Блудство? преди: 2 години, 7 месеца, прочетена 1395 пъти
Моята историйка е много стара,но за пръв път я споделям тъй като никой не ме познава :) Та спомените ми относно това са доста ярки, все едно не се е случило преди 10 години, а вчера.
Когато бях малка майка ми редовно ме пращаше на село при баба ми, бях много щастлива там, но... Мисля, че бях 1-ви или 2-ри клас, знам че скоро бях започнала да ходя на училище. Тъй като ме беше страх да спя сама в голямата стая на село, а при баба ми нямаше къде да легна се налагаше да спя в стаята на вуйчо ми. Бях спокойна и не се страхувах вече от нищо, без да подозирам, че всъщност е по -страшно да съм с него в стаята... Помня, че вуйчо ми ме изчакваше да заспя, тогава идваше на моето легло и събуваше гащичките ми (аз винаги спя по корем) ...
Не знам колко време е правил това, но една вечер се събудих от странна тежест, не се размърдах, защото страха ме парализира, той ме пипаше по задните части и като че ли някак ги разтриваше (дори сега, когато пиша това се отвращавам от него :( ) ... Това се случваше много често докато накрая не преодолях страха си и помолих баба да спа сама в другата стая...
Знам,че има деца които са преживели доста по-лоши неща, но за мен това е спомен, който ще ме преследва винаги. Като малка не осъзнавах колко лошо и сериозно е това и така и не казах на никои, тук за пръв път разказвам историята си. Може би някой ще си помислят, че си измислям, но няма значение. За мен поуката е, че не можеш да се довериш дори на най-близките си хора!
1. Можеш да се довериш, но има и такива случаи... никой не си избира роднините
а иначе, ако израстнеш с убеждението, че на никой не може да се има доверие е доста лошо... крайностите са вредни
2. Вуйчо ти е идиот... при това от първа класа. Как дори е можел да си помисли да направи нещо подобно с теб...
Е, хубавото е, че всичко е свършило, ти знаеш колко е акъла му, а случилото се е вече спомен (за жалост - лош спомен).
Вероятно вуйчо ти смята, че за тази идиотщина знае само той, а ти или не помниш нищо, или и до днес не си проумяла какво е правил...
Ако ще се почувстваш по - добре, можеш да кажеш на някой от вашите. Обаче не мисля, че това ще промени нещо, най - много да ти кажат, че си си въобразявала, защото си била малка...
Можеш да уведомиш вуйчо си, че знаеш за онези моменти (или поне да му намекнеш, няма как да не се сети). Ако не друго, то поне да се почувства засрамен от постъпката си... От където и да го погледнеш си го заслужава.
Колкото до доверието, ти сама можеш да прецениш на кого можеш да го гласуваш. Но както казва №1, не оставай с убеждението, че никой не го заслужава...
Може би щеше да е по - лесно ако избирахме родителите (роднините) си. Но... тогава щеше да е прекалено розово. Бъди сигурна, че не си единствената, която се отвръщава от роднините (родителите) си.
П.С. - Не крий подобни неща, споделяй ги, макар и виртуално...
SFA
3. Ако имаш възможност отиди на психолог. Аз имах депресия явно в лека форма защото се оправих без лекарства и се оправих само с разговори. Лошото е, че никак не беше евтино. Сега се справям сама с кризите, а живота ми никак не е лесен и е пълен със стрес. Лошото е че опира до пари. Може и с направление, но при този клюкарилник България не знам дали би искала.
От поста ти се усеща неувереност и болка, а това съсипва психиката, ако можеш да отделиш 200-300 лв се консултирай и потърси добър специалист.
Не споделяй наляво и надясно с познати, само с приятели, може и в интернет, тук пишат и доста интелигентни хора.
Роднините - ти си знаеш.
4. Разбирам те прекрасно! Аз съм преживяла същото,когато бях на около 7 год. с мой първи братовчед,доста по-голям от мен. И аз сега за първи път споделям това с някой (макар и виртуално) и искренно се надявам малко да ми поолекне,защото не мога да изтрия този гнусен спомен от паметта си. И да знаеш,че на такива изроди Господ не прощава-един ден им го връща с лихвите. Сега моят "братовчед" е най-жалкият измекяр в квартала,не изтрезнява и всеки ден проклина,че е жив.
