Моето разбито семейство преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 1348 пъти
Избрах категория "Семейство", защото доскоро вярвах, че имам такова. Поне така го чувствах... докато приятелят ми не ме остави. И двамата направихме много грешки, но живеехме под един покрив цяла година и искахме да имаме дете. Толкова много го искахме и двамата! Той правеше всичко за мен и аз за него - често си казвахме, че живеем нов живот. Много бързо и страшно силно се влюбихме. Приех го като съдба. Заради него добих смелост за едно от най-важните решения в живота - брака и създаването на деца. Няма друг, заради когото бих направила толкова много.
Сега, когато го няма, повече отвсякога. Естествено, оцених го, когато си тръгна. Но той е добър човек и ми казва, че още ме обича. И днес ми каза по телефона, че продължава да иска да бъдем заедно, но има много причини да не може да сбъднем плановете си в момента. Знам, че наистина е така, но се задушавам без него.
Потънала съм в мрак, толкова ми е черно всичко. Нищо не може да ме зарадва, освен той. Живея, за да чуя решението му, за да ме докосне пак и направо се побърквам.
А знаете ли колко пъти съм лягала до него и съм го отблъсквала? Колко вниматален е бил, а колко груба съм била аз? Сега той е жестокият. Не ми е казал лоша дума, нито е направил нещо недостойно. Просто се оттегли. Мил, но студен. Убива ме!
Не искам никой друг, освен него. Не си представям живот, в който го няма. Знам, че това е ТОЙ. Моля ви, не ми казвайте колко мъже има и как не ме заслужава. И не ме съдете - сама съм си най-големият съдник.
Историята винаги има две страни. Нужен ми е съвет как да си го върна обратно? Не искам с поведението си да го отблъсна още повече, а съм прекалено разстроена, за да постъпя разумно. Благодаря!
1. Помоли го за още един последен шанс, кажи му, че си разбрала грешките си, а той щом ти е казал, че те обича, може би ще ти го даде.Кажи му, че това е последното нещо, което искаш от него и, че ако след това не иска да сте заедно, просто няма да се съпротивляваш, защото знаеш, че насила не става
2. За да можем да ти дадем добър съвет, ще ни кажеш ли какви са тези причини, които пречат пак да сте заедно? Другият важен въпрос е защо си го отблъсквала толкова дълго време?
3. А ти дали си убедена, че можеш да се промениш, не го ли търсиш в момента точно за това, че си го изгубила? Не те съдя, но размисли над собствените си постъпки и грешки, няма безгрешни хора. И не се срамувай да признаеш собствените си грешки пред него и да помолиш за втори шанс, но не стигай до унижение.Това няма да помогне.Успех!
4. Колкото и да си нещастна сега, всъщност ти си една щастливка с този човек. Не си го загубила безвъзвратно със сигурност. Той просто е от една отмираща категория мъже - старомодните джентълмени, които винаги постъпват така, когато са наранени. Твърдо, но деликатно. Баща ми /разведен от доста години/ постъпи така с приятелката си преди време- имаше хиляди причини и хиляди начини да го направи, но той избра най-кавалерския и внимателен метод - без скандали, без обиди, без една лоша дума. Просто се оттегли. И мен ме е учил да правя така, но аз като по-млад съм продукт на моето време и не мога да бъда толкова великодушен.
Такива мъже като твоя приятел и моя баща са много благородни и прощават всичко. Говоря от непосредствени наблюдения. Само не го пришпорвай и наистина не стигай до самоунижение. Дай си малко време да си избистриш сама за себе си грешките. След като ти е казал, че още те обича, значи е истина. Джентълмените не лъжат за такива неща /те по принцип не лъжат/. Изстрадай си самотата, анализирай си грешките и ненатрапчиво му напомни за себе си. Когато те види пак, решена да се промениш и искаща да си с него, той ще прости всичко.
5. Помолих го, но той каза, че засега нищо не може да ми обещае. А аз не знам накъде да поема, не мога да стоя и да се надявам напразно, нито мога да продължа без него. В общи линии май нямам много избор. Лошото е, че го приех доста тежко и за нула време отслабнах много, просто не се храня, всичко ми застава на гърлото:(
Не знам как ще го чакам и докога?
Причините са основно здравословни, той не е добре и се лекува в момента, не е нищо страшно, но лекарствата му имат странични действия и това ни изнерви и двамата. Понатрупаха ни се скандали и накрая не издържахме и се разделихме. Обаче оттогава аз съм осъзнала мн неща, разбрах какво е той за мен, не съм си спестила нищо, всичко му казах как се чувствам и колко много го искам, как го ценя и колко вярвам в бъдещето ни. Видях колко е щастлив да го чуе, но не и готов да се върне :(
Знам, че нямам друг изход, освен да чакам, но как да ускоря нещата?
