Искам да виждам сина си преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 1215 пъти
Знам че неможете да ми помогнете но поне със съвет. Ще ви разкажа моята история,бях момче като всички може би с малко по голямо самочуствие може би защото бях задоволен много добре финансово благодарение на мойте родители,спомням си че много мадами си падаха по мен ( но това беше отдавна ) и така. По времето на визовия режим помогнах на приятел да замине за Германия, след една година той сключи там брак с германка,след което заваляха покана след покана искаше да му отида на гости. Сигурно за да се реваншира за това, че му помогнах навремето.Аз кандисах чак на третата покана и ето ме там в китното старинско баварско градче. Беше месец декември бяхме си направили залена салата и с испанска текила се връзваше перфектно аз се понахвърлях малко повече,а вечерта трябваше да ходим на ресторант.Отидохме да вземем жена му от работа която също работеше в ресторант. Под въздеиствието на алкохола помислих че ще ми бъде скучно с тях двамата и реших да поканя неината колежка да доиде с нас но тя ме одряза като кисела краставица.Но след два дена се срешнахме случаино и тя ме видя в друга светлина везните се наклониха в моя полза,започнахме да се визждаме всеки ден и не само това.....изкарах прекрасна почивка.Но времето отмина и трябваше да се прибирам.На автогарата тя доиде и половин час преди реиса да тръгне тя се разплака нещо ме преряза тя бе на 21г. аз 33г. Тогава реших да и предложа брак тя се съгласи, дойде и се оженихме.Свадбата бече на Рилския манастир 24часа пили яли и се веселили.Върнахме се обратно започнах работа като всички хора.Тази жена ме научи на много неща как трябва да се помага на жена и как една жена не трябва да бъде в тежест на мъжа и на много тънкости от живота за който при нас не навсякъде важът.И всичко това траеше само 2г и от тук живота ми тръгна назат ТЯ ПОЧИНА ( беше убита от нацист ) върнах се неисках да стоя в тази дързжава повече след като нея я няма.
Минаха години срешнах друга заживяхме заедно в нас,първите 3г нямаше никакви проблеми докато синът ни стана на 2г. и 5м. и след това настъпи ад - все беше недоволна ,скандали и караници докато накрая я ударих това беше първия човек който съм ударил до сега.Извиних се умолявах я да ми прости но явно е било привидно защото получих призовка за дело.Съдеше ме за издръшка на детето,щях да припадна тя неработи а живееше в нас.Просто нищо не ми остана освен да и дам улптиматум или спира делото или се маха.Избра да се махне исках да се разделим като приятели но не стана - много злоба имаше в нея.Отам дойде и призовката за шамара.Спря да ми дава да виждам детето с мотивите че нямам право.Съдът ми определи всяка 1 и 3 събота и неделя и тя пак не го дава,оплаках се в полицията те искат да пусна жалба до прокуратурата там много бавно стават нещата.ВЕЧЕ СЕ ИЗМОРИХ ДА ЧАКАМ-МРАЗЯ Я а синът ми го обичам повече от всичко готов съм на всичко за него.НЕЗНАМ КАКВО ДА ПРАВЯ
1. Засега няма да ти давам мнение, но ще поискам малко повече инфо. Ако е всичко както казваш, не е ли било възможно съдът да определи повече време за виждане. Защо само 1 и 3 събота и неделя? Така питам, защото ми предстои да се развеждам... и естествено не се надявам да се спазва точно това, което определи съда. Всъщност бих попитал всички разведени дори... кака точно при такива случаи като твоя процедират. Просто не вярвам да се спазва това, което постановява съда и естествено ето така се стига до саморазправата. И все пак да те посъветвам - ами измисли начин някак си да я унижиш ама хитро, да вземе да се светне какво е направила. Например, ми бяха разказали за семейство, което имат голям апартамент придобит по време на брака и го разделят на половина. И мъжа, за да си отмъсти, в неговата половина настанява циганско семейство. И онази стига до прага на самоубийство.
3. Единствения начин е чрез съда. Тя явно не е чавек с които можеш да се разбереш. Аз също съм разведена, но бившият ми съпруг вижда детето, когато си пожелае. Говори с нея може да се оправят нещата, но ако я провокираш с гадни номера ще е по- лошо
Успех.
4. Ммм, да-а. Класика в жанра- жената отмъщава на бившия си съпруг чрез детето му. Това е силата на слабия. Дори не й пука, че го превръща в заложник на омразата си. Важно е само да те накаже...
Бори се, но с добро. Синът ти е мъничък още и не му позволявай да те забрави. Ще мине време и ще поутихнат емоциите. Имай търпение и не трупай злоба, защото така нещата ще станат още по-сложни.
Търпение, добро- сигурно ще кипнеш от съветите ми, може да ти се стори, че проявявам овчедушие, но няма друг начин да й покажеш, че си по-добър от този, за когото те мисли. Докажи й, че синът ти заслужава своя баща си. Тя обича детето си и също би желала най-доброто за него. А най-доброто за него да познава и обича баща си...
Колкото до шамара- знаеш, че си прекалил... Но сме хора и грешим. Животът продължава дори и след провалите.
5. Аз съм разведена. При нас стана по взаимно съгласие и срещите на бившия ми с дъщеря ми, определени с решение на съда, са същите като твоите - всяка пярва и трета седмица от месеца + 1 месец през лятото, във време несъвпадащо с моя отпуск. Но той се виждяше, когато му е едобно или има време. Никога не сме спазвали графика. Не съм го ограничавала никога. Друг е въпросът, че си намери приятелка и забрави, че има дете. Никой не може да ти отнеме детето. Има си закони за всичко. Трябва да отидеш при адвокат и да я съдиш. Става бавно, но е сигурно и законно. Адвокатът ще те посъветва как и какво да направите. Моят бивш спря да изплаща издръжката и го призовах в съда. Сега ще ми ги връща за месеци назад + лихвите.
Децата не са феодална собственост на родителя, който му е настойник.
Има си закон.
А и можеш да й искаш обещетение, например, за времето, в което е спирала детето да те вижда, да поискаш повече дни или нещо такова.
Но само в съда трябва да си получиш правата.
