Той никъде не ме извежда преди: 2 години, 7 месеца, прочетена 1628 пъти
Заедно сме от 5 години, в началото излизахме навсякъде, с приятили, само двамата. Сега след работа вкъщи, събота и неделя аз ходя на плаж с майка ми и това ми е излизането. Никъде не му се ходи, а с приятели пият по бира след работа. . . Не съм сигурна дали искам това до края на живота си. Обичам го въпреки всичко, а заради него нямам нито приятелки нито хора, с които да излизам. . . Какво да правя? Много ми е болно!
1. Ами не си сама. Ние сме заедно от 16г. и освен първите 2/3г. от тогава до сега никаде. Аз и на плаж не ходя, работя като луда с допълнително работно време за да мога да изхранвам децата си че на тези скъпи години не става само с 1 заплата.После готвя, чистя и си лягам.Такъв е живота -свиквай.
2. Поговори с него попитай го какво се е променило а ти трябва да излизаш с приятелки неможе да се затвориш сама И ти имаш нужда да излезнеш да се забавляваш разнообразиш не се затваряй в себе си кажи какво те мъчи на съпруга си.Не оставяй нещата така не позволявай на някого да се държи с безразличие към теб .
3. № 1, готвиш, чистиш... но не всяко момиче е с манталитета на домашна прислужница...към авторката: ами намери си и ти къде да ходиш с твои приятелки.Аз когато тръгвах да се женя, казах така: всеки ще си има лично пространство, и никой няма да държи сметка на другия къде ходи и какво прави. Задълженията по детето и домашната работа ще се вършат по равно от двамата. Така живеехме...иначе не е честно
4. Не се предаваи не се примирявай някой ден ще съжаляваш Ако мислиш да живееш като номер 5 по добре бъди сама без него няма смисъл как може едно семейство да не излизат защо тогава да живеят като двама непознати аз лично не бих се примирила с това бори се да постигнеш всичко от което мислиш че имаш нужда.Говори и вземи най доброто решение за теб
5. Упс:))) "Такъв е живота -свиквай"?? Мога да ти кажа, че живота не е такъв и хич не свиквай. Кой е виновен, че нямаш приятелки, предполагам си ги зарязала заради него. Което е огромна грешка. При мен се получи нещо подобно, но взех нещата в свой ръце. Намерих си постепено нови приятели. Не иска да излиза ок, ти защо да не излезеш? Ама не те пуска може би? Мила със сигурност имаш 18 нали? Не знам доколко го осъзнаваш, но животът ще ти премине в съобразяване с някой друг, а той е твой нали?
6. Авторката : да наистина загубих приятелите си след като се събрахме . Преди той не беше такъв и излизахме с огромна компания . Той няма нищо против когато се виждам с приятелки , грешката е в мен , че искам той да излиза с мен , да сме заедно , а не аз да излизам , а той да стои вкъщи . Имам точно 2 приятелки , с които се виждам все още , просто искам понякога и той да е с мен или да излизаме по двойки , не винаги а понякога ... От сега нататък по отделно ли ще излизаме ? Не искам ...
7. Аз съм №5 това че искаш да излиза с теб много ясно, че не е грешка:))..но няма как да го накараш насила за съжаление. Може би аз изхождам от позцията на омъжена (ти си 5г с него дори и да нямате брак то е същото)..т.е на него му се излиза-излизаме, на мен ми се излиза-излизам:)) На седмата година от брака си разбрах, че човек за да е щастлив трябва да е егоист. Макар да ти звучи грозно това е истината. И защо пие сам бира с приятели? Ти къде си тогава? Седиш и го чакаш? Бъди сигурна, че се държи така, защото ти му позволяваш:))
8. И при мен е така,скъпа .Това е истината и парадокса при съвместното съжителство.Скука и пак скука.Но не се отчаиваи.Намери си и ти приятели и излизаи с тях.
9. Аз съм номер 1 , към номер 3 не се чувствам прислужница на никой,върша си задълженията на майка. Чувствам се жена здраво стъпила на земята,приятелки имам ,но с тях си ходим на гости взаимно с децата. Не обикаляме барове и не си търсим ебачи.
10. Разбира се. И аз така правя, 9.
Това че си омъжена за някой не означава, че ще си го носиш в малкия джоб, или той тебе. Нали знаеме какво пише в конституцията: всички хора се раждат равни и свободни.
Това също не значи и да не общуваш с мъжа си, но всеки трябва да си има лично пространство. Иначе, ако някой се чувства като затворник в този брак, не е добре
13. Номер 1, звучиш като човек, у когото не е останало и капка вдъхновение и страст към живота, или като жена, на която съпругът не помага и не обръща никакво внимание-супер натоварена, изтощена, отрезвена и апатична. Много тъжно... Освен децата, мъжът, с когото живееш, не ти ли прави живота по-лесно поносим, приятен и интересен?
