Баща ми не е оценен от родителите си... преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 728 пъти
Здравейте, не знам дали тук е правилното място, но имам огромна нужда да споделя как се чувствам...
Момиче на 17 години съм, от малко провинциално градче.... живея с родителите си и с баба ми и дядо ми, когато съм във ваканция, тъй като уча в "големия град" и когато съм на училище живея на квартира там...
Преди около 6 месеца баща ми остана без работа, човек вече на възраст, на 43 години, трудно би могъл да си намери работа днес. И така след като го уволниха (поради преразпределение на персрунала и от неговата длъжност вече нямало нужда) започнаха проблемите...
Баща ми започна да търси къде ли е работа, навсякъде, обаче, получава само напразни обещания... записа се на курс... изкара го.., но отново нищо... Но най-лошото се случи наскоро, баба ми и дядо ми започнаха да го обвиняват колко некадърен бил, как не можел да си намери работа, без да се съобразяват пред кого го говорят това нещо... Аз много се натъжавам...
Баща ми е страхотен човек и професионалист с над 20 години стаж в ТЕЦ и без нито едно наказание или предупреждение, но за жалост не е оценен от родителите си и виждам, че това му тежи не знам какво да му кажа, винаги щом ми се отдаде възможност се гушкам в него и му казвам, че всичко ще се оправи и ще е наред, че аз и майка ми сме до него каквото и да става... но той се е отчаял... Сощи цяла нощ съм плакала след поредния скандал с баба ми и дядо ми...
Какво да кажа на баща ми как да му възвърна куража...как да му помогна...
ПС: Извинявам се за грешките и Ви благодаря, че прочетохте историята...
1. Покажи му че се горедееш с него, това е най-добре за него!
И се опитай внимателно да вметваш че майка му и баща му всъщност не мислят наистина така, а просто са объркани и уплашени за бъдещето.
2. Мила, ти нямаш вина за случващото се. За съжаление много хора имат подобна на баща ти съдба и се чудят какво да правят и как да издържат семействата си. Сигурна съм, че баща ти е свестен човек и чудесен професионалист, но някои неща просто не зависят от него.
Страхотно е, че го подкрепяш и си все до него, не спирай да го правиш. Той има нужда от това.
Но според мен, ще е по-добре да поговориш с баба си и дядо си. Опитай се да им обясниш как стоят нещата, дано да те чуят, защото попринцип старите хора си имат тяхно виждане за света и за нещата наоколо и не искат и да чуят нещо по-различно.
Но ти опитай. Не се отказвай лесно. Кажи им, че така не помагат на баща ти, а го изнервят още повече. Кажи им, че той има нужда и от тяхната подкрепа.
От сърце ви желая успех на теб и татко ти. :)
3. Направо заяви на баба ти и дядо ти, че са изкукуригали дъртофелници, като не искам да те обидя с това определение, но е точно така.
В днешното трудно време и особено сега в условия на криза и да не добавям и това, че сте от малък град, намирането на работа става наистина много трудно. Дори за най-ниско платените работни места, за които се изисква нискоквалифициран персонал подборът е много строг и задълбочен.
Вземи им обясни всичко това на баба ти и дядо ти и им кажи да влязат в крак с времето и вместо да стресират само баща ти като му говорят глупости да се осъзнаят и да започнат да си мълчат, ако няма какво добро да кажат. Тяхното време, когато е трябвало да говорят е минало, сега трябва само да слушат.
И дано всичко се оправи.
4. Баща ти мила не е човек на възраст а е човек в активна възраст, това,че времената са такива никой няма вина.Давайте му кураж, а бабата и дядото наистина си живеят във вече миналото им време.Просто не трябва да им се обръща внимание. Успех за всички!
