Споделена история от Семейство |
Аз и моите родители
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 1607 пъти
Здравейте. Аз съм 22 години и съм много объркана. Животът ми има нужда от промяна, а буксувам на едно място. Става дума за следното - не мога да се откъсна от родителите си. Даже по лошо - в много отношения съм станала като тях. Майка ми е консервативна, мекошава, не може да взима решения (едно време това са правили нейните мама и тате ,а сега баща ми) и като стане напечено за нещо - реве - така и олеквало.
Баща ми е макар да се прави на либерален родител, е сторг и инат. Никога не стигнахме до положение да си споделяме. За това - вината била в мен - аз не съм казвала нищо (според тях). Брат ми също не споделя с тях, защо ли? Някога се опитвах да си изказвам мнението, но когато се разминаваше с това на баща ми - уж обсъждахме нещата (той никога не крещи, не ме е удрял) но пак ставаше на неговата. Така аз просто спрях да споря. Правех това, което и той като е ядосан - млъквах.(затова сега имам проблеми с приятеля ми - правя същото като имаме проблем - млъквам...)
Съгласявах се привидно, зад гърба на баща ми си правех каквото искам. Но така започнах да лъжа и как да кажа - когато стане нещо, аз не се изправям лице в лице с тях и да им кажа така и така, а лъжех, спестявах им нещата, избягвах от проблема.. Така и до ден днешен не мога да се изправя срещу тях. Вече 4 години не живея при тях, а в друг град - студентка съм, последна година. И пак - на някакво ниво - нали са родители - им търся одобрението и те уж само дават съвети, но тези съвети са все едно - ами това е решението по този въпрос, което виждаме ние...
Миналата година бях в чужбина-заминах да уча по една програма, за да преодолея разделата си с 2 годишния ми приятел и се преродих. Не си дойдох 10 месеца. С тях се чувах рядко, проблемите си ги решавах сама-учех, почнах и да работя-чувствах се, че дишам, защото в България работя само лятото и през другото време ме издържат моите. Не ми го натякват, но на мен ми е гадно. И тъй като във Варна, където уча-почти няма общежития или те са толкова смешни на брой на фона на приема на студенти, че няма да коментирам. Квартирите са много скъпи-масово с хазаи, а за без хазаи-да не говорим.
Първата година бях с хазаи,изхвърлиха ни за лятото-да взимат пари от чужденците. Моите тогава решиха, че е безумие всяка година да се сменят квартири да се мъкне багаж и така-от тогава до сега аз живея с едни баба и дядо-родители на техни приятели. Сама съм в стая, но нали се сещате-ако някой ми дойде на гости-все слухтят кой е какъв е. Сега пенсиите не са в много добро състояние и варненци-идват по 3 пъти на ден да ги гледат-приятеля ми (с него съм от година) като спи тук и после го изхвърлям като партизанин...
Защо още живея тук ли? Ами плащам само за ток и вода или по точно моите плащат и това ги устроива.. Защо не съм казала на това семейство за приятеля ми? Ами те знаят, че някой остава-просто аз не искам да го виждат, защото първите 2 години ходих с едно момче (бившия ми) - него го знаеха (даже на моите го представих, но те тогава ми вмениха чувство на вина-как така го водя в квартирата ми. То неудобно от хората, защото те са благоволили едва ли не да съм тук и т.н. и пари за легло не ми взимали).
След като се върнах от обучението си в чужбина исках да се махна от тук, но инфлация-всичко поскъпна и моите естествено-за какво да даваш излишни пари за друга квартира? Търся си работа, но засега-никой, нищо..
И не мога да се махна от тази квартира.. още ме издържат моите - гадно, работа нямам на този етап.. За сегашния ми приятел-знаят, че имам, но само това и сега като се прибера за коледа ще има разпит.. не ми се мисли.. приятеля ми е с дъга коса - за майка ми тия са бараби, сега прекъсна за 1 година, не за друго, а защото работи и му писна да се ядосва с порнографското ни образование - и това също няма да го одобрят моите.. как да спре да ми пука за тяхното мнение и да ги игнорирам?
Знам, че вината е моя, че не съм си отстоявала моето, че не съм крещяла.. сега искам, но сякаш не знам как.. как да почна да им се опълчвам?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 7f6a0934db |
|
1. Намери си приятел от чужбина и се разкарай от цялата пародия, наречена 'живот' в България!!! хората живеят деситилетия назад там, не само в начина си на мислене, а и на практика....... Умно момиче си и си млада, помисли за това !!!!! Имаш хиляди възможности за прекрасен живот навън, но не и в бг!!
Ж24 ;)
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 147a0172c3 |
|
2. Aбе момиче аз съм от Варна не са толкова скъпи квартирите, аз живея на центъра в таванска стая, мн сладка за 70 лева не е мн нали ко се мъчиш и ти.
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 3126f2b518 |
|
3. :)) Знаеш ли, с който и да си - вашите няма да го харесат.. И проблемът не е при тебе, а в тях! Това го запомни от мене;)) Аз се прежалих 2ри човек да запозная с моите - ами оплюха го :( то не бяха коментари, то не бяха сравнения.. а накрая пак го отнесох аз :)) т.е накрая се превключиха с хубави теми върху моя милост... Така че : хич да не ти пука! Решение ще намериш, посъветвай се с приятели и порови малко повече за разна информация/оферти. Все ще изпадне нещо:)) Това за квартирите и работата. Един съвет - знай си цената, ако не я знаеш все още : нищо, с времето ще ти дойде. Аз поработих по разни дупки за жълти стотинки и горе-долу ми просветна :)) А и съвсем друго си е, като си си извоювал някякво късче територия само за тебе си... Било то "вкъщи" или в работата. А като цяло - няма да спре да ти пука толкова за мнението на другите, просто с течение на времето няма да се вживяваш толкова. Като ти покъсат още малко повечко нервите.. (шегувам се ) :)) Така че успех! ;)
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 9f1cb6f3b0 |
|
4. Номер 3 благодаря ти много за написаното :)
|
|
