Развод и още нещо преди: 2 години, 11 месеца, прочетена 1057 пъти
Пиша по повод на това какви душевни терзания съпътстват моя развод. В развода ни няма нищо сложно, трудно решимо или пък казус за решаване освен раздялата. Но виновната страна е съпругът ми, а аз нямам документални доказателства за тормоза му в къщи, тъй като имаше подкрепата на родителите си, по-точно те укриваха неговите "семейни престъпления" с цената на всичко и сега, когато мога да заведа делото е минало време.
Свидетелите ми живеят в столицата и едва ли ще имат време да се явяват на делата. С две думи не мога да докажа престъпленията на "ненаказаните". Но моята душевна драма се състои в това, че усещам голяма омраза в себе си към него и роднининте му. Нищо чудно няма в това тъй като се чувствам ощетена не само аз но и децата ни, които вече са пълнолетни и ако трябва да се борят за справедливост трябва сами да заведат дело срещу баща си, а са студенти и двамата и не е лесно това като изпълнение и от финансова страна и като физическа възможност. И двете работят за да се издържат.
Знам че омразата не помага нито на ситуацията, нито на здравето ми. Но ми е много трудно да преодолея това чувство и явно имам нужда от помощ. Битовите проблеми и те не са за пренебрегване, тъй като и тримата сме на квартири, аз- където работя, а децата ми където учат. Искам за закупя собствено жилище там, където работя, но погасявам в момента голям заем заради разходите по децата и раздялата и намам възможност. Все пак някога нещо в позитивен план ще се промени, но нали трябва да оцелеем здрави до тогава...
1. Нали си се махнала от него? Това е най-важното. А развода, дали ще го имаш на хартия... защо държиш на това? По-важното е, че си материално независима и на своя територия, макар и под наем. Казваш, че децата ти са студенти, кога си решила да се разведеш? Е, нищо, по-добре късно, отколкото никога. Дано да си закупиш жилище, и каквото и да става, не се връщай назад.
2. Твоят проблем е като този с политиците. Копелета са, но не можем нито да ги разкараме нито да ги осъдим /освен ако не си наивен и вярваш, че изборите променят нещо/. Гледай да си уредиш живота без да се тормозиш дали тоя или оня е получил заслуженото. Господ си знае работата. Провярвай ми! ще ти е по-леко ако не се интересуваш от него. Просто уреди своя живот въпреки всичко.
3. Съгласна съм с №2. Ти така или иначе си го търпяла. Помисли, че развода сега ти дава шанс за по-спокоен живот и не мисли за това, че е останал ненаказан, а за това, че можеш да планираш бъдещето си и да го изградиш наново. Помисли за това, че след известно време може да станеш освен майка и баба. Ще бъдеш нужна на дъщерите си повече от всякога. Сега е момента да живееш за себе си и да направиш всичко, което не си успяла. Повече кураж и не се трови с минали историй, колкото и да ти е трудно. Не си заслужава загубата на време, нерви и средства. Всичко добро ти пожелавам.
