според мнението на.... КОЙ? Загубих и двамата си родители от рак. От Какво си болен? Не ти ли се струва все пак, че си заслужава да изживееш Своя живот заради себе си, а не заради Приятелката си, Родителите, неосъществените мечти?? Отговори ми моля те.
6. А каква ти е болеста? Едвали някой тук може да разбере как се чустваш ако не го испитва на свой гръб, но помисли за приятелката си... ами ако реши и тя да се самоубие след тебе?
7. Гледай филма : Intouchables http://www.youtube.com/watch?v=Zus3ykZvmG4, просто трябва да си го гледал, преди да умреш.
Иначе, не се хвърляй под влака, моля те - травмираш много хора така, а и снега ни стига за сега.
Можеш да опиташ с някакъв вид наркотик, медикамент, знам ли.
Определено гледай филма.
Но едно ти казвам, ти така взимаш правото на хората около теб да решат. Приятелката ти можеше да те зареже, ако не искаше „да я завличаш“. Ако моят мъж се разболее от нещо, бих си го искала, всеки ден бих го искала да сме заедно...Просто отнемаш ценно време с теб на близките си, не смяташ ли?
От друга страна, животът си е твой. Гледай просто да не се самоубиваш по мъчителен за другите начин.
...и гледай филма, заслужава си!
П.П. за болките - марихуана! Намери си дилър да те зарежда с качествен материал и не си хаби парите за глупави медикаменти.
9. Да №6 е прав. Ще причиниш много повече болка ако го направиш. И родителите ти ще страдат и приятелката ти. Ако и тя реши да си посегне. Помисли за другите, не мисли само за себе си. Помисли какво ще им причиниш и това ли заслужават. Толкова грижи са имали покрай теб а ти как им се отблагодаряваш. С лека ръка слагаш край. Не го прави. Изход може да се намери. Още повече че и приятелката ти е до теб, разбирам да си останал съвсем сам да си отчаян, но не си. От какво си болен? Понякога лекарите не помагат, понякога помага волята и желанието за оздравяване. Здравият дух. Много често отписани от лекарите пациенти се възставовяват. Не губи надежда. Бори се до последно.
10. Стой малко, Ринго, не бързай толкова. Смъртта на близък никога не се забравя, казвам го от опит, виждала съм как човек губи приятел и след 5 години все още плаче през нощите, когато си спомни някой скандал. Щом момичето е с теб, значи е приело болестта, щом не иска да се разделите, значи не би приела смъртта. И това също го казвам от опит, познавам хора с опасен живот, с екстремни интереси.
Бях влюбена в такъв и бях готова да го гледам как се мъчи и просто да стоя до него, изпълнявайки длъжността на подкрепата. И той като тебе се филмираше, че не трябвало да го търпя, че съм била прекалено добра, да съм го оставяла, не знам си какво още. Ей с тези приказки ми съкрати живота 10години. Факта, че бях там, че търпях говори, че съм приела мисълта и риска. А ти разбери, че момичето просто ще се срине, няма да иска да види слънце, в други теми се говори как такива жени след години все още не искат да правят секс с друг, да се целуват, чувстват го като изневяра. Това ли искаш да и причиниш, толкова много я обичаш, че искаш да и покажеш колко много е значела за теб като си пръснеш мозъка, докараш я до нервен срив, накараш я да мисли, че е можела да те спре да ти каже нещо, да ама не. Бахти и любовта дето изпитваш.
Родителите ти. Какво за тях, създали са те, отгледали са те, случило се е зло и са до теб. Няма никакъв проблем, сега те знаят, че нищо не е загубено, лошо е само, ако умреш, това е краят, тук те се съсипват.
Нали това е смисъла на всякакъв вид любов!? В добро и зло, в болест и здраве... гледал си филми, знаеш репликите, приятелите ти, семейството ти, всеки, който държи на теб- те го доказват всеки ден, готови са да се борят, а ти нещастнико ще се откажеш!!!!
Това ли е бил смисъла на живота, живеем докато всичко е наред, опа- лепнем болест, край ние вече не сме нормални хора и не заслужаваме да изпитаме всичко хубаво на този свят. Ами сега!? Болен си, надали си единичен случай, боли те всичко, тежко е, сигурно е имало нощи наред да повръщаш да си отпаднал, да се молиш само "Искам да спре, само искам да спре, моля те, помогни ми... ". Добре, разбирам те, знам колко е гадно, но заради всичко това ти си боец днес.
Ти всеки ден се бориш, опитваш всичко, пръскаш пари, притесняваш се за близките ти, това не те прави само силен, прави те и истински човек! Като такъв заслужаваш да живееш, колкото се може повече и колкото се може по-добре. Не причинявай това на близките си, или на себе си. Нямаш правото, спрямо всеки, който в момента е на смъртните си часове, нямаш правото да искаш смъртта, след като те са изживяли всяка секунда и всяка минута, до този момент, когато лекаря определя смъртният час и съобщава на близките им. Лечима ли ти е болестта- ако е, супер битка след битка ще се види слънцето, ако не е, тогава до края стискай зъби, ще се случи нещо хубаво. Умира ли се от нея, ако се умира- живей сякаш днес е последният ти ден, ако не - хех, какво по-хубаво, нищо не е загубено, всичко е наред.
Помисли си много хубаво, за всичко, което изписах и ми кажи има ли промяна. А за психиатрите, по-хубаво отиди на психолог и да иска няма право да ти изписва лекарства, така че ще споделяш мъка, ще получиш професионална подкрепа, без лекарства.
Зу-За
11. Хм, доста егоистично ми се струва това, което си намислил. Не, че нямаш право да бъдеш егоист- напротив! Но помисли за вината, която ще изпитват хората, които те обичат.
15. ПФФ.. какво егоистично говорите бе хора! вие я нямате тази болест не знаете какво е той най- добре си знае аз мисля че знам за какво говори защото един член от семейството ми боледува и има същите симтоми всеки ден пие хапчета мусколите са слаби слет време става инвалид!!! тази болест е много гадна няма лек за нея освен едни хапчета които забавят самата болест, но след време и те не помагат и този човек няма да има сили да си исправи главата без да му помогнат! така ем той ще се мъчи ем блиските му е не че ако се самоубие няма да е така, но просто като не знаете за какво говори и като НЯМАТЕ тази болест не говорете за игоизъм! Не я пожелавам на никого. Аз много често съм плакала когато си лягам вечер защото знам какво ни очаква.
Към автора : ти си знаеш най добре помисли и за блиските си а и не е хубаво да се самоубиваш, но както казах ти си знаеш и никои от тук не може да почуства болката която испитваш ти страданието и страха никои не може да разбере как се чустваш!
Само искам да кажа на писателите да не пишат за егоизъм и някакви такива дори и на възрасните! защото както се казва не питай старило питай ПАТИЛО които е патил най-добре ще го разбере.
Афторе много здраве пожелавам ти от все сърце да се излекуваш и не забравяй повече да тренираш за мусколите ти но не се натуварвай много яш риба и има едни витамини с рибено маслко което също помага.
аиде много здраве на всички. И моля не ме съдете за правописните грешки!!! щото и без това няма никаква полза. И афторе МОЛЯ ТЕ не се убивай а направи всичко възможно ако трябва в чужбина иди, но не мисли за смърт!
Момиче на 15.
16. до номер 4: Рече безумец в сърце си: "няма Бог"
до автора: ти избираш как да си отидеш. Това че ще си отидеш, сам го казваш. Всеки един от нас утре може да си отиде, може и по-рано от теб, даже някои вече те преварват, за други вече са изкопали гроб. Но как ще те запомнят близките като слаб човек, отмъстител, който причинява зло на себе си и на близките си. Ще плачат, но това е безутешен плач, по-тежък и отчаян от този, ако си отидеш като мъж. Към самоубийците се изпитва и гняв и безнадежност, защото сами са разрушили, това което другите обичат в тях. Ще си кажат, кой беше той, ние не го познавахме, той явно бе друг човек. Нещастието и болката са ти замъглили съзнанието, не мислиш трезвено. Знаеш ли, че близките ти се надяват да живееш поне миг още на тази земя, особено щом си млад човек, не се самосъжалявай, че не си станал, това което си мечтал, за някои хора на тази земя мечта е да изядат една купичка ориз и да има какво да обуят. На тази земя само тези, които се жертват за другите си отиват с почести, самоубийците никога.
нищо на този свят не е непоправимо освен смъртта.
Истината обаче е, че на хиледи хора им минават мисли за самоубийство. Всеки втори човек я е имал поне веднъж в живота си. И тя се появава точно от чувството за безизходица.
Аз не смятам, че самоубийството е проява на егоизъм. Егоистично е хората да те убеждават да търпиш, само защото се страхуват да не те загубят. Те не знаят какво ти е, не изпитват твоята болка,
И все пак моят съвет е да не прибързваш с това твое решение.
1) Медицината се развива очудващо бързо-провери за други алтернативни методи личение може би в чубина.
2) Прочети някои от книгите на Норбеков за самолечение чрез позитивно мислене. Знам че ти звучи налудничево, но аз си оправих късогледството по този начин. Диоприте ми изчезнаха след няколко месеца упражнения и промяна в начина ми на живот.
3) Гледай филма "Вероника решава да умре". По книгата на Пауло Коелю е, но сигурно няма да ти се занимава да я четеш. Филмът е много много хубав!
4) Направи всички неща, които някога си иска, но все си отлагал или е било прекалена рисковано или нещо друго. Живей сякаш няма какво да губиш, за да си върнеш поне малко вкуса към живота.
5) Иди на някое топло място, където в момента е лято, защото това отвратително време навън е способно да дапресира и най-потиснатия човек.
6) Направи нещо екстремно-скок с парашут например.
19. Самоубийството е егоистично решение.
Ти ще си отидеш - но ще нараниш най-близките си, по най-ужасния начин. А и замисли се - какво ли ще му е на човека, който ще те открие, след като се самоубиеш? Обикновено това е някой близък, непредполагащ какво го очаква в съседната стая. И остава травма за цял живот... Абсолютно подкрепям номер 10.
Сега трябва да си силен, ако не заради себе си и живота, който според теб е изгубил смисъл, то заради най-близките ти хора. Това е.
Позволявайки си да живееш може би ще страдаш физически, но ще направиш щастливи за още известно време тези, които те обичат и искат да бъдат с теб. Приемлива жертва е. Смъртта не е изход.
21. Чувал ли си за Стивън Хокинг? Ако се беше отказал като теб, нищо нямаше да постигне. На 69 години е и от над 40 години е почти напълно парализиран. Може да си мърда само едната от бузите и някои от пръстите, но не се отказва.
22. Здравей авторе на темата!
Недей се самоубива моля те, бори се защото живота е една голяма борба, най-лесния начин е да си отнемеш живота, това е най-големия грях да си отнемеш сам живота, ти не можеш да го отнемеш БОГ ще ти го отнеме, когато ти дойде времето, някой ден всички ще умрем, но до тогава ние трябва да живеем и да се борим, иначе до сега знаеш ли колко много хора можеха да се самоубият (включително и аз), знаеш ли колко много хора страдат от различни болести, но въпреки това те се борят до последно, може краят да е хубав или гаден, но поне хората които те обичат ще запомнят че ти поне си опитал и си издържал до края, въпреки мъките, ти в техните очи ще изглеждаш най-силния човек. Болката ти е голяма, разбирам те, но помисли за семейството си, твоите родители са те създали и огледали и накрая след всичко което те са направили за теб, ти по този начин ли ще им се отблагодариш, като отнемеш най-ценния дар. Съдбата може да е жестока, но никой не е казал че ще бъде лесно, не виждаш ли че всеки ден е борба за оцеляване, въпреки това хората се борят, а тея които нямат дом, те можеха отдавна да са се самоубили, но въпреки това те живеят и вярват че някой ден и на тяхната улица ще изгрее хубаво слънце, те вярват че все още има надежда за тях. Така че те моля не се самоубивай, защото ако го направиш не си мисли че всичко ще свърши, ще причиниш много страдания на близките си, няма да намериш покой в гроба. Недей се самоубива, живота е много ценен, изживей го, дори да ти остават малко дни, БОРИ СЕ, направи така че да обърнеш гръб на съдбата, напук на нея се БОРИ!
Аз съм на 16 и сигурно няма да ми приемеш думите на сериозно, но все пак те моля не се самоубивай! ;(
23. От прочетеното и аз си мисля, че може да става въпрос за множествена склероза. Но най-добре е да кажеш ти каква е болеста, не оставяй да гадаем, кажи от кой вид е, може да не е от най-тежката. Но независимо от всичко тази болест се подържа и въобще не е задължително, че ще станеш инвалид. По новините гледах вече една жена дето на 18 години са и открили болеста, и сега е на 35 и с лекарства се подържа и дори и работи, а не се знае и медицината всеки момент може да открие лек за това заболяване. Преди е имало много болести, които не са се лекували, но с времето са се откривали лекарства, не губи надежда.
25. Аз съм номер 20
Виж, знам какво е някой близък да страда, но аз бих се почувствала още по-зле, ако го загубя. Този човек също в началото мислеше за самоубийство и въпреки, че е много по-малък от теб, намери сили да се справи. Не бива да губиш надежда. Ако е тази болест, за която споменах по-горе, наистина няма лечение, но може да се намери начин как да се поддържа. Сподели каква е болестта??
26. До някъде те разбирам и аз имам нелечеими проблеми е без болки но все пак нека и аз си кажа мнението. Аз се ориентирах към нетрадиционна медицина и се оказа че има голя ефект при мен. Можеш да опиташ с билки биолечение биоенергетика поинтересувай се малко от това имаш интернет но трябва наистина да си вярваш и да не предаваш. Това също е алтернатива въпреки че много хора се смеят на такива неща. На мен помага ако ти се живеее нищо не не ти пречи да опиташ и без това си потрошил мн пари за лекари пробвай нещо ново. Научи се някакви медитации да правиш потърси хора вещи в този въпрос ако желаеш разбира се. Аз посещавам една жена в Павликени и тя много ми помага и съм много доволен. Все пак варианта самоубиство винаги съществува и може и сега да го направиш и след година и след 5 така че недей бърза.
27. Ако заболяването ти е множествена склероза.... има голяма вероятност да може да си помогнеш с удоволствие ще ти пратя информация ако си оставиш меил на модераторите.
28. Недей да се самоубиваш, не печелиш нищо, самоубийството е най-големия грях, защото знаеш ли колко хора са умряли, за да се родим!? Колко деца умират преди да са изживяли поне половината от детството си, колко хора умират, когато са били болни от смъртоносна болест, но са се борели и са имали надежда и за миг не са помисляли само да сложат край на живота си!? Хората който те обичат, ще бъдат довършени ако те изгубят, защото всички не оценяваме това което е останало, но когато загубим и него - губим и себе си. Имай надежда, вярвай в бог и в себе си.. сигурна съм, че ще успееш! С годините се откриват хиляди нови решения, в най-лошия случай може просто да е въпрос на няколко месеца, за да могат учените да открият лечение! Късмет и много щастие :)!
29. Ти за самовнушение чувал ли си? Ако не си, вземи прочети нещо, има много книги за самолечение чрез самовнушение. Въпросът е да повярваш, че всичко е възможно.
30. Чичко и аз съм като тебе, само че я ми кажи аз с какво да го направя-с въглероден диоксид-как действа, от къде да го купя и как да си го приложа??? Мислех си да си залепя ноздрите с лепило и хоп за около 3-5 минути оут
