Свобода, за мен и за него преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 902 пъти
Доста се колебах, дали да споделя моята история...
Женена съм от 5 години, а с мъжа ми сме заедно от две години преди това. Сега ни е 7-ма година. Имали сме караници и разправии, но нищо сериозно...Една вечер имахме разговор, в който той ми сподели, че не може повече така и че му е омръзнало да има задължения - това трябвало и онова трябвало... Каза ми, че иска свобода и че не иска да живеем повече заедно. Дадох му свободата и му казах, че не искам да го карам да прави нещо, което не иска. Имаме детенце на 3 години, което го обожава и той почти всеки ден идва да го вижда.
Но тази раздяла ми тежи, тормозя се всеки ден... Ясно ми е, че може би не ме обича и не знам какво да направя... Вече един месец не живеем заедно... Отрича да има друга жена, но аз мисля, че това е проблема...
Дайте ми съвет.
1. Трудна ситуация! Проличава умора,дали това е преодолимо в отношенията между хората? Ще се справиш, личи си кой е по-силният във вашите отношения!Ако не друго ,опитай да намериш спокойствие в това положение,има и добрите страни.Ще се справиш каквото и да се случи!
4. Здрасти 1 ! Абсолютно същото се случи и с мен,дори се замислих дали , аз не съм го писала. Ние , с мъжа ми и дъщеря ми, която е почти на 4. Една сутрин човека се събуди и реши , че му е дошло в повече, искал да бъде свободен, олигофрена!Дъщеря му го обожава, детето жзе да се изпуска, заради прищявката му, чувстваше се виновна, а той си живее спокойно, няма задължения за него, само релакс. На всичкото отгоре го виждам всеки ден и работя с него! Заебавай го, не се връщай назад!Ако го допуснеш, ще свикне да си почива и пак да се връща!Те са олигофрени и са тъпи като ...Майната им, гледаи си детето, то е най-важното нещо на света!Дерзай и го отрежи тотално тоя дръвник, да пикае кръв
5. Благодаря ви за съветите! Вече 3 месеца агонията ми продължава. Той си живее живота, идва да вижда детето само за около половин час, понякога пропуска ден и така. А то се чувства зле и днес ми каза, че няма тати - ужасно е. Освен, че трябва да се боря с моята мъка, трябва и на детето да обяснявам, че всичко е наред... Кога ще свърши това мъчение...
6. Вземи се в ръце и се дръж все едно не ти пука, намери си мъж, излизай, забавлявай се , мъже бол, и го мн по - свестни от наште, излизай, и му дай да разбере, че не е единствен, и че не зависиш от него... и му гледай сеира :))))))
