Оперирана съм от рак на гърдата преди: 2 години, 21 дни, прочетена 1262 пъти
Здравейте, оперирана съм от рак на гърдата и от притеснение може би започнаха да ми изтръпват ръцете и да ме болят от време на време получавам бодежи по цялото тяло и не знам какво да правя мисля си че е от нервите моля ви посъветвайте ме как да се справя със тази ситуация блгодаря ви придварително.
1. Здравейте, аз не знам до колко мога да Ви бъда полезна, но моя близка имаше подобен проблем като при Вас. Оперираха я и след това започна да получава изтръпване по цялата ръка. Лекарите казаха, че е нормално когато са засегнати лимфни възли и постепенно поутшумя. Но и от нерви могат да се получат изтръпвания. Консултирайте се с лекар все пак, за Ваше успокоение. Мислете позитивно и оптимистично, все пак най-лошото вече е минало. Има много жени в подобно положение. Кураж и вяра!
2. Не искам да Ви успокоявам без да се консултирате с лекар все пак, но предполагам, че тези неща са на нервна почва.
Преди почти пет години оперираха майка от рак на гърдата с: махнаха освен цялата гърда и всички лимфни възли. Последваха химиотерапия, лъчетерапия, а след това - хормони. И тя имаше изтръпвания и бодежи, но изследванията й бяха добри. През тези години от каквото и да се разболееше, като им казвах за тази операция, винаги казваха: "Ама нали знаете, вможе да е от това - да има разсейки!" да, ама аз не исках да зная, а исках да я лекуват и да й оказват нужното внимание като на всеки човек, на който се е случило да се разболее, но за който има лек. Единственото, на което държах е да ходи на профилактичните и периодичните прегледи за нейната операция - изследвания на тумормаркерите, ехограф, сцинтиграфия, скенер, хемоглобин. Никога не съм позволявала да я третират като болна от лошата болест. Тя никога не се и съмняваше, че е здрава.
Майка почина... от сърце. Тя беше и си остана моя борец, защото не се предаде, не се смяташе за болна; след всеки преглед ме казваше: "Нали ти казах, че съм здрава, аз се усещам. Вече няма да ходя само да се разкарвам по болниците". Даже последния път, когато й взех тумормаркерите й казах: "Майче, от всичко можеш да умреш, ама от рак - няма!" . Така и стана - почина на 01.01.2010 година от сърдечна недостатъчност, а не от това, за "което нали зная"...
Извинете ме, че се отклоних малко от темата... Майка също от време на време я придърпваше операцията и я наболяваше и й изтръпваше тялото. След операцията доктора й беше казал, че е нормално, но се усеща най-много при претоварване и преумора.
Горе главата!!!!! Всичко ще е наред занапред!!!!!!! Диагнозата "рак" е изпитание не на тялота, а на духа. А както аз казвам, господ праща изпитания на силните, на тези, които обича...
Все пак за твое успокоение си прави изследванията, които ти се полагат и се следи и настоявай за адекватно лечение!!!
Поздрави: Силвия
3. Здравейте,миналата година оперираха маика ми от рак на гърдата.оказа се алокачествен, но слава Богу всичко е наред, сега се чувства добре.Направи доста химио и лъче терапий, ръката и изтръпваше и малко се поду.Започна да прави физиотерапия.Посъветваите се с лекар, но мосля че задължително трябва да направите физиотерапия за ръката си и до колкото знам тя е по здравната каса.Моя колежка също се оперира преди 6 месеца и тя прави физиотерапия.Това явно е нормално, тъй че не се тревожете излишно, просто обърнете внимание.Желая Ви успех.
